Постинг
27.04.2021 19:30 -
СПАСЯВАНЕ НА ВНУКЪТ МИ АЛЕКС
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 287 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 08.05.2021 16:19
Прочетен: 287 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 08.05.2021 16:19
СПАСЯВАНЕ НА ВНУКЪТ МИ АЛЕКС В моят живот имам син Роберт и дъщеря Надя. Синът ми е роден от мен, а дъщерята – дар от обичния ми съпруг Михаил. Надето беше на петнадесет години, когато Мишо ме запозна с нея. Щом я видях и прегърнах – веднага я обикнах. Защото Надето е моята съдбовна и духовна дъщеря още от първата ни среща. Това е дъщерята, за която съм мечтала и един ден животът ни срещна с нея.
И сега, въпреки че живее повече от тридесет години в Торонто, се виждаме по скайп, говорим си и споделяме всеки ден. Разстоянието и времето не са били пречка за нашето общуване, независимо от всички превратности на съдбата. Мишо вече повече от пет години е в духовния свят, но всеки ден, когато си говорим с Надето той е с нас, както когато беше жив. Тогава двамата с него сядахме пред екрана и си говорихме с Надето по скайп. И така Надето растеше и се развиваше. Завърши техникум и започна работа като чертожник. Пишеше хубави разкази, понякога и стихове. И сега пише хубави стихове. Има от таланта на баща си за вдъхновението и хубавото слово. Четеше много книги и имаше богат език, умееше добре да се изразява и разказва. Надето имаше дарба за езици. Научи перфектно английски език, учеше и италиански.
Надето израсна като отговорен, решителен, почтен, справедлив и всеопрощаващ човек, на когото може да се разчита. Има много приятели, които я обичат. Прави всичко необходимо за семейството си, тя е стълб за него, отдадена му изцяло и то в чужда страна. В работата я ценят и уважават. Аз и Мишо се гордеем с нея.
На двадесет и три години Надето забременя. Докато беше бременна тя сподели с мен: „Вечер говоря на детето ми в корама. Казвам му, че много го обичам. Мечтая си за него, рисувам го в мислите си. Представям си как ще изглежда, със сини очи, хубаво детенце.”
За мен и Мишо беше голяма радост раждането на нашето внуче – Алекс. Надето още бременна му беше избрала името – Александър. Тя казваше: ”Вселената ми подсказа това име – като водач, като победителят Александър Македонски, първенец, с първата буква на азбуката.”
Оказа се, че без тя да знае, нейният пра-пра-прадядо, основател на рода Кендерови още през турското робство, се е казвал Кендер /което на български е Александър/. Така че внукът ни носи името на основателя на рода Кендерови.
На девети май 1988 годна се роди Алекс. Раждането протече нормално, детето беше в норма по тегло и ръст. Надето ми разказа, че като се родило бебето изглеждало точно така както тя си го представяла. Не можела да му се нарадва, гледала го и плачела от радост, че това божествено създание е нейното детенце.
С Мишо се преместихме да живеем на ул. Брегалница при леля Вита. Една събота през февруари 1990 година Надето доведе Алекс и го остави да пренощува в нас. Малкият си играеше с нас цяла вечер. Не можехме да се наситим да го гледаме и да му се радваме. На другия ден Надето взе Алекс и каза, че за два дни ще бъде при приятелка извън София.
След 2-3 дни Надето се обади от Ню Фаундленд. Беше емигрирала с Алекс за Канада. Бяхме смаяни, не можехме да повярваме, че е за постоянно там. Но, тя винаги беше мечтала да се махне от комунистическата България и да живее в свободна страна, без комунизъм. И взела смело решение – само с един сак и дете на една година и десет месеца замина за нов, по-хубав живот в Канада.
Надето с Алекс, с помощта на приятелката си Лидка се установи да живее в Торонто. При нея замина и Орлин и там се събраха, а по-късно се ожениха. Малкият Алекс растеше и се развиваше добре.Чувахме се по телефона. Надето изпращаше касетки със записи. Гледахме ги много пъти и се радвахме на нашият внук.
Съдбоносно събитие Когато Алекс беше на тринадесет години се случи забележително събитие със съдбоносно значение. През една лятна ваканция през 2001 година Орлин, съпругът на Надя с Арекс беше останал в София, а тя вече се беше върнала в Торонто, защото отпуската й беше свършила.
Орлин с Алекс беше заминал за няколко дни на Бел Мекен. Там Алекс го болял корема. Като се върнаха се уговорихме да ги видим с Михаил след обяд в дома на родителите на Орлин.
Към 10 часа бях тръгнала към пощата по работа. По средата на пътя изведнъж чух гласът на Драго, почналия ми съпруг, който каза повелително, просто ми заповяда: „Върни се веднага и незабавно отиди при внукът!”. Гласът изчезна и нищо не можах да го попитам, но веднага изпълних поръчението. Върнах се вкъщи и казах на Мишо, че трябва незабавно да отидем при децата – сега към 10 и 30 часа, а не след обяд. Веднага тръгнахме към тях.
