Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.02.2021 11:31 - ЗА НАШИЯ ЖИВОТ С МИШО С ДУХОВНАТА НАУКА
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 718 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  ЗА НАШИЯ ЖИВОТ С МИШО С  ДУХОВНАТА НАУКА                                                                          „Господи,                                                                                              Помогни ни да изпълним                                                разумът  си с Твоята мъдрост,                                      душите си с Твоята светлина,                                        сърцата си с Твоята Любов.                                                   Благослови ни Господи                                                   в този приятелски кръг                                                    на вярващите  и обичащите,                                         успешно да работим                                                             в безграничната и свободна                                             територия  на Духа.                                                          Дай ни сила, енергия и кураж,                                              да вървим неотклинно по пътя на                            доброто, истината и хармонията.                                          Пази ни от користни помисли                                        и всичко, което правим за другите                                да бъде от любов.                                                                              Амин”.                                                                                                       Михаил Кендеров                             Когато се запознах с Мишо вече бях потърсила духовна наука, философия за обяснение на духовните явления, които ми се случваха след смъртта на съпругът ми Драго. Бях се запознала с учението на  Учителя Петър Дънов, философията на Раджа Йога, парапсихологията. И накрая бях намерила моята духовна пътека – духовната наука Антропософия.                                                                     Моята Учителка Вера Гюлгелиева беше превела 140 книги от д-р Рудолф Щайнер, велик духовен предводител на човечеството – създател на антропософията. Аз жадно четях и изучавах тези книги. Обучавах се също при Вера заедно с група приятели, изнасяхме експозета и доклади за изученото, и Вера ни направляваше.                                                                    Мишо веднага прие духовната наука, бързо и без колебание: за   живот на душите след смъртта в Духовния свят,  прераждане и Карма, християнството като основа на антропософията,  Акашовата летопис и с логичните научни обяснения на д-р Рудолф Щайнер.                Това беше главно направление на нашата любов – освен поезия, изкуство, природа, разбрателство по политически възгледи, сега -   и с  духовен светоглед.                          Д-р Рудолф Щайнер е Велик Учител на човечеството в нашата епоха. Той е имал и трите висши форми на духовно съзнание – ясновидство /имагинация/  ясночуване /инспрация/  и интуиция /прозрение/. Д-р Щайнер е можел да вижда и чете Акашовата летопис – вечната памет на човечеството. Той също е голям съвременен учен – има докторат по философия, изучавал е специалности по природни науки, физика,  химия, математика, литература.                                                                       В различни епохи д-р Щайнер се е прераждал във велики личности, чиито способности, дарби е пренесъл в настоящата си личност .                                                                                                        Във Вавилоно-египетката епоха  е бил историческата личност Енкиду /заедно с Гилгамеш  /описано в древните летописи. В Гръко-римската епоха е бил виден учен  -Кратил и след това – Аристотел. В Среднвековието е бил Шьолатунандер /от рицарите на Кръглата маса наред с Парсифал/. След    това е Тома Аквински – най-големият духовен учен  в християнската религия и в нашата съвременна епоха    е д-р Рудолф Щайнер / 1861 – 1925 г./.                                                             Докато аз изучавах с труд, системно, с концентрация и  постоянство           духовната наука, за Мишо тя беше нещо познато. Той свободно преминаваше от материалния – в Духовния свят и твореше своята уникална за нашето време духовна поезия. Така най-хубавите общочовешки, стихове с духовно съдържание, с непозната досега тематика се появяваха едно след друго.                                                                                             За Мишо Духът, висшият му Аз         беше нещо познато, и поривите на издигане до него му даваха  смисъл в живота:                                                            „Понякога внезапно се изтръгва                                тревичката,                                                                                 която ме крепи                                                                                с една определеност в пространството.                    Тогава аз се срутвам в себе си,                                          изгубил сетивата и обема си                                      в кълбо от мрак.                                                                     Но някъде в сърцевината му                                         потайно Азът свети                                                               с едно прозрение за вечност -                                          сама искра в сумрака на битието”                                   Прераждането в различни личности   в различни епохи той го изживяваше съвсем естествено, не теоретично:                                                                                     „В Аза ми                                                                                     дълбоко зрее яснота                                                             как просто ще се отърва                                                            от тежката материя                                                               и ще се влея с лекота                                                                      във Вечността,                                                                        следващата другост                                                            на живота ми,                                                                         наречена погрешно смърт,                                               пореден праг                                                                                    в безкрайната каскада                                                    на бъдещите ми рождества          Когато Мишо беше тежко болен, той не страдаше и не се страхуваше,  че скоро ще премине в така познатият му Духовния свят. В стихотворението „Оптимистично сбогуване” той написа:                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     „. . . . . . . . . . . . . . . . . .                                                                   