Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11.2020 16:16 - НЕВЕРОЯТЕН СЛУЧАЙ ПРЕЗ ЕДНА БЯЛА НОЩ - ОТХАПАНАТА УСТНА
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 268 Коментари: 0 Гласове:
2



 НЕВЕРОЯТЕН СЛУЧАЙ ПРЕЗ ЕДНА БЯЛА НОЩ 

         ОТХАПАНАТА УСТНА

 

Белите нощи, или по-скоро белите данонощия са нещо неописуемо. Ден и нощ слъцето ярко блести, въздухът  трепти  наситен с електричество и животворни сили. Усеща се, че животът кипи в бързи темпове навсякъде. Птиците пеят безспир, всичко се покрива с ярка тъмнозелена покривка. Растенията избуяват с часове. Комарите се развъждат за дни и летят на рояци огромни “като врабчета”, както казват на  шега  горските  ни  работници.

По някакъв начин тази атмосфера влияе и на хората по това време. Те бързат за някъде, настроението е приповдигнато, готови да празнуват, да се забавляват, да се радват на живота. Някак леко ни е на душата и по-лесно понасяме трудностите. Животът ни през белите нощи беше с ускорени темпове, пълен със светлина, весел, лудешки, неописуем. По това време бяхме някакси като леко пияни, екзалтирани, оптимистични.

През нощта спяхме по два-три часа и ставахме бодри да се втурнем  в новия ден. До два часа през нощта грееше ярко слънце и децата играеха по улиците, не можехме да ги приберем да спят. Между два и два и половина през тази лятна нощ имаше изключително красив залез върху цялото небе с всички цветове на дъгата. Никой художник не би могъл да пресъздаде блясъците и цветовата гама на едно небе с облаци в различни нюанси на огнено червено, портокалово, люляково, теменужено, мастилено-синьо, зелено, мораво – като в пожар. След кратък здрач слънцето изгря изведнъж - ярко и блестящо и отбеляза началото на новия светъл, бял ден.

Населението на Благоево беше предимно от млади мъже между двадесет и тридесет годишни. Те бяха физически работници силни, здрави, преливащи от неизчерпаема енергия. През белите нощи, когато имаха почивни дни често при веселбите буйстваха по немислими и невъзможни начини.

Ето един случай, който изглежда толкова невероятен, че никаква фантазия не би могла да го измисли. Ако не съм го преживяла  и аз нямаше да повярвам.

През тази бяла нощ в 2,30 часа ме викнаха да оперирам по спешност. Пред операционната ме чакаха две млади съпружески двойки много пияни и много уплашени. Единият млад мъж беше облян в кръв. Гледката беше ужасяваща – цялата му горна устна беше като отрязана, държеше се само на единия си край и от нея струеше кръв. Попитах другите трима какво е станало – злополука ли е  или куче го е ухапало ?

Разбрах, че приятелят на пострадалия пиян, но поизтрезнял от уплаха, в пристъп на ревност се е бил с него и му е отхапал горната устна досущ като булдог.

Съпругите на двамата приятели пристигнали през лятото на гости при мъжете си. Най-напред празнували, но и пили доста в квартирата на единия младеж. През нощта, вече доста пияни, тръгнали да си допиват в квартирата на другия млад мъж. Вече доста пияни, докато се разхождали по улицата, решили да си разменят жените. Двойката, която вървяла отпред страстно се целувала пред погледа на тази, които вървяла отзад. И двете двойки с разменените съпруги се прегръщали и целували.

Но изведнъж пияният младеж от задната двойка в пристъп на ревност се хвърлил върху приятеля си, съборил го и започнал да го бие. В неистов бяс като див звяр му прегризал горната устна. След това казал:”Ти никога вече  няма да можеш да целуваш не само жена ми, но и никой друг”.

Поизтрезняли, но все още много пияни бяха изпратили да ме повикат да оперирам нахапаният младеж. Видях зеещата дупка на мястото на горната устна, а тя разръфана и размачкана едва се държеше още в единия си край. Не можех да повярвам на ушите си и на очите си. Можеше ли това да се случи не на диви зверове, не на подивяли кучета, а на хора?

Сложих ухапаният младеж да легне на операционната маса. И понеже буйстваше пиянски - вързах краката и ръцете му за масата.

Бях много притеснена. Имах опит с шиене на порезни рани, главно порязвания от бензинови дърворезачки. Но тук нещата бяха изключително сложни. Ставаше въпрос за сериозна  високо специализирана и отговорна лицево-челюстна операция. Тя беше не само пластично-козметична, но и много трудна, защото бяха разкъсани и разръфани всички тъкани на устната и тя едва се държеше. Имаше опасност дори и добре да се оперира - устната  да не може да си възстанови кръвообращението и да некротизира, да отпадне като мъртва тъкан. Без горна устна не може да се яде, да се пие, да се говори.

На всичкото отгоре пияният младеж  не ми сътрудничеше, а постоянно мърдаше и ми пречеше. Когато му слагах опойка младежът изфъфли през кървавата дупка:”Карай докторе, без упойка и без това нищо не усещам”.

Най-напред спрях кръвоизлива. Тихо в себе си се помолих на Бога да ми помага за тази сложна операция, каквато никога не бях правила. Нямаше време пострадалият да бъде закаран в болницата в Усогорск. Имаше опасност да стане късно за спасяване на почти отхапаната устна.

