Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.12.2020 12:11 - ПЪРВОТО ДЕТЕ РДЕНО В БЛАГОЕВО
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 352 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ПЪРВОТО ДЕТЕ РОДЕНО В БЛАГОЕВО

 

Една от “Северните пеперуди”, снимана гола на картите за игра, беше особено желана. Изключителна красавица – стройна, висока, с изваяно тяло, с тъмни очи и дълги, тежки руси коси, които се спускаха на къдрици почти до кръста. Беше в разцвета на младостта си – около двадесет и две – двадесет и три годишна. Където и да се движеше из селището винаги я съпровождаха няколко младежи, които влюбено и с възхита я гледаха и изпълняваха всяка нейна прищявка. Поне седем – осем млади мъже твърдяха, че са й любовници. Ще я наречем условно Маргарита. Съпругът й – горски работник беше възпълничък, нисък млад мъж, кротък и свит, добряк. Те бяха бездетно семейство и младата жена беше дошла в Коми да забременее “от климата”.

Но явно опитите с многобройни млади и здрави мъже бяха дали резултат  и хубавицата забременя. Мъжът й ходеше из селището  и се хвалеше радостен, че най-сетне ще си имат дете. Беше можеби единственият, който не знаеше за похожденията на жена си. Маргарита цъфтеше в  бременността  си – още по-красива, сочна, винаги усмихната и щастлива.

 Всички българки, които забременяваха тук си заминаваха да раждат децата си в България. Но тя реши да остане и да роди  в Коми. Нито в нашата здравна служба, нито в  българската районната болница в Усогорск имаше условия за раждане. Единственото родилно отделение беше на около петдесет километра – в руската болница в селището Костанда. Тази болница представляваше едноетажна дървена постройка, стара и с много лоши санитарни условия. Там имаше некомпетентен медицински персонал – много от тях изселени от Русия главно за медицински грешки. Винаги имаше вътреболнични инфекции и често там умираха и родилки и новородени. Рускините се страхуваха да раждат там и пътуваха, ако могат - да раждат в по-големи градове.

Аз следях бременността на Маргарита, която протичаше съвсем нормално. Предупреждавах я, че щом е решила да остане в Коми предстои й да ражда в болницата в Костанда и за опасностите, на които се излага. Казах й да не си прави никакви илюзии за раждане вкъщи, в нашата здравна служба или в болницата в Усогорск.

Мина известно време, Маргарита не идваше на прегледи и мислех, че е постъпила вече в болницата. Бях я предупредила, че болницата е далече, а през  зимата  често пътят  до Костанда беше затрупан със сняг и непроходим. Затова тя трябваше да влезе в родилно отделение още преди термина за раждане, защото нямаше възможност да бъде закарана по спешност.

Изненадващо, една сутрин ме повикаха много спешно да тичам до здравната служба, защото Маргарита е там и раждането е започнало. Беше изхитрувала и разчитайки на мен - решила да ражда в нашата амбулатория. Мъжът й докарал родилката, когато болките започнали и тя щеше да роди всеки момент.

Въпреки, че бях работила в Бърза помощ, нямах селски стаж и не ми се беше случвало да израждам новородено. Само съм гледала няколко пъти раждане като студентка, в стажа си по акушерство. Тук в Благоево нямах и акушерка, само медицински сестри, също без опит в израждане на дете. Нямаше време – трябваше да се справя сама!

Сложихме Маргарита да легне на гинекологичния стол и надянах ръкавици. Нямаше и минута време за бръснене, само направихме дезинфекция. Имаше чести напъни и главата вече се показваше.

 Припомних си всичко от студентските  години. Започнах да й диктувам как да напъва. Имаше един важен момент, за който особено внимавах. Щом се покаже главичката, преди следващия напън трябваше да помогна леко да я завъртя настрани, за да могат раменцата по-лесно да излязат. Главичката излезе, раменцата правилно се изродиха и при следващия напън поех цялото телце. Бебчето  се беше родило! Аз държех в ръцете си едно мъничко, кърваво, слузесто момченце, което веднага  изплака със силен глас. Държах го в ръце заедно с пъпната връв и накарах сестрата да я отреже по-далеч от пъпчето.

Беше изключителен, радостен и щастлив момент в моя живот! Държех в ръцете си наварадено, което тукущо се появи на бял свят с моя помощ! А това беше първото дете,  първият гражданин, роден в Благоево.

Слава Богу раждането мина нормално, без усложнения и кръвоизлив. Плацентата излезе цяла, без разкъсвания. Цареше неописуема радост - майката, сестрите и аз бяхме щастливи, че всичко мина благополучно!

 Попитах по телефона д-р Папазов, гинекологът от болницата в Усогорск, как да превържа пъпчето. Той ми обясни, но от страх да не е много късо, бях оставила по-дълго парче пъпна връв, което завързах и то стърчеше от коремчето. Сестрите измиха и повиха бебето и го подадоха на майката. Беше хубаво, оформено детенце с черна косичка. Влезе и бащата, прегърна майката и бебето и двамата щастливи за първото си детенце, което дълго бяха чакали!

Д-р Папазов пристигна с линейка да прегледа майката и новороденото и да ги придружи и настани в болницата в Усогорск. Каза ми:”Д-р Кирова, чудесно си се справила с раждането”. Но много се смя на стърчащата, дълга пъпна връв. “Нищо, тя и без това ще отпадне след седем-осем дена” – каза той.

Раждането на първият гражданин на Благоево беше голямо събитие за селището. От кметството и ръководството на нашето дърводобивно предпритие решиха това тържествено да се отпразнува. Празникът беше устроен на осми март в салона на Управлението, с официална част и речи, последвани от музика и танци. На щастливите родители на първия гражданин на Благоево връчиха награда – спестовна книжка на името на бебето. То беше кръстено Благой – по името на селището!

Аз също бях наградена със златен часовник – медальон – с надпис, за израждането на първия благоевски гражданин!




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 895218
Постинги: 849
Коментари: 119
Гласове: 621
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031