Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04 17:49 - ДУХОВНА ВРЪЗКА С ДРАГО - ВИДЕНИЕТО НА ДРАГО
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 142 Коментари: 1 Гласове:
2



 НА ВРЪЗКА С ДРАГО -ВИДЕНИЕТО НА ДРАГО

 

Смъртта на Драго бележи края на един етап от моя живот – преди и след него. Връзката с мъжа ми беше толкова тясна, съдбовна – сякаш бяхме едно същество. Имах чувството, че сме души-близнаци и едната не може да живее без другата. Скръбта по него ме беше обхванала като някаква непрогледна, лепкава сива мъгла, в която не виждах никакъв път пред себе си.

Освен това бях толкова психически и физически изчерпана, преуморена, че нямах сили  и  импулс да се движа, даже да стана от стола. Много денонощия не бях спала нормално и сега продължавах да осъмвам уморена след безсънните нощи. Живеех, по-скоро съществувах, някакси като в постоянен тежък кошмар наяве. Не можех да си отговоря на въпроса Той ми се привиждаше навсякъде, често чувах каточели ме вика за нещо. Ароматът на лавандулов  спирт,  с който разтривах всеки ден болното  му тяло все още се усещаше вкъщи и ме преследваше навсякъде. Дрехите, пижамите му  носеха  неговият  мирис.  Но в първите дни след смъртта му, Драго повече не влизаше във връзка с мен.

Съпругът ми си беше отишъл, но аз трябваше сега, веднага, още след първата седмица от погребението да се справям сама с всички житейски проблеми и никой не ми даваше и най-малка  отсрочка!

Първият беше – да замина за Коми,  за  да приключа договора и на двамата. Отпуската ни свършваше и трябваше да се явя в предприятието в Благоево да уредя всички формалности, да прибера багажа си от нашия дом в контейнери и да го върна в България.

Моето семейство, особено баща ми и майка ми много страдаха за мен. Баща ми ме повика и ми каза:

“Слушай моето момиче, ти ще паднеш тежко болна, ако продължаваш така. Знам, че мъката ти по Драго е голяма и няма утеха, но ти изпълни своят дълг към него свръх силите си и като съпруга и като лекар. Много хора намират спасение от такава тежка скръб с пътешествия. Знам, че си без пари, но пътните – отиване и връщане до Коми са ти служебно платени. Аз ще ти помогна финансово и искам да съчетаеш пътуването си до Коми с по-дълго посещение на Москва и Петербург. Ти обичаш много пътешествията и да ходиш по музеи и картинни галерии. Заслужила си тази почивка и това малко развлечение. Приеми го като лечебно средство. Защото и детето ти има нужда от теб, а ако се разболееш то най-много ще страда!”

Разбрах, че баща ми е прав и послушах съвета му. Знаех също, че така изпълнявам мечтата на Драго, който искаше в края на договора точно това – да си направим екскурзии до Петербург и Москва, за да ги разгледаме. Милият, преди да умре той все си мечтаеше да се върнем в Коми, където сме били толкова щастливо семейство и където смяташе, че по някакво  чудо  ще  оздравее . . .

 

В Москва.

 

 Ходех по музеи, галерии и по центъра на Москва – до физическо изтощение. Мъката си стоеше, но все пак чувствах, че живея, че проявявам интерес към изкуството и тихо му се радвам. И, по някакъв начин усещах, че Драго е сякаш непрекъснато с мене и ми се радва, че живея точно така,  както  той иска. . .

След една дълга вечеря и продължителни хубави разговори смои приятелки от Москва - Лариса и Елена Николаевна, се  прибрах  в хотела късно вечерта. Заключих вратата и си легнах, като оставих нощната лампа да свети. Най-тежко ми беше вечер и нощем, когато оставах сама  с мъката си. Продължаваше безсънието ми и през дългите нощи се мъчех да живея със спомените от съвместния ни живот с Драго. Вече не плачех, но от това не ми беше по-леко, бях неутешима. Моят любим ми липсваше толкова болезнено, сякаш беше отрязана жива част от мене и болеше безмилостно. Беше деветият ден от смъртта му, а аз не можех дори да отида на гроба за изнасяне на деветини и за прочитане на молитва.

