Постинг
17.02.2021 11:31 -
ЗА НАШИЯ ЖИВОТ С МИШО С ДУХОВНАТА НАУКА
ЗА НАШИЯ ЖИВОТ С МИШО С ДУХОВНАТА НАУКА „Господи, Помогни ни да изпълним разумът си с Твоята мъдрост, душите си с Твоята светлина, сърцата си с Твоята Любов. Благослови ни Господи в този приятелски кръг на вярващите и обичащите, успешно да работим в безграничната и свободна територия на Духа. Дай ни сила, енергия и кураж, да вървим неотклинно по пътя на доброто, истината и хармонията. Пази ни от користни помисли и всичко, което правим за другите да бъде от любов. Амин”. Михаил Кендеров Когато се запознах с Мишо вече бях потърсила духовна наука, философия за обяснение на духовните явления, които ми се случваха след смъртта на съпругът ми Драго. Бях се запознала с учението на Учителя Петър Дънов, философията на Раджа Йога, парапсихологията. И накрая бях намерила моята духовна пътека – духовната наука Антропософия. Моята Учителка Вера Гюлгелиева беше превела 140 книги от д-р Рудолф Щайнер, велик духовен предводител на човечеството – създател на антропософията. Аз жадно четях и изучавах тези книги. Обучавах се също при Вера заедно с група приятели, изнасяхме експозета и доклади за изученото, и Вера ни направляваше. Мишо веднага прие духовната наука, бързо и без колебание: за живот на душите след смъртта в Духовния свят, прераждане и Карма, християнството като основа на антропософията, Акашовата летопис и с логичните научни обяснения на д-р Рудолф Щайнер. Това беше главно направление на нашата любов – освен поезия, изкуство, природа, разбрателство по политически възгледи, сега - и с духовен светоглед. Д-р Рудолф Щайнер е Велик Учител на човечеството в нашата епоха. Той е имал и трите висши форми на духовно съзнание – ясновидство /имагинация/ ясночуване /инспрация/ и интуиция /прозрение/. Д-р Щайнер е можел да вижда и чете Акашовата летопис – вечната памет на човечеството. Той също е голям съвременен учен – има докторат по философия, изучавал е специалности по природни науки, физика, химия, математика, литература. В различни епохи д-р Щайнер се е прераждал във велики личности, чиито способности, дарби е пренесъл в настоящата си личност . Във Вавилоно-египетката епоха е бил историческата личност Енкиду /заедно с Гилгамеш /описано в древните летописи. В Гръко-римската епоха е бил виден учен -Кратил и след това – Аристотел. В Среднвековието е бил Шьолатунандер /от рицарите на Кръглата маса наред с Парсифал/. След това е Тома Аквински – най-големият духовен учен в християнската религия и в нашата съвременна епоха е д-р Рудолф Щайнер / 1861 – 1925 г./. Докато аз изучавах с труд, системно, с концентрация и постоянство духовната наука, за Мишо тя беше нещо познато. Той свободно преминаваше от материалния – в Духовния свят и твореше своята уникална за нашето време духовна поезия. Така най-хубавите общочовешки, стихове с духовно съдържание, с непозната досега тематика се появяваха едно след друго. За Мишо Духът, висшият му Аз беше нещо познато, и поривите на издигане до него му даваха смисъл в живота: „Понякога внезапно се изтръгва тревичката, която ме крепи с една определеност в пространството. Тогава аз се срутвам в себе си, изгубил сетивата и обема си в кълбо от мрак. Но някъде в сърцевината му потайно Азът свети с едно прозрение за вечност - сама искра в сумрака на битието” Прераждането в различни личности в различни епохи той го изживяваше съвсем естествено, не теоретично: „В Аза ми дълбоко зрее яснота как просто ще се отърва от тежката материя и ще се влея с лекота във Вечността, следващата другост на живота ми, наречена погрешно смърт, пореден праг в безкрайната каскада на бъдещите ми рождества Когато Мишо беше тежко болен, той не страдаше и не се страхуваше, че скоро ще премине в така познатият му Духовния свят. В стихотворението „Оптимистично сбогуване” той написа: „. . . . . . . . . . . . . . . . . . Негероично, естествено умирам, не се предавам, само си тръгвам от тялото. Азът ми да продължава своето странстване в безкрая на Времепространството. Сбогом на всички до бъдните срещи в отвъдното!” В стихотворението посветено, на тежко болният ни приятел Христо -Мишо написа: „. . . . . . . . . . . . . . . . . И се разтварям в света . . . Вечността ме обръща . . . Като си тръгвам оттук, отвъд се завръщам . . . Ясно и просто е – колкото пропасти, толкова мостове. Тялото все по-тежи . . . Все по- олеква душата . . . А Духът ми свободно кръжи и в двата свята . . . „ С Мишо все повече се влюбвахме, все повече се обичахме. Преди Коледа през 2005 година се създаде приятелски кръг „Аристотел” за изучаване на духовната наука. Мишо беше вдъхновение в нашите сбирки и работата по изучаване на антропософията. Той беше активен участник както в сбирките, докато беше жив, така и сега присъства винаги в сбирките и ни облъхва при нашата духовна работа. Мишо участваше и в езотеричния Първи клас за духовна работа. Мишо написа специално за нашия кръг „Аристотел” молитва, с която започваха нашите сбирки. Месец август е специален в моята съдба. На шести август 1976 година в Коми преживях катастрофа с линейката и бях в кома близо до смъртта. На 25 август 1977 година си отиде съпругът ми Драго в страшни страдания, страх и ужас от неизвестното след смъртта. Ние тогава не знаехме нищо за живота на душите след смъртта. На 29 август 2015 година съпругът ми Мишо - тихо, кротко усмихнат заспа, прегърнат от дъщеря ни Надето и от мен и леко премина в желания от него Духовен свят. Драго след смъртта си ми беше предсказал, че ще срещна Михаил Кендеров, с който ще се оженя и прекарам щастливо живота си. Драго ми предсказа, че ще пиша книги, как да спася внукът ми Сашко, помагаше ми при трудни моменти да взема правилни решения и да преодолявам изпитания. Той ми доказваше, че душата му живее след смъртта си. Мишо посвети стихотворение на Драго - каква е същността на душата му: На Драго „Аз съществувам извън знанието за това, извън света брониран със железен смисъл. Аз съществувам вън от смисъла. Отвъд - Отвъд пулсирам някъде в безкрая - сърце пронизано от светлина, око в средата на Вселената, безимен остров в свободната и недосегаема самотност.” Има ли у нас такъв поет, който да е изразил чрез докосване до Музиката на Сферите същността на Мъртвия, на душата след смъртта? Имах щастието да споделям с Михаил Кендеров в нашия дълъг семеен живот, нашата съдбовна, космическа любов докато той беше жив тя продължава и днес, когато той е с мен и ме облъхва от Духовния свят. Иванка Кирова
Няма коментари