Постинг
17.02.2021 17:00 -
С МИШО ПО ПЛАНИНИТЕ
С МИШО ПО ПЛАНИНИТЕ „Да легна в папрат, да потъна, бор с игли да ме покрие покоя до самото дъно на тишината да изпия. С първата роса да се разпръсна в цветните ресници на зората, да умра и да възкръсна в диханието на гората. Михаил Кендеров Нашият щастлив живот с Мишо се дължеше на еднакви разбирания и споделяне на ценности: любов към нашите деца, любов към природата и природния живот, любов към изкуство, литература, поезия, музика, еднакъв духовен мироглед и политически разбирания. Много щастливи дни и месеци сме преживяли в прекрасните наши планини. Като дете Мишо е боледувал от гнойни ангини и като усложнение е получил увреждане на сърцето – сърдечен порок – инсуфициенция и стеноза на митралната клапа. Но, постепенно с много движение, трениране, природоъобразен живот беше успял да компенсира сърдечния порок и да оздрави сърцето. Той имаше нормално тегло, добра мускулатура, беше много подвижен и с двигателна активност. Всяка сутрин с него бягахме и ходехме по поляните в Младост до Дървенишкия манастир, често там посрещахме изгрева на слънцето. Мишо беше толкова трениран, че за един ден се е изкачвал от Боровец до връх Мусала и слизал обратно до Самоков. Аз бях се изкачвала на Черни връх и на връх Снежанка в Пампорово. От дете с моите родители ходехме на Витоша, Люлин и по планински маршрути до хижите. Но сега Мишо, голям турист и планинар, обичаше изкачване на върховете и ми показваше тяхната красота. Това беше вече наша обща радост и щастие. Бяхме в хубава възраст 42-3 годишни, и се чувствахме млади здрави , силни и закалени. На Рила Най-напред Мишо организира на Роби и на мен сериозен маршрут, за да ни покаже красотата на Рила. Заедно с племенника му Пепи се изкачвахме на Мусала, Мальовица, Бел Мекен. Стигнахме чак до Родопите – до хижа „Грънчар”. Обиколихме цяла Рила до Рибни езера, Страшното езеро, Седемте рилски езера. Това беше сериозно изпитание за мен и Роби, но ни донесе много радост, вдъхновение и възторг от красотата на Рила. Имам прекрасен спомен за една незабравима почивка на Рила заедно с Мишо. Тя беше шест дни от шести октомври няколко години след женитбата ни. От Самоков заминахме за Боровец. Изкачихме се до хижа Мусала и там отседнахме. Всека сутрин се изкачвахме до първото мусаленско езеро. Времето беше слънчево, като през лятото. Бяха делнични дни и ние бяхме сами всред приказните гледки на планината. Печехме се на слънце съвсем голи. Плувахме, гмуркахме се в студената вода на езерото, плискахме се и се смеехме. А смехът ни като ехо звучеше по съседните била. Понякога прелетяваха ястреби и орли.Това бяха едни от най-щастливите ни, запомнящи се дни заедно с Мишо. Често в началото на релаксацията преди медитация си представям точно тази картина – на първото мусаленското езеро всред прекрасните гледки на Рила под Мусала. На Родопите Решихме да заминем в Пампорово на курорт. Аз вече бях ходила в Пампорово на курорт, през февруари 1978 година, когато бях в тежко състояние след смъртта на съпруга ми Драго. Бях на дъното на вълната на живота. Тогава се качвах почти всеки ден на връх Снежанка. Бях много отслабнала и двигателно активна. Трябваше да се движа, за да потуша мъката по загубата на Драго. Сега съдбата ме изкачваше на вълната на щастието в живота ми с Мишо С Мишо на курорт в Пампорово изпитвахме радостта на влюбени при красотата на планината. Бяхме два пъти на курорт – веднъж в началото на м. март и през м. септември. Ходехме много по планински маршрути – до Широка лъка и др. Качвахме се на връх Снежанка. Вдъхновението на Мишо бликаше в чудесни стихове „Поезията е докосване до музиката на Небесните Сфери”, казваше той. Там Мишо написа” „Да легна в папрат, да потъна”, „Малко паяче”, „Птиците с радост разгласят деня”,”Като лист съм притихнал”. На мен посвети „Лъчът изпратен да обходи твоята душа”. Чудесни бяха разходките по планинските пътеки, особено през зимата. Ходехме голи до кръста под яркото слънце и по блестящия чист сняг. През есента при нашите разходки ни заливаше красотата на дърветата с разноцветни багри на листата, както и уханния въздух на боровите гори. На Пирин На този курорт заминахме заедно с Роби през месец август. Най-напред пристигнахме в Банско. Разгледахме града, който ни очарова с оригиналните старинни къщи После заминахме и стигнахме до подножието на връх Вихрен. Беше много горещо и ние по бански костюми се изкачвахме към върха по ужасно стръмната, покрита с варовикови скали пътека към. Изведнъж ни заваля суграшица – снежинки като ледени малки зрънца. Докато стигнем до върха бяхме много измръзнали и страшно уморени. Но на върха жаркото слънце ни изсуши, а гледките наоколо бяха омайни и прекрасни. След това вървяхме по много труден и опасен маршрут – по ръба на скални масиви, а отстрани – пропасти. Но бяхме радостни и щастлив, макар и пребити от умора, едва се довлякохме до хижата. На Витоша С Мишо най-много сме се качвали на Витоша. Той рано се пенсионира – на 54 години. Това много му помогна дълги години да има компенсация на сърцето и да тренира с пешеходство, бягане и изкачване по планински маршрути. Обиколили сме цяла Витоша и Люлин по всички маршрути и хижи. Чудесна беше нашата почивка през месец февруари в почивен дом „Иглика” близо до Копитото. Там той написа прекрасното стихотворение „Без този сън с привиждане на пролет”. Почти всеки ден се изкачвахме до „Офелиите”,” Конярника” и по цялото плато - до Черни връх. Наслаждавахме се на гледките простиращи се от върха – хребети, била и долини.Тогава аз бях привърженик на прочутия природолечител Порфирий Иванов и неговата система на закаляване със студ. Беше прекрасно слънчево време с блестящ чист сняг. Аз ходех боса по снега в продължение на 20 минути. После обтривах зачервените си измръзнали крака и обувах топли чорапи и обувки. С Мишо ходехме по бански костюми на зимното ярко слънце, не ни беше студено. А се чувствахме здрави, силни, бодри. Имахме хубав планински загар. Тази зима не се разболяхме от грип и вирусни заболявания. Прекарахме на тази почивка много щастливи дни с прекрасни гледки по планината. Запомнила съм блестящите на слънцето ледени висулки и скреж по дърветата, особено по брезите, като във фантастичните приказки. На Стара планина Мисля, че един от големите дарове на съдбата беше купуването на нашата дървена къщичка и място на високо в планината над гара Томпсън, близо до Своге. Там прекарахме много щастливи дни и месеци почти през целия ни съвместен живот с Мишо - от 1979 година – есента, докато я продадохме на Феята и Краси, когато вече Мишо беше болен и не можеше да ходи там /преди седем-осем годни/. Докато аз се пенсионирах /през 1999 година Мишо често оставаше в Томпсън по цели седмици, а аз през отпуските и в събота и недаля. Там Мишо беше щастлив, изля душата си в много стихотворения. Пребиваването в планината – чистия въздух, леките физически усилия, ходене по планински пътеки удължи живота му. Всеки ден с Мишо правехме излети по стръмните горски пътеки. Често се качвахме до връх Полом. Там имаше един столетен дъб, под който имаше светилище – голям кръст издялан от камък. Имаше легенди за събития от турско време. Тогава, бягайки от турците, дядо Янаки се изкачил на върха със семейството си. Той построил от камък къща и заживял близо до върха.От тогава е и каменния кръст. А каменната къща още стои там и напомня за времето на турското робство. Наистина животът ни с Мишо беше щастлив, вдъхновен от красива природа на планини и морето. Казвахме си негови стихове и бяхме радостни, облъхнати от свежия планински и морски въздух. Имахме чудесни разговори – за литература, за духовна наука. И двамата обичахме класическата литература и съвременни автори. Познавахме и се срещахме с обичните поети Христо Фотев и Борис Христов. Имахме вдъхновяващи разговори с тях. Живеехме леко с шеги и закачки, хубаво ни беше заедно, разбирахме се, не се карахме. И така можехме да преодоляваме трудности и изпитания, каквито живота ни предлагаше. През 1999 годна Мишо беше опериран от моя колега и състудент проф.Чирков с много добра сърдечна операция - клапно протезиране. Така животът му се удължи с 16 години. Отново се разхождахме по планинските пътеки над вилата ни в Томпсън. Правехме дълги разходки в Западен парк, Южен парк, Борисовата градна. Пак ходехме на Витоша, Люлин. Качвахме се на Копитото и „Златни мостове”. Пътувахме до Панчарево, Банкя, Долни Лозен, при езерата на квартал „Дружба”. Нашето семейство не сме имали лека кола, но това не ни е пречело пътешествията и разходките ни.. С Мишо само веднъж заминахме заедно в чужбина. През 1988 година заминахме във Варшава на гости при нашата приятелка Донка и съпругът й Анджей. Те ни посрещнаха сърдечно с обич и гостоприемство.Показахме на Мишо забележителностите на Варшава. Пътуванията в планините, изкачването на върховете, пребиваване сред природните красоти на българските високи планини беше сред най-щастливите години в нашия съвместен живот с Мишо. Благодаря на Бог и съдбата за това. Иванка Кирова
Няма коментари
