Постинг
28.04.2021 16:57 -
КАРМИЧНА СРЕЩА С ДРАГО
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 208 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.04.2021 17:20
Прочетен: 208 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 28.04.2021 17:20
КАРМИЧНА СРЕЩА С ДРАГО След като се върнах от Варшава, реших окончателно да се разведа с Мирослав Кантецки. Завърнах се по повод операция на майка ми/ миома на матката/и се установих в София при моите родители.
Дойдох си през декември1964 г., а още през м. февруари 1965 г. започнах работа като заведущ отделение по физиотерапия в Трета поликлиника. След три месеца бях назначена на отговорна работа – заведущ медицински служби на всички санаториуми и почивни домове към Управление почивни домове и санаториуми към профсъюзите на пл. Св.Неделя № 5. Това беше работа с голямо натоварване и много командировки.
Макар и още не разведена, към есента на 1965 година имах сериозен кандидат за женитба. Той беше зъболекар, много внимателен, възпитан и галантен. Между нас имаше разбирателство, сходни разбирания и обич.
В началото на м. март 1966 г. се случи едно съдбовно събитие. В кабинета ми в лезна един млад висок, слаб, красив мъж с черна коса и очи, с хубава, наперена осанка. Когато влезе, застана до вратата с нехайна поза, бръкнал с ръка в джоба на панталона си. Щом го погледнах нещо трепна в мен и си помислих: „Този мъж ми е познат отнякъде”. И това чувство не ме напускаше. Това беше знакът на съдбата, че сме живели заедно в минал живот.
Младежът се представи: „Казвам се Драган Налбуров”. Той ми заговори с приятен басов глас, който и досега си спомням. Възмути се, че не може да получи карта за почивка с малката си дъщеря. А точно сега има отпуска и възможност да прекара почивка с нея, защото е разведен, тя живее при майка си и сега може да я вземе за 15-20 дни.Искаше да получи карта за почивен дом в Панчарево.
Казах на младежа, че е сбъркал стаята – аз не се занимавам с карти , но ще помогна. Отидох при колега и веднага уредих карта. Младият мъж се зарадва, благодари ми и искаше да ме почерпи с кафе. Казах, че няма нужда, но той беше много настоятелен и щял да ме чака на изхода на сградата в 17,30 часа, в края на работното ми време. Така започна нашата кармична връзка, която щеше да промени целият ми живот. Наистина Драго ме чакаше и не можех да откажа – отидохме в близкото кафене. Разказа ми накратко за дъщеря си Силвия на пет години, за развода си и че работи близо до София в каменоломната в с.Балша. След като се върнал от почивка в Панчарево Драго отново ме чакаше на изхода в края на работния ми ден. Явно нашата съдбовна връзка продължаваше да ни събира. Пак ме покани на кафе и отидохме в близкото кафене. Драго ми разказа, че по професия е миньор, преди това е работил в мините в Бобов дол. Беше със средно образование. Баща му е бил царски офицер – подполковник и на Драго комунистическата власт не му разрешила да следва висше образование. За да изкарва повече пари, да помага на родителите си и издържа семейството си станал миньор с по-голяма заплата. Имаше хубав, цветист и образен език, прекрасен басов глас с хубав тембър приятно беше да го слуша човек. Беше с добра обща култура, начетен, с много познания в различни области. Веднага се разбрахме за политическите си възгледи, защото и на мен ми се пречеше да следвам и едва успях да преодолея забраната. Това стана с помощта на стринка ми Цветанка, която е била нелегална в бойна комунистическа група. И така двамата се харесахме. Аз бях на 30, а Драго на 27 години. Бяхме млади, в цветуща младост, усмихнати, весели и оптимистични. Той беше красив, истински мъж, жените го харесваха и се обръщаха да го гледат. Аз не съм била красавица, но съм била с чар, стройна и с женствено, хубаво тяло. Драго ме обсипваше с комплименти и подчерта, че много ме харесва.
И така Драго често ме чакаше след работа и отивахме в кафенето. Аз му казах, че имам сериозен кандидат и с него можем да бъдем само приятели. Но започнахме да се влюбваме един в друг. Правехме разходки след работа и в празнични дни.
