Постинг
28.04.2021 17:29 -
ПРЕДСКАЗАНИЯТА НА ВАНГА
ПРЕДСКАЗАНИЯТА НА ВАНГА Преди тридесет и пет-шест години през м. февруари водех курс по акупресура за рехабилитатори в почивен дом в гр. Сандански. Съпругът ми Михаил беше също с мен. Един масажист от курса правеше масажи на Ванга. Той говорил с нея да ме заведе да ми гледа.
При Ванга
Щом влязох тя каза: „Защо си оставила мъжа си болен, та си дошла при мене”. Бях много изненадана. Михаил се беше простудил, и лежеше болен, защото плувахме във външен басейн с минерална топла вода, но все пак беше студено, зимно време.
После Ванга каза: „Твоят род е български от западните покрайнини – към Сърбия. Тук са прадедите ти. Има един казва се Милис. Наистина дядо ми е Киро, пра-дядо ми – Войно, пра-пра-дядо ми е Милис – родоначалник на нашия род.
Ванга каза също, че нося очила и лявото око ми е по-слабо от дясното. Абсолютно вярно.
След това Ванга каза: „Ще пишеш тепърва много книги, главно за масаж. Наистина това се случи по-късно. „Имаш роднина Славчо ли е името му започва с буквата С. Той ще е много, смъртно болен и ти ще го спасиш”. Леля ми Костадинка и лелин Светослав работеха в Мароко. Нямах известия от тях. Няколко месеца след като се завърнах от Сандански в София без да очаквам леля ми Костадинка ми се обади по телефона, че внезапно пристигат от Мароко с тежко болният й съпруг – Светослав и от аерогарата ще го докарат при мен в болницата да го лекуваме.
Когато пристигнаха с такси – бях смаяна. Светослев беше много блед като платно, в полусъзнание – едва го измъкнахме от колата и закарахме с носилка в моят кабинет. Установи се тежък вътрешен кръвоизлив, кръвното му беше спаднало до 60 на 10 мм hg. Имаше кръвоизлив от рак на дебелото черво. В нашата болница по професионални заболявания не можеше да бъде спасяван, до „Пирогов” – нямаше да издържи. Тогава реших с количка да го закараме през двора на болницата до приемен спешен кабинет в съседната Военна болница, където лелин можеше да бъде спасен. Той беше офицер от запаса. Но лекарят на приемния кабинет каза, че не може да го приеме – приемали само офицери на служба и да го закараме в „Пирогов”. Казах: „Но, колега той умира, няма да издържи до „Пирогов”.
Веднага се затичах и с асансьор се качих при директора на болницата. И той отказа. Казах на професора -„Но, колега човекът умира, не може да го отпратите”. Какво да правя? Безпомощна съм. Тихо се помолих на Христос за спасение. И тогава, без да мисля, сякаш в някакво просветление изведнъж се свлякох на колене и с молитвено събрани ръце разплакана започнах да се моля на директора.
Той беше смаян, стреснат, изненадан. Взе ме за ръцете, изправи ме от пода и каза: „Добре ще наруша всички правила и ще го приемем. Аз ще отговарям за нарушената заповед.” Взе телефона и нареди на лекаря в спешния кабинет веднага да включи на пациента за преливане серум и в двете ръце и да бъде приет спешно за операция в коремна хирургия. Така беше спасен лелин Славчо с моята намеса.
Приеха моят лелин по спешност в коремна хирургия. Веднага му направиха операция - извадиха половин метър дебело черво, поразено от рак. За щастие нямаше разсейки. Всичко засегнато от рака беше отстранено и лелин Славчо оздравя. Постепенно се възстанови и после живя още десет години – до старини. С Лелин Славчо, след реституция на имоти, имахме известни противоречия при делбата на наследниците на партерния етаж на къщата ни на ул. „Враня”. След известно време в голям салон на Градската библиотека имаше публично представяне на книгата ми „Природата – велика лечителка” – второто издание. Залата беше препълнена от почитатели, близки, приятели. Дойде и лелин Светослав. Книгата имаше голям успех. Публикуваха се статии от нея в списания и вестници.Така че празникът за представянето на книгата вече беше при голяма нейна популярност. Имаше много възторжени изказвания за ползата от такава книга за всички хора за практическия природосъобразен живот днес.