Беше малко след полунощ. Опитвах се да чета някаква книга, но не можех да се съсредоточа, мислите ми бягаха – все при мъжа ми. Изведнъж се случи нещо, което не беше халюцинация или мираж. Драго влезе през заключената врата и застана в стаята в любимата си поза – нехайно бръкнал с едната ръка в джоба си. Беше светло, защото нощната лампа беше запалена и можах добре да го видя. Той тихо и безмлъвно ми се усмихваше, сякаш  ми  казваше :

”Ето аз съм тук, жив съм и дойдох да ти докажа, че съществувам, недей да страдаш, успокой се най-сетне!”

 Но този път той не говореше, а само ми се усмихваше с онова младо лице на здрав човек, каквото беше преди разболяването. Изглеждаше като леко прозрачен телевизионен образ, но черно-бял. Беше облечен с любимите си дрехи за всеки ден - черно кожено сако и тъмно-сив панталон. Драго постоя така усмихнат и неподвижен няколко минути и отново изчезна през затворената врата!

Стоях втрещена, като ударена от гръм без да мръдна! Не бях уплашена, а напротив изпитвах някаква тиха, скръбна радост, че отново бях видяла моят любим мъж! 

Тогава изобщо не разсъждавах какво беше това – фантом или призрак. В момента усещах, че огромната му любов към мен беше го накарала по някакъв начин да се покаже в изостреното ми духовно виждане, за да ми даде знак, че го има - в друг свят, в нематериална форма, но продължава своят живот. 

Интересно е, че не се уплаших, нито помислих дали не полудявам. Сякаш видението на неплежалимия ми съпруг беше нещо естествено, макар и неизвестно за мен явление  и той дойде да ме утеши. Отпуснах се от натрупаното огромното напрежение и най-сетне след толкова много безсънни нощи успях да заспя!

На другия ден със събуждането си отново ме заля вълнението на снощното видение. Знаех със сигурност, че това беше реалност, не беше сън, нито плод на някаква фантазия. Като лекар си давах сметка, че умственото ми състояние е нормално, въпреки голямата мъка. Не взимах никакви лекарства с въздействие върху нервно-психическата сфера. Не можех да си обясня това явление, но то се беше случило.

Сега, след като дълги години, в които съм изучавала антропософската духовна наука знам, че явяването на Драго в етерното му тяло може реално да се случи. При извънредно  тежки  изпитания  може да се появи спонтанно  ясновидство и в този момент аз съм имала точно такова духовно виждане. Именно тази поява на Драго и  възможността  да чувам неговите думи след смъртта му, ме накараха да потърся научно обяснение и така стигнах до антропософията, която ми разкри нови хоризонти,  нов мироглед за духовния свят.

Тогава споделих с Лариса и Елена Николаевна какво ми се е случило през нощта. Те бяха запознати с някои от ученията и философията на йога и ми казаха, че такива видения се случват реално, да не се притеснявам, че нещо с моята психика не е наред.

Дните в Москва се изнизаха бързо, преизпълнени с много нови впечатления. Наистина тази смяна на обстановката  ми се отрази благотворно, а особено явяването на Драго

          
              Никога няма да забравя прекрасният слънчев ден прекаран в Петерхоф – прочутият летен дворец на Петър Велики с великолепните градини и фонтани. Когато застанах на голямата тераса пред двореца и погледнах  водните каскади, спускащи се чак до синеещият се в далечината Фински залив и фонтаните с позлатени статуи - изпитах първото радостно вълнение от много месеци насам. Имах усещането, че Драго е до мен и споделя моето възхищение от гледката.

