Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.11.2020 14:46 - НИШКАТА НА ЖИВОТА
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 1018 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 02.11.2020 17:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 НИШКАТА НА  ЖИВОТА

 

 

 

Здравната ни служба в Благоево извършваше дейност на бърза помощ на място - понякога с  амбулаторни  операции  и реанимация. Пострадалите от злополуки, травми, катастрофи трябваше да се обработват тук и при необходимост да бъдат спасявани, преди да бъдат закарани в районната болница в Усогорск.

 Особено тежки случаи имаше през дългата, студена и сурова  зима,  когато  пътят  до  Усогорск  често беше непроходим и трябваше да се справяме  тук сами. Налагаше се понякога даже да спасяваме хора в клинична смърт и то без необходимата апаратура. Имахме животоспасяващи лекарства, кръвозаместители, бутилка с кислород, но нямахме апарат за електрошок на сърцето и други необходими уреди.

Беше седми януари 1976 година – Ивановден и точно моят имен ден. Навън беше ужасен студ   (-35 градуса С), но вкъщи беше топло и уютно. Всички наши приятели бяха дошли да почетат моят празник.

Към 21 часа, когато веселбата беше в разгара си, дежурният лекар д-р Темелков ме извика по спешност за много тежък случай. Никога не пиех алкохол, дори и една чаша, защото вечно бях дежурна на повикване за най-тежките случаи. Аз и две  операционни сестри  да минути изтичахме до съседния блок, където беше здравната ни служба.

Пострадалият беше двадесет и две-три годишен, горски работник. Състоянието му беше критично, поради тежък вътрешен кръвоизлив.

Раненият беше претърпял катастрофа. Освен тъмнината и студът имаше гъста  непрогледна   мъгла.

Автобус превозвал работници след работния ден от тайгата към селището. Пред автобусът се движел лесовоз  (голям камьон) със стърчащи отзад дървета. В мъглата автобусът се наденал на стърчащите дървета от лесовоза. Работникът, който седял на предната седалка бил притиснат от едно дърво, проникнало в автобуса. Стволът на дървото не е бил със заострен край, затова външно тъканите не бяха разкъсани.Но установих, че черният му дроб е смачкан и имаше масивен вътрешен кръвоизлив.

Заварих младежът в предсмъртно състояние, с кръвно налягане 0, без пулс, с последни агонални издишвания. Д-р Темелков провери зеничния му рефлекс – той  липсваше  и  ми  каза :

 ”Д-р Кирова момчето умира, нищо не можем да направим. Не можем да направим коремна операция, нямаме и апарат за сърдечен електрошок.”

 Но аз не исках да се примиря с настъпващата смърт. Имаше още една нишка живот в младия човек. Интуицията светкавично ми подсказа път за спасение:

 ”Ако включим едновременно не една, а четири банки със серум, струйно в  четирите крайника, не само в ръцете”?

 Наредих на двете сестри и колегата веднага, без да губим минута, да включим едновременно четирите банки. Д-р Темелков, стар, опитен лекар, невролог ми каза:

 ”Д-р Кирова защо да мъчим момчето, да го оставим спокойно да умре - нали виждаш, че е в агония, няма вече нито пулс, нито зеничен рефлекс, той е в клинична смърт.”

Но аз трябваше да се боря за живота му, не се предавах. Не бях чувала за такова струйно вливане от четрите крайника. Сега, това беше един от миговете, в които интуициата ми  на лекар подсказа нетрадиционен начин за спасяване.

 Много трудно успяхме да проникнем в колабиралите вени, но веднага живителният серум потече струйно. Едновременно се помолих в себе си на Бога със силна вяра да ми помогне.

 И изведнъж момчето започна отново да диша, появи се пулс, кръвното налягане постепенно се покачи. Засега човекът беше спасен.

Бурна радост обхвана целият ни екип,  борещ се за живота на младежа. Подадохме кислород, направихме възможна компресивна превръзка на корема. Веднага съобщихме в болницата в Усогорск незабавно да свикат оперативен екип за чернодробна операция и хирурзите, готови, измити, да ни чакат докато закараме пострадалият.

Д-р Темелков каза:

”Д-р Кирова щастлив съм, че не се оказах прав, не мога още да повярвам, че момчето оживя, благодарение на теб! Сега оттук нататък аз поемам да го придружа по пътя, в линейката и ще се старая да го закараме жив до болницата. А ти отиди у вас да успокоиш нашите приятели и карайте празника, като обещавам да ви се обадя от болницата с добри новини”.

С колегата замина още  една сестра, защото при пътуването трябваше да се придържат четрите банки и иглите да не се измъкват, а също да се подава кислород.

И така върнах се вкъщи, разказах на нашите приятели какво се случи и зачакахме неспокойни телефонно обаждане от болницата как са пристигнали с линейката и дали  раненият   е още  жив.

Най-сетне ни съобщиха, че нашият екип е успял да се справи и да закара младежът в шок, но все още жив до операционната. Там той изпаднал отново в клинична смърт, но го спасили с електрошок. Готовият оперативен екип с отличният хирург – д-р Стрезов извършил невероятно сложна и трудна операция. Той беше изрязал размачканата голяма част от черния дроб и зашил върху останалата част от него коремница, за да покрие дефекта и спре артериалното кръвотечение. Наистина съдбата на този младеж беше  необикновена! Той беше спасен  три пъти – два пъти в клинична смърт и един път - в примитивните условия на районна болница в Коми – със високо специализирана чернодробна операция.

Помня часовете на буйна радост през най-щастливия ми имен ден, защото празнувахме двойно - за Ивановден - за името ми и за един спасен човешки живот! Радостни бяха всички – сестрите и лекарите от здравната ни служба и другите наши приятели. Шумното веселие продължи цяла нощ – пяхме, танцувахме, шегувахме се, измисляхме всякакви щуротии, без да сме били пияни. Спомням си, че по едно време се качих върху гардероба  и оттам, от високото пях някаква песен.

След операцията младежът замина в България за възстановяване. Той оздравя без сериозни последствия. Черният му дроб, въпреки тежкото нараняване, се беше   възстановил значително и медицинската комисия му беше разрешила  даже да се върне отново на работа в Коми.

Един ден младият мъж влезе в кабинета ми с огромен букат от червени карамфили.

 “Докторе, разбрах, че дължа спасението си на Вас. Нямам думи, нито нещо с което да изразя моята огромна благодарност. Тези цветя са малък знак за моята благодарност. Но ги нося чак от Москва”.

 Това беше вторият букет, който получавах при работата ми в Благоево, донесен от две хиляди километра за мен, защото тук нямаше цветя, а само полски цветенца и то през късото лято.

И сега, след много години, когато пиша тези спомени, преосмислям с моите днешни духовни познания   действията си при всички тези екстремни ситуации.  Разбирам, че съм изпадала в особено състояние на свръх концентрация, нещо като медитация, при което на молитвата си получавах веднага ясен отговор, като интуитивна мисъл  - как точно да действам.  В този отрязък от време имах чувството, че се случва най-важното събитие, от което се решава съдбата на света И винаги се борех за живота на пострадалия с една непримиримост, която не допуска мисълта за смърт!     



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 895512
Постинги: 849
Коментари: 119
Гласове: 621
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031