Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10.2020 16:59 - ЛЕДЕНИЯТ САЛ НА РОБЕРТ
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 250 Коментари: 0 Гласове:
1



 ЛЕДЕНИЯТ САЛ НА РОБЕРТ

 

Снегът още не се беше разтопил и снежните пътеки в селищато постепенно хлътваха все по-надолу и по-надолу. Встрани от пътеките снегът висок около два-три метра, натрупан през цялата зима, беше слегнал на отделни пластове, както е валял. Имаш чувството, че се движиш в тесен каньон прорязан всред снега.

 Но, през 1975 година времето тук беше необикновено топло. Както ни казваха тукашните хора снегът по тези маста се топи към края на май. Сега, обаче, още в първата седмица на май започнаха да се показват парчета гола, замръзнала земя.

За Далечния Север периодът на топене на снеговете е особено забележителен. Тогава започва т.нар. “разпутица”, което означава сняг и кал примесени в потоци вода, които буйно  текат  по улици и пътища.

 Започваше ледохода. В началото се стреснахме. Не знаехме за това явление. Изведнъж през нощта ни събудиха ужасяващи трясъци. Имахме невероятното усещане, че сме зад фронтовата линия и ушите ни проглушават топовни гърмежи. Разбрахме, тъй като бяха ни казвали, че това е започналият ледоход по реката. Грамади лед с големина осем -десет метра и повече и дебелина два-три метра бяха се разчупили и раздвижили по течението на размразяващата се река и при сблъскването между тях се чуваха тези звуци, подобни на топовни  гърмежи.

Наблизо имаше две реки. Едната малка река, която минаваше на стотина метра около селището и го заобикаляше като дъга. Другата, голямата плавателна река – Вашка протичаше около пет  километра от Благоево. До нея се отиваше по шосето, но откъм тайгата беше опасно да се достигне там, защото човек можеше да се изгуби.

 Канонадата се чуваше така оглушително, въпреки разстоянието, сякаш  ледовете  гърмяха  съвсем  близо до нас.

При разтопяване на леда реките излизаха от коритата си и заливаха голяма част от тайгата около тях. Дърветата сякаш растяха от водата.

По това време синът ми Роберт премина през опасно приключение, което можеше да завърши фатално.

Той, заедно със свое приятелче стояли до брега на нашата река до селището да наблюдават как се движат ледовете. При топенето на снеговете малката рекичка беше станала много голяма и буйна и беше заляла големи площи от тайгата наоколо.

Двете деца от любопитство решили да се покачат върху огромен леден блок с големината на стая. Но щом стъпили, буйната река веднага подхванала ледената грамада и тя започнала да плува по реката, блъскайки се в други блокове лед. И децата заплували по течението като върху леден сал.

В началото им било интересно, но леденият сал, блъскан от други блокове и дървета започнал да се чупи на по-малки парчета. Те скачали от по-малките, върху най-голямото парче  лед. Леденият сал ставал все по-малък и по-малък. Ужасът, че ще паднат в буйната студена река и ледените блокове ще ги смачкат ги накарал да викат за помощ.

Селището беше радиофицирано с уредба свързана със  домовете и  служебните сгради. По нея се правеха различни съобщения. На говорителите в радиоуредбта било съобщено, че в реката има деца с опасност за живота. Бил отправен призив:

 “Бързо трябва да се спасяват две деца, едното е син на д-р Кирова. Те стоят върху парче лед в реката и тя ги носи по течението. Молим, който има метална лодка “казанка” да се притече на помощ на момчетата в реката под селището”.

Двама младежи с “казанка” веднага се втурнали към реката. Роби и неговият приятел имали късмет, че техният „леден сал”, вече намален значително, се заклещил между дърветата в тайгата. Те се хванали за дърветата, стъпили върху леда - ужасени, мокри, зъзнещи и чакали помощ.

 Момчетата с лодката проявили голяма смелост и рискувайки собствения си живот, направлявали лодката между ледените блокове, с опасност тя да бъде смачкана и те да паднат във водата. Много трудно, криволичейки между ледовете най-сетне успяли да стигнат до децата и да ги качат на лодката.