Бях вече много очарована и влюбена в Драго и реших да кажа на моят кандидат за женитба, че трябва да скъсаме. Срещнахме се в кафене и аз му съобщих, че ще се разделя с него. Моят приятел не можеше изведнъж да приеме окончателно скъсване. Каза да си помисля още. Имаше хубави перспективи за нашата връзка. Обичахме се. Предлагали му много добре платена работа като зъболекар в Източна Германия, а и аз като лекар веднага щях да си намеря работа и бихме могли да заминем там. Щяхме да печелим много пари и да преуспеем материално. Но, аз казах, че е невъзможно. Скъсването е окончателно. Защото нишката на съдбата ме насочваше в друга житейска пътека. И така започна нашата жарка, страстна, силна и всеотдайна любов С Драго. Вече не можехме един без друг. Ходехме заедно на разходки, на кино, на обед или вечеря в ресторанти.
Запознах Драго със сина си Роберт. Той беше близо на три години. Драго го обикна още щом като го прегърна, а и детето веднага се привърза към него. То го прие като свой баща.
Нашата буйна любов вече налагаше да живеем заедно. Запознах родителите ми с Драго и той се нанесе да живее при мен – в килера на апартамента на родителите ми. До тогава Драго живееше във вила в с. Драгичево при баща си и майка си.
Моралът беше социалистически. Не е редно да живеем заедно неженени. Сочеха ни с пръст, одумваха ни. И така живяхме в тясното килерче само с легло и малко бюро до м. декември 1970 г. Тогава купих с кредит малък апартамент. Вноската беше с парите от продажбата на лека кола, купена от мен във Варшава. Преместихме се с Драго и Роби в новото жилище пак неженени.
Често в събота и неделя пътувахме с Драго и Роби в село Драгичево. Там Драго работеше по вилата, довършваше втория етаж. А ние с детето се разхождахме по поляните наблизо.
Аз бях вече получила развод отдавна. Но Драго не искаше да се оженим, защото се надяваше с продължителните съдебни дела да получи попечителство над дъщеря си Силва.
Нашият живот беше прекрасен, изпълнен са любов, веселие и разбирателство, с непринуден хумор, с празници, които си устройвахме с приятели. Често пътувахме в събота и неделя в с. Искрец при наши приятели семейство Карагьозови. Там Кольо и Драго ходеха на лов, аз ги придружавах в красивите местности на Стара планина в този район. С нашите приятели Иван Гудев и Васил Соколов също ходехме на лов, най-често в планината над Томпсън. Иван имаше там вила. Отсядахме в нея и оттам се изкачвахме към връх Полом и околните месности. Много празници сме карали с тези наши приятели. Бяха весели празници, Иван свиреше на китара и пееше добре, така че пеехме наши любими песни и си прекарвахме много хубаво на трапеза и приятни приятелски приказки. Лятно време отивахме тримата – с Драго и с Роби на море. Това са едни от най-хубавите ми спомени. Тогава имаше още диви места по плажа. Плувахме дълго. Роби от малък много обичаше и плуваше добре. Ловяхме миди, палехме си огън и ги печехме. Правехме дълги разходки в красиви местности главно по брега на морето. Все още покрай бреговете на морето не беше много застроено.
Всички тези спомени са така ярки и живи сякаш са се случили вчера. Прекрасни младежки години заедно с Драго и обичното ни малко дете.
През тези години правех дисертация на тема „Рехабилитация на коксартроза”. Всяко лято в течение на четири години в санаториум в Сапарева баня провеждах рехабилитация там на базата на минералната вода на 40 болни в течение на 30 дни. Роби и Драго също ме придружаваха в този чудесен курорт.
През м. май 1974 годна успешно защитих дисертация и станах „кандидат на медицинските науки.
В края на м. септември същата година най-сетне се оженихме, след осем години съвместен, семеен живот, но без брак. Драго се реши да се оженим, след като Силва беше заведена в Белград, където майка й се ожени за сърбин. Драго много ме натъжаваше като казваше, че има предчувствие, че млад ще умре. И казваше уж на шега:” Учи се учи от мен, няма да съм жив цял живот да те уча.” Беше толкова жизнен, здрав и силен, истински мъж. Беше смел и обичаше рисковете.