Негероично, естествено                                                          умирам, не се предавам,                                                    само си тръгвам от тялото.                                             Азът ми да продължава                                                      своето странстване                                                                  в безкрая на                                                                              Времепространството.                                                      Сбогом на всички                                                                  до бъдните срещи                                                                  в отвъдното!”                                                      В стихотворението  посветено, на тежко болният ни приятел Христо  -Мишо написа:                 „. . . . . . . . . . .  . . . . . .                                                                      И се разтварям в света . . .                                                 Вечността ме обръща . . .                                                     Като си тръгвам оттук,                                                            отвъд се завръщам . . .                                                     Ясно и просто е – колкото пропасти,                                    толкова мостове.                                                                  Тялото все по-тежи . . .                                                       Все по- олеква душата . . .                                                   А Духът ми свободно кръжи                                     и в двата свята . . . „                                                                                                                                                                         С Мишо все повече се влюбвахме,  все повече се обичахме.                                                                 Преди Коледа през 2005 година се създаде приятелски кръг „Аристотел” за изучаване на духовната наука. Мишо беше вдъхновение в нашите сбирки и работата по изучаване на антропософията. Той беше активен участник както в сбирките, докато беше жив, така и сега присъства винаги в сбирките  и ни облъхва при нашата духовна работа.  Мишо участваше и в езотеричния Първи клас за духовна работа.                  Мишо написа специално за нашия кръг „Аристотел” молитва, с която започваха нашите сбирки.                                                                             Месец август е специален в моята съдба. На шести август 1976 година в Коми преживях катастрофа с линейката и бях в кома близо до смъртта.                                                                                                        На 25 август 1977 година си отиде съпругът ми Драго в страшни страдания, страх и ужас от неизвестното след смъртта.  Ние тогава не знаехме нищо за живота на душите след смъртта.                                                                                    На 29 август 2015 година  съпругът ми Мишо -  тихо, кротко усмихнат заспа, прегърнат от дъщеря ни Надето и от мен и леко премина в желания от него Духовен свят.                                                           Драго след смъртта си ми беше предсказал, че ще срещна Михаил Кендеров, с който ще се оженя и прекарам щастливо живота си.                                                                                    Драго ми предсказа, че ще пиша книги, как да спася внукът ми Сашко, помагаше ми при трудни моменти да взема правилни решения и да преодолявам изпитания. Той ми доказваше, че душата му живее след смъртта си.                             Мишо  посвети  стихотворение на Драго  - каква е същността на душата му:                                                                      На Драго                                                                          „Аз съществувам                                                                   извън знанието за това,                                                     извън света                                                                                  брониран със железен смисъл.                                            Аз съществувам                                                                     вън от смисъла.                                                                                  Отвъд  - Отвъд                                                                         пулсирам някъде в безкрая -                                            сърце пронизано от светлина,                                     око в средата на Вселената,                                       безимен остров                                                                                  в свободната и недосегаема                                         самотност.”                                                                  Има ли у нас такъв поет, който  да е изразил чрез докосване до Музиката на Сферите същността на Мъртвия, на душата след смъртта?                                                                                   Имах щастието да  споделям с Михаил Кендеров  в нашия дълъг семеен живот, нашата съдбовна, космическа любов докато той беше жив  тя  продължава и днес, когато той е с мен  и ме облъхва от Духовния свят.                                                                                                     Иванка Кирова                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 896089
Постинги: 849
Коментари: 119
Гласове: 621
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031