Около реката били събрани вече много хора, които се включили в спасяването на децата и младежите. Буйната река понесла лодката по течението, блъскайки я в ледените блокове. Хората от брега хвърляли въжета на младежите в лодката и с дълги пръти я направлявали, тичайки покрай реката, заедно с движението на лодката. Лавирайки между ледовете.  Малко по малко, с големи усилия хората успели да измъкнат на брега и четримата невредими. Лодката била извлечена чак в долния край на селището, където реката се разлива нашироко в тайгата  и  течението  е било  по-бавно.  

През цялото време на борбата на децата с ледохода, а после и на техните спасители, по радиоуредбата съобщавали за драмата, която се разигравала върху ледените блокове. Ето защо много хора се стекли при реката, за да помагат при спасяването.

Аз и съпругът ми Драго си бяхме вкъщи по това време, спокойни и нищо неподозиращи. Драго спеше след нощна смяна и аз бях изключила радиоуредбата. Но след като той се събуди я включих и двамата бяхме вцепенени от съобщението. Синът ми се  е борел за живота си, а аз нищо не знаех. Набързо с Драго навлякохме дрехи и тъкмо да хукнем към реката, когато Роберт пристигна, придружен от хора, които го водеха, защото едвам пристъпваше. Беше мокър, кален, посинял от студ, вода течеше от него. Беше в шок – уплашен, видял  смъртта в очите. Но въпреки всичко той  не хленчеше, не плачеше,  не се оплакваше. Трепереше, зъбите му тракаха от студ, защото въпреки разтопяването на снега, температурата беше под нула градуса.

 Но първото нещо, което каза като видя мен и Драго беше: “Мамо, татко, извинявайте много, сгреших, много съм виновен”. Мъжът ми беше и уплашен и много сърдит. Но имаше невероятно разбирателство и връзка между двамата. Драго беше кумир за Роберт и той искаше да се гордее с него, да заслужи да му бъде баща, да бъде мъж силен и смел като него.

След като го окъпахме и стоплихме, Драго заедно с Роберт се затвориха в неговата стая. Казаха, че имат да си говорят по мъжки. Не знам какво са си говорили, но след този случай намаляха детските щуротии и необмислени постъпки на Роберт. Драго го учеше как да оцелява в суровите условия, да не отива сам в тайгата навътре, да се справя с трудностите, да понася болка без да се оплаква, да е смел, но не неразумен. Учеше го да е предан на другарите си, да изпълнява - каквото е обещал, да може да се разчита на него и да помага на всеки, който има нужда.

Аз го учех главно на две неща: да не лъже и да прави добро винаги, когато може. Казвах му, каквато  и лоша постъпка да има, каквато и лудория да извърши да дойде и да ми каже истината – няма да му се сърдя. Но за лъжа няма да му прощавам. И той наистина и до днес никога не ме лъже. Винаги ми казва и най-неприятната истина. Също така прави добро на всеки щом може, много често - в своя вреда!

Днес, когато размишлявам за спасяването на сина ми още по-добре оценявам тази жертвоготовност на двамата младежи. При призива от радиоуредбата за помощ много хора се бяха втурнали да спасяват децата, но двете момчета бяха изпреварили другите и първи стигнали на мястото. Това спасително дело беше успешно поради подкрепата на много хора, които са се включили и помогнали да се извлече лодката между ледените блокове на брега. Нямаше го днешното студено безразличие у тези млади хора.

Двамата непознати за мен горски работници, в порива си да помогнат излизат от анонимност, свършват спасителната работа като нещо, което се подразбира от само себе си, после отново се връщат и се разтварят в своята общност, където всеки разчита на другия. Не се замислят, че спасявайки чуждия - са заложили своя живот. Това е присъщо на големите и щедри  души,  родени  да  се  раздават. И този безценен човешки капитал на България се прахосваше в руската тайга.

Доброто винаги се връща. Работата ми в Коми беше да се грижа за здравето и когато се налага да спасявам живота на хората, които работеха тук. Доброто ми се върна чрез спасяването на моя син.

Сърцето ми е преизпълнено с благодарност към спасителите на сина ми, която нося цял живот!

 

 

  

 

 

 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 896013
Постинги: 849
Коментари: 119
Гласове: 621
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031