Постинг
05.01.2021 18:10 -
ЛИДКА
ЛИДКА Лидка е слънчев лъч , сърдечна, духовна и обична приятелка. Носи ми винаги радост, оптимизъм, спокойствие. В нея виждам детето - усмихната, слабичка, крехка. Тя е като кокичето- цъфти и през зимата, носи на хората радостта от бялата светлина на първите предпролетни слънчеви лъчи. С Лидка сме приятелки вече от четиридесет и две години. Тя е по-малката ми духовна и душевна сестра, с пет години по-малка от мен. И почти всеки ден се чуваме по телефона и си казваме – Лидето: ”Здравей съкровище”, а аз „Здравей слънчев лъч”. Защото тя за мен е Слъънчев лъч. Лидка е духовна, ерудирана, с всеобща култура, високо образована журналистка, със защитена дисертация. С нея винаги имаме какво да си говорим – за литература, поезия, философски и духовни разговори, лични изповеди и преживявания. Можем да споделяме открвено за всичко. Имаме толкова много споделени преживявания от нашия живот, с превратности на съдбата, за тези над четири десетилетия. Съдбата ни събра през месец февруари 1978 година. Запознахме се не случайно, защото връзката ни е кармична, съдбовна. Бяха изминали шест месеца от смъртта на съпруга ми Драго и аз бях в тежка депресия. Бях толкова зле, че моят разумен син Роберт, който тогава беше на 15 години, ми каза: „Мамо ти си много зле. Лечението не ти помага. Иди някъде на курорт, да починеш и се разсееш. През това време аз ще бъда при баба и дядо.” И ето нишката на съдбата. В началото на месец февруари приятелката ми Диляна ме свърза с Лидка и брат й Христо. Те ме поканиха да замина с тях на курорт в почивен дом в Пампорово. Заминахме с Лидка, Христо, Диляна, д-р Емил Илиев и няколко техни приятели, с които тогава се запознах. Бяхме хубава компания. Те бяха млади, весели, радваха се на живота в прекрасния зимен слънчев курорт – Пампорово. Приобщиха ме в техния живот на веселие, хумор и прекрасни изживявания. Правехме всеки ден зимни разходки, изкачване на връх Снежанка. Времето беше чудесно – истинска зимна снежна покривка, а слънцето грееш ярко и ни даваше светлина и оптимистично настроение. А вечер се събирахме на разговори, също така на танци - в салона на почивния дом. Най-близка ми беше Лидка. Приятелите ме извадиха от мрака на моята тъга и живота ми се промени. Бях добра танцьорка и вечер танцувах докато капна от умора и после можех да заспя. Започнах да се смея, да гледам по-оптимистично на живота. След като се върнахме от Пампорово нашето приятелство с Лидка продължи и се задълбочи.Виждахме се често и много си говорехме, споделяхме лични неща. Аз изучавах духовната наука антропософия, която е моят духовен път. С тази наука си обяснявах духовните явления, които ме насочиха към нея. След смъртта си Драго ми се явяваше, помагаше, съветваше, предсказваше различни събития, които се случваха в живота ми. За мен съществуваше духовен свят реално и душите на мъртвите в него. Бях запозната с философия на йога, учението на учителя Дънов, но те не можеха да ми помогнат да разбера случващото се с Драго. Но, когато достигнах не случайно, съдбовно, до антропософията и установих, че тя ми дава цялостен духовен мироглед, разбрах че тя е моят духовен път. Често в общуването ми с Лидка говорехме за антропософия. Драго продължаваше да ми се явява и с Лидка споделях това. Тя се заинтересува от духовната наука и водехме дълги разговори, които събудиха нейният интерес към изучаването й. На 21 декември 2006 година една група приятели бяхме създали вече кръг „Аристотел” за изучаване на духовната наука. Събирахме се у нас два пъти месечно. Лидка пожела да се събираме в малък кръг приятели в нейния дом за начално изучаване на антропософията. Аз им изнасях лекции и след това имаше въпроси, дискусии. Ние станахме един кръг от приятели, които участваха на тези срещи с голямо желание. Това бяха леля Данче – майката на Лидка, брат й Христо, Таня Натан, Георги Пенчев, Натали – съпругата на Христо. Леля Данче проявяваше голям интерес. За нея духовният свят беше реалност. За Бог казваше – „Всевисшата сила” Лидка постепенно навлезе в духовната наука. И сега нашите духовни разговори ни въздигат, вдъхновяват, радват, дават ни оптимизъм. Особено в тези тежки дни в нашата действителност - на пандемия, хаос, протести. Преди няколко години Лидето падна на стълбите и имаше травма на главата. Много се притесних за нея, но слава Богу излекува се и няма никакви последствия. Изпратих да я лекува вкъщи моя много близка лекарка отличен невролог – д-р Пачорова. Тя проведе успешно лечението. В това премеждие на Лидето бях по-близо до нея, окуражавах я, помагах й. От тогава се виждаме и си говорим по-често, почти всеки ден. Срещите ни на разходка в Докторсдката градина, у дома й, в кафенета, в Дома на архитекта, са за нас празник, носят ни радостно настроение, духовна светлина . Двете имаме толкова много спомени, откровени разговори, споделени преживявания, изповеди през годините - от нашата младост до днес. Имаме еднакви ценности и разбирания не за битови проблеми и за политика, а за духовните ни познания И двете много обичаме поезията и особено стиховете на съпруга ми Михаил Кендеров. Често при срещите ни казвам негови стихове. И се получава цял рецитал, който ни вдъхновява и въздига и двете. Зная наизуст повече от петдесет стихове на Мишо и на други обични поети. Лидка купи десет книги от антологията от стихове на Мишо, „А е хубав живота” и ги подари на приятели с автограф, което ме трогна много. Сега разговорите с Лидк , даже за кратко по телефона, ни дават радост, оптимизъм и добро настроение за деня. Имаме нужда една от друга - да се виждаме, да се чуваме, да споделяме. Да се привдигаме над бита и несгодите, над материалното – в сферите на душата и Духа. Лидето е по-малката ми духовна сестра. Тя много ми помогна в тези пет и половина години откак Мишо си отиде в познатия му и желан духовен свят. Тя и Надето – дъщеря ми, постепенно ми вдъхнаха светлина, сили и оптимизъм да изляза от меланхолията. Така болката ми за липсата на Мишо стана тиха скръб, с обич и светлина. Имам щастието да живея с прекрасните му стихове, които звучат в душата ми всеки ден. Казвам си ги по време на ежедневните разходки в градината „Свети Никола”. А сутрин, още при ставане прозвучават в душата ми няколко строфи от него : „А, е хубав живота. С простите си чудеса живота ден за нови радости отваря” Щастлива съм, че съдбата ме е свързала с Лидка - прекрасна приятелка, по-малка духовна и душевна сестра, с която да споделям живота си!
Няма коментари