Въпреки, че беше три години по-млад от мен Драго беше преживял много тежки изпитания, беше се борил в живота, имаше много голям опит. Той ме учеше как да се боря в живота, да отстоявам себе си. Дотогава бях много неопитна, наивна и доверчива. От няколко години Драго работеше в София в предприятие за международен транспорт, чиито директор беше нашият приятел Кольо Карагьозов. Всичко беше добре, бяхме вече спокойни и щастливи, всичко беше наред.
Но съдбата ни носи изненади. Родителите на Драго били взели кредит от 6000 лева /които на днешно време са колкото 60,000 евро!/ за построяване на втори етаж и довършване на вилата в Драгичево, където живееха. Но те бяха похарчили тези пари и не бяха плащали вноските. И така, за да не се продаде вилата за погасяване на дълг към банката Драго взе решение да заминем в Коми, да работим там, за да получаваме повече пари и да изплатим дълга. Взехме няколко заема от приятели, които щяхме да погасяваме всеки месец с пари изпращани от Коми. Съществуваше невярното сведение, че в Коми се печелят много пари.
Аз бях категорично несъгласна. Казвах на Драго, че ще работим и нещо допълнително, но тук, в София, за да изплащаме дълга. Но, Драго беше непреклонен. И така съдбата ни преобърна целият живот на тримата, включително и на сина ми – още дете. Аз толкова много обичах Драго, не можех без него, ние сякаш бяхме едно цяло, взаимно се допълвахме. Не можех да допусна Драго да замине да работи сам , без нас в Коми в течение най-малко три години, за да изплати дълга. И така, след дълго колебание Драго най-сетне подписа договор за работа в Българо-руското предприятие за дърводобив в Коми. Драго замина още през м.февруари 1975 година сам, за да подготви условията за да заминем и ние с Роби малко по-късно. Само с една заплата Драго не можеше да изплати огромният дълг.
След дълга подготовка за условията на далечния север и ние с Роби заминахме за Коми и на 30 април 1975 г. пристигнахме на гара Костанда в Коми АССР. По-нататък животът ни е описан в книгата ми „Живях в Коми – от сумрака на тайгата до светлината в духа.” Иванка Кирова
Дойдох си през декември1964 г., а още през м. февруари 1965 г. започнах работа като заведущ отделение по физиотерапия в Трета поликлиника. След три месеца бях назначена на отговорна работа – заведущ медицински служби на всички санаториуми и почивни домове към Управление почивни домове и санаториуми към профсъюзите на пл. Св.Неделя № 5. Това беше работа с голямо натоварване и много командировки.
Макар и още не разведена, към есента на 1965 година имах сериозен кандидат за женитба. Той беше зъболекар, много внимателен, възпитан и галантен. Между нас имаше разбирателство, сходни разбирания и обич.
В началото на м. март 1966 г. се случи едно съдбовно събитие. В кабинета ми в лезна един млад висок, слаб, красив мъж с черна коса и очи, с хубава, наперена осанка. Когато влезе, застана до вратата с нехайна поза, бръкнал с ръка в джоба на панталона си. Щом го погледнах нещо трепна в мен и си помислих: „Този мъж ми е познат отнякъде”. И това чувство не ме напускаше. Това беше знакът на съдбата, че сме живели заедно в минал живот.
Младежът се представи: „Казвам се Драган Налбуров”. Той ми заговори с приятен басов глас, който и досега си спомням. Възмути се, че не може да получи карта за почивка с малката си дъщеря. А точно сега има отпуска и възможност да прекара почивка с нея, защото е разведен, тя живее при майка си и сега може да я вземе за 15-20 дни.Искаше да получи карта за почивен дом в Панчарево.