Посрещна ни майката на Орлин - Ваня. Попитах къде е Алексса да го видя. Тя каза, че Алекс го е болял корема цяла нощ. Веднага го прегледах. При натиск в мястото на апендикса болката беше много остра. Симптома на Ромберг беше положителен. С ужас установих, че детето има перфорирал апендикс и е нужна спешна операция. С всяка минута отлагане гнойта можеше да се разпръсне по целия корем. Детето го грозеше смъртна опасност.
Незабавно закарахме Алекс в детска хирургия в „Пирогов”. Колегата го прегледа и потвърди диагнозата. Алекс беше откаран с количка направо в операционната зала и беше опериран по спешност. След операцията хирургът ни каза, че възпаленият апендикс е бил пробит. За щастие операцията беше направена навреме, гнойта е изтекла ограничено, само около апендикса и не се е пръснала в целия корем. Всичко е било изчистено. Детето беше спасено. Един час по-късно можеше да бъде фатален за него.
Алекс щом излезе от опойката , аз бях до него. И той ми каза: „Ти си моята спасителка” . И до днес той ме нарича така – „Моята спасителка”. Но спасителят беше Драго, покойният ми съпруг, който ме изпрати навреме болното внуче.
Аз всеки ден бях до Алекс в болницата, десетина дни, докато напълно се възстанови, без последствия. Четях му приключенски книги. Той беше весело, общително дете, раздаваше си играчките на другите болни деца. Ние се опознавахме и между нас вече имаше специална съдбовна връзка на духовна обич.
Така Алекс беше спасен от духовния свят, от предупреждението на починалият ми съпруг Драго, който ми помагаше винаги при тежки премеждия и изпитания. Аз просто вярвах на този глас и се вслушвах в неговото предупреждение. Какво благословение е това – да си предупреден от Духовния свят за смъртна опасност на най-близък човек!
С годините винаги сме поддържали връзка с любимия ми внук Алекс. Чувствата на обич са взаимни. Той порасна, сега вече е щастливо оженен за чудесна съпруга – Андра. Имат прекрасно малко дете – Доменик-Михаил. За мен винаги е празник, голяма радост, когато по скайп си говоря с него и ми показва и малкия ми правнук – Мишко. Времето и пространството нямат значение за космическата, съдбовна връзка на обич с внукът ми Алекс. Иванка Кирова
И сега, въпреки че живее повече от тридесет години в Торонто, се виждаме по скайп, говорим си и споделяме всеки ден. Разстоянието и времето не са били пречка за нашето общуване, независимо от всички превратности на съдбата. Мишо вече повече от пет години е в духовния свят, но всеки ден, когато си говорим с Надето той е с нас, както когато беше жив. Тогава двамата с него сядахме пред екрана и си говорихме с Надето по скайп. И така Надето растеше и се развиваше. Завърши техникум и започна работа като чертожник. Пишеше хубави разкази, понякога и стихове. И сега пише хубави стихове. Има от таланта на баща си за вдъхновението и хубавото слово. Четеше много книги и имаше богат език, умееше добре да се изразява и разказва. Надето имаше дарба за езици. Научи перфектно английски език, учеше и италиански.
Надето израсна като отговорен, решителен, почтен, справедлив и всеопрощаващ човек, на когото може да се разчита. Има много приятели, които я обичат. Прави всичко необходимо за семейството си, тя е стълб за него, отдадена му изцяло и то в чужда страна. В работата я ценят и уважават. Аз и Мишо се гордеем с нея.
На двадесет и три години Надето забременя. Докато беше бременна тя сподели с мен: „Вечер говоря на детето ми в корама. Казвам му, че много го обичам. Мечтая си за него, рисувам го в мислите си. Представям си как ще изглежда, със сини очи, хубаво детенце.”
За мен и Мишо беше голяма радост раждането на нашето внуче – Алекс. Надето още бременна му беше избрала името – Александър. Тя казваше: ”Вселената ми подсказа това име – като водач, като победителят Александър Македонски, първенец, с първата буква на азбуката.”
Оказа се, че без тя да знае, нейният пра-пра-прадядо, основател на рода Кендерови още през турското робство, се е казвал Кендер /което на български е Александър/. Така че внукът ни носи името на основателя на рода Кендерови.
На девети май 1988 годна се роди Алекс. Раждането протече нормално, детето беше в норма по тегло и ръст. Надето ми разказа, че като се родило бебето изглеждало точно така както тя си го представяла. Не можела да му се нарадва, гледала го и плачела от радост, че това божествено създание е нейното детенце.
С Мишо се преместихме да живеем на ул. Брегалница при леля Вита. Една събота през февруари 1990 година Надето доведе Алекс и го остави да пренощува в нас. Малкият си играеше с нас цяла вечер. Не можехме да се наситим да го гледаме и да му се радваме. На другия ден Надето взе Алекс и каза, че за два дни ще бъде при приятелка извън София.