Целият ден разглеждах двореца и градините с невероятно красивите фонтани с изящни фигури от  гръцката митология. Тяхната позлата блестеше на яркото слънце и разнообразните струи вода пречупваха светлината във всички цветове на дъгата. Петър Велики е поискал  архитекти, скулптори и строители да  направят градини и фонтани по-хубави от тези във Версай – до Париж. Много години по-късно, когато  бях във Версай видях, че наистина градините и фонтаните на Петерхоф далече надминават по красота и великолепие тези във Версай.

Следобяд се радхождах сама по брега на морето близо до първия малък дървен дворец, наречен “Мон плезир”, който Петър Първи е наредил да построят преди големият дворец, за да може лично да наблюдава строежа му. Гледката на морето беше прекрасна при залязващото слънце. Мислех си защо съдбата ни беше толкова жестока и ми отне скъпият съпруг, с който сега трябваше  да бъдем заедно тук и да споделяме тези крсиви гледки.

Изведнъж отново чух гласът на Драго вътре в главата си:

“Аз съм тук с теб скъпа моя. Радвам се заедно с теб. Много съм доволен, че направи това пътешествие. Искам вече да се успокоиш. Знаеш, че съществувам, че ме има. Занеси няколко камъчета оттук на гроба ми. Казвал съм ти – не искам цветя на гроба ми, а красиви камъни! Животът ти продължава и без мен и искам да го живееш пълноценно и спокойно. Знам, че ще се справиш с всичко. Сега довиждане, ще ти се обадя скоро!”

Събрах няколко много красиви камъчета и по-късно ги поставих на гроба на Драго.

Имах голям късмет да  получа  утеха  от самият мой починал съпруг. Бях сигурна, че това е той. Щях да търся обяснение на тази необикновени явления - как става връзката с душите на умрелите. Но това можеше да стане, когато се върна в България. Вече знаех, че трябва да намеря необходимите хора  с духовно познание, за да разбера тези знаци от духовния свят.





Гласувай:
2
0



1. boliarkabg - Разбирам Ви,
17.04 18:30
Няколко дни след загубата на съпруга ми, с когото бяхме заедно 33 години, прекрасни приятели, с чудесна дъщеря, загубата беше невъобразима. На шега ми беше казвал, връщайки се от нечие погребение: "Не искам пред хората да показваш мъката си, ако си замина преди теб. Искам както любовта ни е само между нас, така и мъката да е само наша". Изпълних го. Множеството не можеше да повярва, че не отронвам сълза, нито аз,нито дъщеря ни. Удовлетворението за тях беше,че само в един момент изгубих съзнание, но бързо ме свестиха и отново всичко вървеше както той беше пожелал. Тогава още мобилните телефони бяха новост. Поставих в ковчега при него моят телефон, купен на старо и най-обикновен, като естествено махнах картата. За мен остана неговият модерен апарат. Вечер си лягахме заедно с дъщеря ми, в едно легло, да сме заедно защото си бяхме само двете на света. През една нощ, дни след погребението телефонът ми, поставен на зареждане на бюрото в стаята зазвъня. Докато стана, докато се осъзная от съня, докато стигна до телефона, звънът престана. Не погледнах кой звъни, просто нямаше кой да ми звъни, детето ми беше до мен, а най-скъпият другар и приятел вече не беше в тоя свят. Само погледнах, че часовникът показва 2.25 след полунощ. На сутринта отворих телефона да видя все пак кой си беше направил шега да ни звъни посред нощ. На дисплея беше изписано името на мъжа ми, а звънът е бил в 2.25 часа след полунощ. Нямаше начин, телефонът с него в гроба беше без карта, а този, на който беше звънил, беше с неговата карта. ТОЙ ни беше позвънил, пращаше ни потвърждение,че е сред нас. Имаше още две случки, които ни показваха, че е наблизо, че ни вижда.
Бъдете жива и здрава!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 459283
Постинги: 537
Коментари: 79
Гласове: 328
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31