Казах на младежа, че е сбъркал стаята – аз не се занимавам с карти , но ще помогна. Отидох при колега и веднага уредих карта. Младият мъж се зарадва, благодари ми и искаше да ме почерпи с кафе. Казах, че няма нужда, но той беше много настоятелен и щял да ме чака на изхода на сградата в 17,30 часа, в края на работното ми време. Така започна нашата кармична връзка, която щеше да промени целият ми живот. Наистина Драго ме чакаше и не можех да откажа – отидохме в близкото кафене. Разказа ми накратко за дъщеря си Силвия на пет години, за развода си и че работи близо до София в каменоломната в с.Балша. След като се върнал от почивка в Панчарево Драго отново ме чакаше на изхода в края на работния ми ден. Явно нашата съдбовна връзка продължаваше да ни събира. Пак ме покани на кафе и отидохме в близкото кафене. Драго ми разказа, че по професия е миньор, преди това е работил в мините в Бобов дол. Беше със средно образование. Баща му е бил царски офицер – подполковник и на Драго комунистическата власт не му разрешила да следва висше образование. За да изкарва повече пари, да помага на родителите си и издържа семейството си станал миньор с по-голяма заплата. Имаше хубав, цветист и образен език, прекрасен басов глас с хубав тембър приятно беше да го слуша човек. Беше с добра обща култура, начетен, с много познания в различни области. Веднага се разбрахме за политическите си възгледи, защото и на мен ми се пречеше да следвам и едва успях да преодолея забраната. Това стана с помощта на стринка ми Цветанка, която е била нелегална в бойна комунистическа група. И така двамата се харесахме. Аз бях на 30, а Драго на 27 години. Бяхме млади, в цветуща младост, усмихнати, весели и оптимистични. Той беше красив, истински мъж, жените го харесваха и се обръщаха да го гледат. Аз не съм била красавица, но съм била с чар, стройна и с женствено, хубаво тяло. Драго ме обсипваше с комплименти и подчерта, че много ме харесва.
И така Драго често ме чакаше след работа и отивахме в кафенето. Аз му казах, че имам сериозен кандидат и с него можем да бъдем само приятели. Но започнахме да се влюбваме един в друг. Правехме разходки след работа и в празнични дни.
Бях вече много очарована и влюбена в Драго и реших да кажа на моят кандидат за женитба, че трябва да скъсаме. Срещнахме се в кафене и аз му съобщих, че ще се разделя с него. Моят приятел не можеше изведнъж да приеме окончателно скъсване. Каза да си помисля още. Имаше хубави перспективи за нашата връзка. Обичахме се. Предлагали му много добре платена работа като зъболекар в Източна Германия, а и аз като лекар веднага щях да си намеря работа и бихме могли да заминем там. Щяхме да печелим много пари и да преуспеем материално. Но, аз казах, че е невъзможно. Скъсването е окончателно. Защото нишката на съдбата ме насочваше в друга житейска пътека. И така започна нашата жарка, страстна, силна и всеотдайна любов С Драго. Вече не можехме един без друг. Ходехме заедно на разходки, на кино, на обед или вечеря в ресторанти.
Запознах Драго със сина си Роберт. Той беше близо на три години. Драго го обикна още щом като го прегърна, а и детето веднага се привърза към него. То го прие като свой баща.
Нашата буйна любов вече налагаше да живеем заедно. Запознах родителите ми с Драго и той се нанесе да живее при мен – в килера на апартамента на родителите ми. До тогава Драго живееше във вила в с. Драгичево при баща си и майка си.
Моралът беше социалистически. Не е редно да живеем заедно неженени. Сочеха ни с пръст, одумваха ни. И така живяхме в тясното килерче само с легло и малко бюро до м. декември 1970 г. Тогава купих с кредит малък апартамент. Вноската беше с парите от продажбата на лека кола, купена от мен във Варшава. Преместихме се с Драго и Роби в новото жилище пак неженени.
Често в събота и неделя пътувахме с Драго и Роби в село Драгичево. Там Драго работеше по вилата, довършваше втория етаж. А ние с детето се разхождахме по поляните наблизо.
Аз бях вече получила развод отдавна. Но Драго не искаше да се оженим, защото се надяваше с продължителните съдебни дела да получи попечителство над дъщеря си Силва.
