И ПРЕЛЕТНИТЕ ПТИЦИ
Българските горски работници в Благоево бяха предимно младежи, физически силни, здрави и буйни, често неудържими в поривите си, особено в белите денонощия.
Нашите дървосекачи редовно се прибираха в селището от горските си бараки два пъти месечно, за да получат аванс и заплата. Това беше известно на всички и от столицата на Коми - Сыктывкар с автобус пристигаха “Прелетните птици”. Това бяха руски проститутки, които веднага плъзваха по квартирите на младите мъже. Там устройваха оргии, заедно пиеха и се веселяха и докато не им прибереха парите не си тръгваха. Така че удоволствието излизаше доста скъпо на нашите младежи, защото понякога оставаха без копейка и се налагаше да взимат заем, за да преживеят до другото плащане.
“Прелетните птици” бяха млади и хубави момичета, но от доста долна категория. Не носеха бельо, а направо на голо тяло горни дрехи и то често доста мръсни. Понякога донасяха на нашите работници „подарък” – трипер или катар и аз трябваше да ги лекувам.
Често имахме разправии с коменданта Забоев, тъй като аз настоявах да забрани на “Птиците” да идват. Но той ми казваше: ”Доктор Кирова разберете, че идването им е по-малката злина. Ако оставим вашите млади и буйни момчета, повечето ергени и без жени ще издивеят съвсем като са лишени от секс. Така поне донякъде се поуспокояват, иначе ще го ударят само на пиянство, сбивания и кой знае какви щуротии”. Затова Забоев си затваряше очите при прелитането на “птиците” и гледаше само да се спазва редът и да не се вдига прекалено много шум през нощта.
Но и Забоев си имаше понякога неприятности при посещението на проститутките, защото го викаха при пиянските сбивания да ги прибира в “изтрезвителя”.
Един ден Забоев ме повика за спешен случай в една квартира на дървосекачи, където била ранена руска проститутка. Той ме извика от киното, където гледах някакъв филм, и бях без куфарчето за спешна помощ.
Трябваше много бързо да ме закарат до пострадалата, защото състоянието й било много тежко.
Влязохме в квартира с пияни мъже и проститутки, изпотрошени мебели, бутилки и чаши, разляти и разхвърляни по пода. Младо, явно много пияно момиче лежеше на леглото и главата му беше обляна с кръв. От разкъсана артерия на челото бликаше кръв под налягане, в силна струя. Тя беше бледа, унесена, явно вече загубила много кръв. В пиянска свада, от ревност нейният партньор, също много пиян беше ударил момичето по главата със счупена бутилка и имаше голяма разрезна рана на челото и главата.
Положението беше много тревожно. Кръвта обилно шуртеше от артерията под налягане, с пулсиращи струи. А аз бях с голи ръце – нямах никакъв инструмент. Момичето беше вече в безсъзнание от острата загуба на кръв и имаше опасност за живота му.
В такива моменти прибягвах до каквито ми попаднат всякакви подръчни средства, за да спася човешки живот. Накарах Забоев да притисне с пръст артерията и кървенето спря. Натовариха момичето на джипа и през цялото време Забоев притискаше с пръст артерията, мърморейки любимата си фраза :”Щом е пияна да умира, защо ще я спасяваш докторе”? Отговорих му грубо: ”Дръж артерията и не философствай, щом си ме извикал за бърза помощ. Да не си Бог да решаваш кой да умира и кой не”?
След това, вече в хирургичния кабинет, докато сложа инструмент да спра кръвотечението, Забоев все така затискаше артерията с пръста си.
Когато започнах да обработвам и дезинфекцирам раната със спирт той каза:”Д-р Кирова, жалко за спирта, тя не заслужава да се хабят никакви лекарства за нея”. Такова презрение и незачитане на живота на пияниците и криминалните не бях срещала досега.
Но въпреки нежеланието и презрението, той помогна в решителния момент да спрем кръвотечението. И неговият пръст, може да се каже, беше „пръстът на съдбата”, с който спасихме живота на момичето.
“Прелетните птици” – руските проститутки, които пристигаха два пъти месечно явно не бяха достатъчни на младите мъже, самотни - без жени и съпруги. Така че те търсеха за забавления други млади жени - на място, в Благоево и бяха готови да заплатят всякаква цена за удоволствието с тях.
