Потопени във всемирния етер душите ни пулсират с туптящото сърце на Вселената. Христос ни е дал правото на избор между добро и зло, а с това и свободата да познаем радостта, че живеем. С антропософското познание получаваме свободата и радостта да сме всичко, разбирането, че сме отражение на целия Космос. Душата придобива множественост да бъде едновременно тук и навсякъде. Тя изживява радостта си от свободния летеж и всеобхватните възможности на Духа да бъде извън времето и пространството. Прониквайки в дълбините на душата си изживяваме трепета на търсенето и намирането. Практикуването на антропософското познание дава яснота на осъзнатите кармични връзки духовни приятелства и духовна любов. С познание за свръхсетивното преодоляваме гравитацията, събаряме всички прегради към вътрешния си и външния безкрай. В земния ни живот краката ни носят над буците пръст, Духът – над облаците. Напускаме тромавото тяло, следвайки устремената си душа. Духовното познание ни води извън всекидневието, извисеният Дух – извън мисловните коловози. В моменти на самота и безнадеждност искрящият Дух осветява пътя ни през сумрачните лабиринти на земния живот. При всяко прераждане развиваме нови дарби, които обогатяват безсмъртната ни индивидуалност. В каскадата от прераждания добиваме възможността да видим себе си през очите на Космоса. Христос донесе на света духовната любов, която започва с прегръдка на ближния и се разширява до прегръдка на цялото човечество.                             Михаил Кендеров