Нашият живот беше прекрасен, изпълнен са любов, веселие и разбирателство, с непринуден хумор, с празници, които си устройвахме с приятели. Често пътувахме в събота и неделя в с. Искрец при наши приятели семейство Карагьозови. Там Кольо и Драго ходеха на лов, аз ги придружавах в красивите местности на Стара планина в този район. С нашите приятели Иван Гудев и Васил Соколов също ходехме на лов, най-често в планината над Томпсън. Иван имаше там вила. Отсядахме в нея и оттам се изкачвахме към връх Полом и околните месности. Много празници сме карали с тези наши приятели. Бяха весели празници, Иван свиреше на китара и пееше добре, така че пеехме наши любими песни и си прекарвахме много хубаво на трапеза и приятни приятелски приказки. Лятно време отивахме тримата – с Драго и с Роби на море. Това са едни от най-хубавите ми спомени. Тогава имаше още диви места по плажа. Плувахме дълго. Роби от малък много обичаше и плуваше добре. Ловяхме миди, палехме си огън и ги печехме. Правехме дълги разходки в красиви местности главно по брега на морето. Все още покрай бреговете на морето не беше много застроено.
Всички тези спомени са така ярки и живи сякаш са се случили вчера. Прекрасни младежки години заедно с Драго и обичното ни малко дете.
През тези години правех дисертация на тема „Рехабилитация на коксартроза”. Всяко лято в течение на четири години в санаториум в Сапарева баня провеждах рехабилитация там на базата на минералната вода на 40 болни в течение на 30 дни. Роби и Драго също ме придружаваха в този чудесен курорт.
През м. май 1974 годна успешно защитих дисертация и станах „кандидат на медицинските науки.
В края на м. септември същата година най-сетне се оженихме, след осем години съвместен, семеен живот, но без брак. Драго се реши да се оженим, след като Силва беше заведена в Белград, където майка й се ожени за сърбин. Драго много ме натъжаваше като казваше, че има предчувствие, че млад ще умре. И казваше уж на шега:” Учи се учи от мен, няма да съм жив цял живот да те уча.” Беше толкова жизнен, здрав и силен, истински мъж. Беше смел и обичаше рисковете.
Въпреки, че беше три години по-млад от мен Драго беше преживял много тежки изпитания, беше се борил в живота, имаше много голям опит. Той ме учеше как да се боря в живота, да отстоявам себе си. Дотогава бях много неопитна, наивна и доверчива. От няколко години Драго работеше в София в предприятие за международен транспорт, чиито директор беше нашият приятел Кольо Карагьозов. Всичко беше добре, бяхме вече спокойни и щастливи, всичко беше наред.
Но съдбата ни носи изненади. Родителите на Драго били взели кредит от 6000 лева /които на днешно време са колкото 60,000 евро!/ за построяване на втори етаж и довършване на вилата в Драгичево, където живееха. Но те бяха похарчили тези пари и не бяха плащали вноските. И така, за да не се продаде вилата за погасяване на дълг към банката Драго взе решение да заминем в Коми, да работим там, за да получаваме повече пари и да изплатим дълга. Взехме няколко заема от приятели, които щяхме да погасяваме всеки месец с пари изпращани от Коми. Съществуваше невярното сведение, че в Коми се печелят много пари.
Аз бях категорично несъгласна. Казвах на Драго, че ще работим и нещо допълнително, но тук, в София, за да изплащаме дълга. Но, Драго беше непреклонен. И така съдбата ни преобърна целият живот на тримата, включително и на сина ми – още дете. Аз толкова много обичах Драго, не можех без него, ние сякаш бяхме едно цяло, взаимно се допълвахме. Не можех да допусна Драго да замине да работи сам , без нас в Коми в течение най-малко три години, за да изплати дълга. И така, след дълго колебание Драго най-сетне подписа договор за работа в Българо-руското предприятие за дърводобив в Коми. Драго замина още през м.февруари 1975 година сам, за да подготви условията за да заминем и ние с Роби малко по-късно. Само с една заплата Драго не можеше да изплати огромният дълг.
След дълга подготовка за условията на далечния север и ние с Роби заминахме за Коми и на 30 април 1975 г. пристигнахме на гара Костанда в Коми АССР. По-нататък животът ни е описан в книгата ми „Живях в Коми – от сумрака на тайгата до светлината в духа.” Иванка Кирова
Няма коментари