След 2-3 дни Надето се обади от Ню Фаундленд. Беше емигрирала с Алекс за Канада. Бяхме смаяни, не можехме да повярваме, че е за постоянно там. Но, тя винаги беше мечтала да се махне от комунистическата България и да живее в свободна страна, без комунизъм. И взела смело решение – само с един сак и дете на една година и десет месеца замина за нов, по-хубав живот в Канада.
Надето с Алекс, с помощта на приятелката си Лидка се установи да живее в Торонто. При нея замина и Орлин и там се събраха, а по-късно се ожениха. Малкият Алекс растеше и се развиваше добре.Чувахме се по телефона. Надето изпращаше касетки със записи. Гледахме ги много пъти и се радвахме на нашият внук.
Съдбоносно събитие Когато Алекс беше на тринадесет години се случи забележително събитие със съдбоносно значение. През една лятна ваканция през 2001 година Орлин, съпругът на Надя с Арекс беше останал в София, а тя вече се беше върнала в Торонто, защото отпуската й беше свършила.
Орлин с Алекс беше заминал за няколко дни на Бел Мекен. Там Алекс го болял корема. Като се върнаха се уговорихме да ги видим с Михаил след обяд в дома на родителите на Орлин.
Към 10 часа бях тръгнала към пощата по работа. По средата на пътя изведнъж чух гласът на Драго, почналия ми съпруг, който каза повелително, просто ми заповяда: „Върни се веднага и незабавно отиди при внукът!”. Гласът изчезна и нищо не можах да го попитам, но веднага изпълних поръчението. Върнах се вкъщи и казах на Мишо, че трябва незабавно да отидем при децата – сега към 10 и 30 часа, а не след обяд. Веднага тръгнахме към тях.
Посрещна ни майката на Орлин - Ваня. Попитах къде е Алексса да го видя. Тя каза, че Алекс го е болял корема цяла нощ. Веднага го прегледах. При натиск в мястото на апендикса болката беше много остра. Симптома на Ромберг беше положителен. С ужас установих, че детето има перфорирал апендикс и е нужна спешна операция. С всяка минута отлагане гнойта можеше да се разпръсне по целия корем. Детето го грозеше смъртна опасност.
Незабавно закарахме Алекс в детска хирургия в „Пирогов”. Колегата го прегледа и потвърди диагнозата. Алекс беше откаран с количка направо в операционната зала и беше опериран по спешност. След операцията хирургът ни каза, че възпаленият апендикс е бил пробит. За щастие операцията беше направена навреме, гнойта е изтекла ограничено, само около апендикса и не се е пръснала в целия корем. Всичко е било изчистено. Детето беше спасено. Един час по-късно можеше да бъде фатален за него.
Алекс щом излезе от опойката , аз бях до него. И той ми каза: „Ти си моята спасителка” . И до днес той ме нарича така – „Моята спасителка”. Но спасителят беше Драго, покойният ми съпруг, който ме изпрати навреме болното внуче.
Аз всеки ден бях до Алекс в болницата, десетина дни, докато напълно се възстанови, без последствия. Четях му приключенски книги. Той беше весело, общително дете, раздаваше си играчките на другите болни деца. Ние се опознавахме и между нас вече имаше специална съдбовна връзка на духовна обич.
Така Алекс беше спасен от духовния свят, от предупреждението на починалият ми съпруг Драго, който ми помагаше винаги при тежки премеждия и изпитания. Аз просто вярвах на този глас и се вслушвах в неговото предупреждение. Какво благословение е това – да си предупреден от Духовния свят за смъртна опасност на най-близък човек!
С годините винаги сме поддържали връзка с любимия ми внук Алекс. Чувствата на обич са взаимни. Той порасна, сега вече е щастливо оженен за чудесна съпруга – Андра. Имат прекрасно малко дете – Доменик-Михаил. За мен винаги е празник, голяма радост, когато по скайп си говоря с него и ми показва и малкия ми правнук – Мишко. Времето и пространството нямат значение за космическата, съдбовна връзка на обич с внукът ми Алекс. Иванка Кирова
леят се като Планинско поточе...
г жа Кирова, имам у дома една без/ ценна книжка..ваша..
не се сещам за точно заглавие..имам я, от повече от 30г, може би..
Любима ми е..затова я пазя.Там за пръв път, се запознах отблизо
с Хиропрактиката, която, по късно..стана моя Съдба, в Германия..
Новата Германска медицина..
Благодаря ви за това насърчение!!
вие сте рядко емпатичен и Високо морален ,честен Човек, личи ви..
чета Аурата ви..Виолетова е..нали )
приемете моите най искрени комплименти, и обич...
Юлия
цитирайг жа Кирова, имам у дома една без/ ценна книжка..ваша..
не се сещам за точно заглавие..имам я, от повече от 30г, може би..
Любима ми е..затова я пазя.Там за пръв път, се запознах отблизо
с Хиропрактиката, която, по късно..стана моя Съдба, в Германия..
Новата Германска медицина..
Благодаря ви за това насърчение!!
вие сте рядко емпатичен и Високо морален ,честен Човек, личи ви..
чета Аурата ви..Виолетова е..нали )
приемете моите най искрени комплименти, и обич...
Юлия
