НИ
ШКАТА НА
СЪДБАТА В МОЯ
ЖИВОТ
„Колкото по-дълбоко страдание дълбае в душата ти, толкова повече радости може да побере” Халил Джубран Постепенно ме завладя идеята да опиша събития и преживявания от моя живот – искрено, откровено и честно, като самопознание - за нишката на съдбата
, Кармата в моя живот. Съдбата /Кармата/ е вечен духовен закон, който направлява живота ни в различни прераждания като различни личности, но като една вечна индивидуалност. Така, независимо дали го осъзнаваме, или не, в земния ни живот нишките на съдбата ни свързват с хората, с които сме били заедно в минал живот. Нишките на съдбата ни водят до раждането ни в даден народ, в определена родителска двойка, със определен темперамент и до определена професия. Също така нишката на съдбата ни води до различни събития и преживявания: за изплащане на злото и благодат за доброто, което сме направили в минал живот. Но едновременно с това ние създаваме и нова съдба – с избор на действията си, със събития и срещите с хора за първи път в този живот. Моята съдба е на българка, лекарка, християника, пътешественичка и антропософ. Антропософията е духовна наука и носи названието от „антропос” - човек и „софия” – мъдрост, т.е. – мъдрост за човека. И събитията в живота ми се определят главно от това. Сега е 2020 година. Година на пандемията от Ковид 19. Повече време от обикновено съм затворена вкъщи. И това е време на осъзнаване на съдбата си, на преценки, на проникване по-дълбоко в душата ми, където са спомените. Имам желание да разкажа за толкова много неща, които съм преживяла досега в моя дълъг живот от 84 години. За моето детство през Втората световна война, за потиснатия ми несвободен живот по време на комунистическия строй – 45 години, и живота ми след падането на този строй през 1989 година – до сега. Живяла съм и работила като лекар във Варшава и в Коми АССР. Пътешествала съм в много страни – чак до Япония. Имала съм три брака и съм преживяла смъртта на двама любими съпрузи. Пъстър живот с много прекрасни преживявания и много тежки премеждия, страдания, даже със смъртна опасност. Също загуба на обични хора. Щастието да имам прекрасни, съдбовни приятели. В най-тежкото изпитание - мъка по обичния ми съпруг, загинал съвсем млад, нишката на съдбата ме доведе до духовната наука антропософия. Тя ми даде нов живот, нов духовен смисъл, цел, кауза, опора. Откри ми се прозорец към духовния свят - с възможността да изучавам за живота на душите след смъртта и тяхната помощ на любимите хора на Земята, за преражането ни в различни епохи като различни личности, свързани с Кармата в една вечна индивидуаълност, за съдбата ни в този живот. Щастлива съм да имам прекрасни родители, дъщеря и син, брат и сестра. За нищо не съжалявам. Кармата ме срещна с много чудесни хора – приятели, роднини и близки. От дете и досега си водя дневник . Изписала съм стотици тетрадки. За мен всеки ден е подарък от Бога, събитие, което е неповторимо и трябва да се опише. Понякога денят е радостен, щастлив, а друг път – труден с болка, трети път – спокоен, равен, без особености. От много години си правя вечер ретроспекция, мисловен преглед на изминалия ден. Така се самооценявам – какво добро съм направила през деня и къде съм сгрешила. Опитвам се да се самоопозная, самовъзпитавам за да съм полезна на повече хора. На жена ми Жана А е хубав живота! Днес е хубав от вятър, утре хубав от слънце, но не с цялото светло, нито с пълния мрак. Той е хубав с лъча, който мрака прорязва, той е хубав със мрака в светлината примесен, с този здрач- кръстопът между светло и тъмно”.
Михаил Кендеров Животът наистина е хубав. Всеки ден носи нещо ново. Имам щастието да съм запозната с духовната наука, за да осъзнавам съдбата, Кармата си. Така разбирам, че всичко, което ми се случва е справедливо, по закона на Кармата, сама съм си го заслужила – добро или лошо. С това настроението ми е ведро, събирам мигове на радост и продължавам спокойно напред – да трупам добра нова Карма, за бъдещ живот, да съм полезна. Сутрин си казвам строфи, за да ми е хубав денят, от моят любим покоен съпруг – Михаил Кендеров. „С простите си чудеса животът, ден за нови радости отваря. Славеят каквото с песен казва, слънцето с усмивка потвърждава. А е хубав живота!”. Иванка Кирова