Мобилизирах се, проиграх цялата операция в ума си. Трябваше така да зашия слой по слой всички тъкани – лигавица, мускул, кожа, че устната да може да зарастне кръвоснабдена само от единия си край. Освен това трябваше да се внимава много за пластично-козметичният ефект. Не можеше да остане тякакъв ужасяващ, отблъскващ белег на лицето на този млад мъж.

Успокоих се и повече от два часа старателно, бавно, влагайки всичките си умения “бродирах” тази устна слой по слой, тъкан след тъкан.

 Най-напред изрязах всички разръфани и размачкани крайща на устната. В пластиката най-сложно беше как да съвпаднат ъгълчетата на чупките на горната устна с естествената индивидуална форма между кожата и прозрачната червена част. Нямаше кой да ме научи, трябваше лекарската ми интуиция да ми подскаже какво да правя. И направих добър ход. Първо хванах със здрав шев и закрепих отхапаният край на устната. Така тя се опъна и ми позволи правилно, без нагърчване да зашивам: първо лигавицата откъм устната кухина, след това мускула.

 И сега започна прецизна, старателна бродерия с естетичен вид на червената част на устната. Работех с най-малките игли и най-тънките конци, които пазех  за спешни случаи при малки деца. Възловият момент беше, когато хванах с два конеца ъгълчетата на двете чупки на горния ръб на устната. След това внимателно заших, така че да съвпадне лигавицата с кожата.

Най-накрая завърших – цялата в пот, притеснена дали устната ще зарастне, кръвоснабдена само от единия край. Обаче не ми се вярваше, че козметично-пластичният резултат беше повече от добър, той беше изненадващо добър.

Все още пиян, но доста поизтрезнял младежът поиска огледало да види какво е станало с устната му. Като видя добре зашитата си горна устна той така се зарадва, че с чувство за хумор изфъфли: ”Докторе ти си прекрасен хирург, много ти благодаря, дай да те целуна”! Аз му отговорих сърдито “Я се стегни, ти от  целуване си на този хал”!

Излязохме с   младежа в чакалнята, където останалите трима приятели чакаха  уплашени, виновни и нетърпеливи  какъв ще е резултата от операцията. Жените плачеха, хлипаха в един глас. Най-неочаквано двамата мъже поизтрезняли се прегърнаха и пострадалият прости на приятеля си. Все пак и той се чувстваше донякъде виновен.

Оперираният младеж идваше редовно на превръзки и за голяма моя радост раната зарастваше добре, кръвоснабдяването се беше възстановило.

След това младежът  беше си  заминал  в България  за около един месец в  отпуска.

Един ден той пристигна с един сноп от червени рози. Едва го познах. Бях гледала главно устната му, а сред многото горски работници, небръснати, изпоцапани не винаги запомнях лицата им, когато ги лекувах. Пред мен стоеще млад, елегантен и красив мъж на около 22 – 23 години с костюм и вратовръзка. Галантно ми се поклони, целуна ми ръка, не като на дама, а като на доктор, и ми поднесе розите.

Има голяма раззлика, когато са ми целували ръка галантни мъже, което е обичайно в Полша, където съм работила. Но целуването на ръка като доктор винаги ме е изпълвало с голямо удовлетворение и радост. Тогава чувствах, че съм направила нещо необичайно добро за пациента и това беше най-милият жест на благодарност.

 Тук в Коми за първи път получавах цветя. Защото в околностите нямаше култивирани цветя, а само диви цветенца по ливадите. Попитах го: “Благодаря, но откъде ги взе, нали тук няма такива цветя”?

Чак сега се вгледах в лицето на младежа и не можах да повярвам! Да, това беше наскоро оперираният от мен   младеж с прегризаната устна. Наистина се почувствувах безкрайно щастлива и удовлетворена. Резултатът от операцията беше невероятно добър. Устната не беше вече подута и сега се виждаше, че е зарастнала отлично почти без белег. Имаше само тъничък, почти невидим - като косъм правилен белег, следващ естествената линия между червената част на устната и кожата.

“Не знаех как да Ви благодаря докторе. Нямам думи нито нещо, с което да Ви се отблагодаря. Вие ме спасихте! Мога спокойно да ям, да пия, да говоря, даже да целувам. Най-важно не ми остана и белег да плаша хората! Мислих много и реших да Ви зарадвам с тези рози, те са рядкост защото тук никой не получава цветя. Пътувах чак до столицата – Сыктывкар на триста километра, за да ги купя за Вас. Но Вие докторе заслужавате този малък жест. Направихте чудо с моето лице!

Това беше единствен случай в лекарската ми практика. Беше ярък пример какви животински инстинкти у човека изважда на показ алкохолът. Нападателят беше приятел на пострадалия. Алкохолът беше отприщил зверски, агресивни нагони у младежа, неовладяни и неконтролирани от Азът, от истинската човешка същност. Пиянската ревност, първичният инстинкт на звяра да брани своята собственост беше  превърнал  този  кротък  младеж в агресивно животно.

Веднага след изтрезняването си нападателят страдаше ужасно за извършеното деяние, срамуваше се и поиска прошка от пострадалия. И раненият младеж, веднага след операцията с рядко благородство не само му прости, но остана негов приятел. Не съм  виждала  някой  толкова  бързо  и  без колебание да прости на човек, извършил такова чудовищно нападение върху него! Но в Коми често се срещах с прояви на добротворство, съпричастност и състрадание у необразованите, но душевно чисти млади хора, а  това  още по-силно се открояваше  на фона на тежкия и суров живот, който живееха.

 


  




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 896097
Постинги: 849
Коментари: 119
Гласове: 621
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031