Беше особено студена  зимна нощ  около -40 градуса С. Бях дежурна на повикване винаги при тежки случаи. Към два часа, в най-дълбокия сън, ме стресна продължително звънене на вратата. Скочих от леглото  и отворих вратата. Видях двама измръзнали, изпоцапани и много уплашени горски работници, които ми казаха:

”Докторе, бързо идвайте, долу пред вратата докарахме шофьор, задушен от газ. Той умира! Поради студа спрял камьона, пуснал мотора да работи, заспал в кабината и се отровил от изгорелите газове. Намерихме го задушен, бързо, спасявайте го”!

Обляках се за секунди, навлякох клина, полушубката, с едната валенка и с един пантоф, грабвайки куфарчето за спешна помощ изтичах по стълбите навън. С мен дотича и съпругът ми.

Извадихме пострадалият младеж от колата и го проснахме направо на снега Тук трябваше да го реанимирам, нямаше време да го закараме в здравната служба. Човекът беше моравосин, без пулс, с отделни агонални дишания.  Сърцето беше спряло. Той беше в клинична смърт.

Как да го спася – тук на снега, без никакви апарати, уреди и  условия  за  реанимация ?

Бях обучила Драго за оказване на бърза помощ и му казах да диша “уста в уста”, а аз започнах да правя индиректен масаж на сърцето на младежа. Но сърцето продължаваше да не работи.

Тогава се реших на отчаяна стъпка. За първи път в живота си щях да бия инжекция с адреналин направо в сърцето. Помолих в себе си Христос да ми помогне да спася това младо момче. Ръцете ми затрепериха и иглата падна на снега. Нямаше време да търся друга игла. И Драго, моят смел мъж  ме окуражи:

 “Успокой се, слагай инжекцията с тази игла – при такъв студ снегът е стерилен”!

В  ужасния  мраз  оголих  гърдите, намерих точното място и забих иглата вътре в сърцето, изпразвайки спринцовката с адренлин. Сърцето проработи, дишането постепенно се възстанови, пострадалият оживя, излезе от клиничната смърт!

Закарахме младежа в здравната служба и продължих реанимацията с кислород и системи с необходимите медикаменти. След това го откарахме в районната болница в Усогорск за по-нататъшно лечение, което премина без усложнения и той оздравя.

Но там, на улицата при страшния студ, ние с Драго, а и двамата работници, които бяха с нас бяхме радостни, щастливи, че момчето оживя.

Чувствах се удовлетворена като лекар, защото да извадиш някого от  клинична  смърт  на улицата,  върху снега,  при -40 градуса С, без апаратура  е наистина чудо.  Но,  с  Божия  помощ това чудо стана!