Тук имаше млади жени, но те бяха съпруги на някои от работниците и имаха договор за работа в Коми. Само работещи жени можеха да остават постоянно със семействата си в Благоево - такъв беше договорът за дърводобив сключен между българската и руска страна. Но работа за жени имаше много малко, само в обслужващата сфера. Така че съотношението на мъже към жени беше дванадесет към едно, т.е. жените бяха много малко. Само през лятото идваха на гости някои от съпругите за по един-два месеца.
Някои от младите съпруги се поддаваха на изкушението и имаха контакти срещу заплащане.
Имаше и такива жени, които не можели да забременеят. Носеха се слухове, че климатът в Коми помагал за по-лесно забременяване. Не знам дали климатът, или лесната смяна на вероятно стерилният съпруг с други млади и здрави партньори беше причината, но наистина някои бездетни жени именно тук забременяха.
Разбира се между самотните младежи и някои от съпругите се завързваха любовни отношения и без заплащане.
Но, имаше някои млади жени, които се отличаваха с много красива външност и бяха известни с лекото си поведение. Това бяха“Пеперудите” или още наречени “Северните пеперуди”.
Бяха измислили нещо много специално. Срещу солидно заплащане бяха снимали тези хубави млади жени голи, в различни пози и с фотомонтаж ги поставили на гърбовете на картите за игра. Такива много скъпи тестета карти се разпространяваха, особено между горските работници, които живееха със седмици в гората и нямаха никакви развлечения.
Оказа се, че има таен публичен дом, но толкова “законспириран”, че нищо не подозирахме, даже и комендантът Забоев, и случайно го открихме.
Известно е, че по това време съществуваше официален “социалистически морал” - за пред хората и публичните домове бяха забранени. Но, точно най-големите “моралисти”, заемащи високи постове правеха най-разпуснатите оргии с млади момичета, на държавна трапеза и за тях това беше нещо обикновено. Но по законите, с които се съобразявахме в Коми публичните домове официално бяха забранени и затова на местно ниво бяха измислили сложна конспирация.
Получи се много забавна история с тази конспирация. Медицинската ни сестра Стефка Дянкова беше пристигнала по-рано от договора си за работа в здравната служба и временно беше назначена като касиерка в единствената сладкарница в селището.
Приближил се до Дянкова млад мъж и я запитал:”Имате ли зелен лук”? Това я учудило много – какъв зелен лук посред зима, когато и лятно време няма зеленчуци?
Тя му се изсмяла в лицето, мислейки, че той се шегува. Но, след известно време дошъл втори, после трети младеж - и все питали за зелен лук.
В началото тя си мислела, че я занасят и по такъв смешен начин я ухажват, мъчейки се да завържат разговор. Беше едра, висока, стройна и красива млада жена с големи сини очи.
При появата на следващия младеж, който й поискал зелен лук тя се разфучала: ”Я се разкарай оттук, че като ти фрасна два шамара наистина ще ти се привиди зелен лук”! Но изведнъж се сетила, че това е може би някаква парола.
И така конспирацията се разкри. Оказа се, че това е била парола за таен публичен дом. Цяла верига от хора са участвали срещу добро заплащане при всички условия за запазване на тайната. Касиерката и заместник управителката на сладкарницата били връзката с публичния дом. Те насочвали младежите, които искат “зелен лук” към публичния дом, след като си изберат някоя гола красавица от тестето порнографски карти за игра.
“Северните пеперуди”, все млади съпруги на работници, най-често дървосекачи, които не се прибираха в селището със седмици, са били на повикване, според вкуса на клиента. Импровизираният публичен дом бил организиран в апартамента на българско семейство бръснар и бръснарка, които печелили много от това.
Публичният дом беше разкрит и затворен. Но младите мъже, без жени си измисляха нови начини. По различно време намираха възможност да се срещат и любят с “Пеперудите” в различни квартири. Някои от тях си прахосваха заплатите за два-три дни. Поради това много младежи, които се отдаваха на този род скъпи удоволствия се налагаше да си удължават тригодишните договори за още три години, за да спестят пари за покупка на лека кола, или жилище, с каквато цел бяха пристигнали в Коми.