Към края на представянето лелин взе думата и каза: ”Всички досега се изказаха за голямата полза за хората от тази книга на д-р Кирова. Тя е добре написана, с талант и добре илюстрирана. Но, аз искам да се изкажа за д-р Иванка Кирова като лекар. Тя спаси моят живот. И сега да съм тук пред вас се дължи на нея.” И разказа точно, подробно как е станало спасяването. Всички слушаха със затаен дъх необикновеното спасяване. Последваха бурни ръкопляскания. Стана ми неудобно. Така лелин Светослав изказа своята признателност публично. До края на живота му с лелин имахме добри отношение на взаимно уважение.
Така всички предсказания на Ванга се сбъднаха съвсем точно. За спасяване на живота на Славчо, за двадесетте книги, които написах. От тях – няколко за масаж и точков масаж /акупресура/. Иванка Кирова
При Ванга
Щом влязох тя каза: „Защо си оставила мъжа си болен, та си дошла при мене”. Бях много изненадана. Михаил се беше простудил, и лежеше болен, защото плувахме във външен басейн с минерална топла вода, но все пак беше студено, зимно време.
После Ванга каза: „Твоят род е български от западните покрайнини – към Сърбия. Тук са прадедите ти. Има един казва се Милис. Наистина дядо ми е Киро, пра-дядо ми – Войно, пра-пра-дядо ми е Милис – родоначалник на нашия род.
Ванга каза също, че нося очила и лявото око ми е по-слабо от дясното. Абсолютно вярно.
След това Ванга каза: „Ще пишеш тепърва много книги, главно за масаж. Наистина това се случи по-късно. „Имаш роднина Славчо ли е името му започва с буквата С. Той ще е много, смъртно болен и ти ще го спасиш”. Леля ми Костадинка и лелин Светослав работеха в Мароко. Нямах известия от тях. Няколко месеца след като се завърнах от Сандански в София без да очаквам леля ми Костадинка ми се обади по телефона, че внезапно пристигат от Мароко с тежко болният й съпруг – Светослав и от аерогарата ще го докарат при мен в болницата да го лекуваме.
Когато пристигнаха с такси – бях смаяна. Светослев беше много блед като платно, в полусъзнание – едва го измъкнахме от колата и закарахме с носилка в моят кабинет. Установи се тежък вътрешен кръвоизлив, кръвното му беше спаднало до 60 на 10 мм hg. Имаше кръвоизлив от рак на дебелото черво. В нашата болница по професионални заболявания не можеше да бъде спасяван, до „Пирогов” – нямаше да издържи. Тогава реших с количка да го закараме през двора на болницата до приемен спешен кабинет в съседната Военна болница, където лелин можеше да бъде спасен. Той беше офицер от запаса. Но лекарят на приемния кабинет каза, че не може да го приеме – приемали само офицери на служба и да го закараме в „Пирогов”. Казах: „Но, колега той умира, няма да издържи до „Пирогов”.
Веднага се затичах и с асансьор се качих при директора на болницата. И той отказа. Казах на професора -„Но, колега човекът умира, не може да го отпратите”. Какво да правя? Безпомощна съм. Тихо се помолих на Христос за спасение. И тогава, без да мисля, сякаш в някакво просветление изведнъж се свлякох на колене и с молитвено събрани ръце разплакана започнах да се моля на директора.
Той беше смаян, стреснат, изненадан. Взе ме за ръцете, изправи ме от пода и каза: „Добре ще наруша всички правила и ще го приемем. Аз ще отговарям за нарушената заповед.” Взе телефона и нареди на лекаря в спешния кабинет веднага да включи на пациента за преливане серум и в двете ръце и да бъде приет спешно за операция в коремна хирургия. Така беше спасен лелин Славчо с моята намеса.
Приеха моят лелин по спешност в коремна хирургия. Веднага му направиха операция - извадиха половин метър дебело черво, поразено от рак. За щастие нямаше разсейки. Всичко засегнато от рака беше отстранено и лелин Славчо оздравя. Постепенно се възстанови и после живя още десет години – до старини. С Лелин Славчо, след реституция на имоти, имахме известни противоречия при делбата на наследниците на партерния етаж на къщата ни на ул. „Враня”. След известно време в голям салон на Градската библиотека имаше публично представяне на книгата ми „Природата – велика лечителка” – второто издание. Залата беше препълнена от почитатели, близки, приятели. Дойде и лелин Светослав. Книгата имаше голям успех. Публикуваха се статии от нея в списания и вестници.Така че празникът за представянето на книгата вече беше при голяма нейна популярност. Имаше много възторжени изказвания за ползата от такава книга за всички хора за практическия природосъобразен живот днес.
Към края на представянето лелин взе думата и каза: ”Всички досега се изказаха за голямата полза за хората от тази книга на д-р Кирова. Тя е добре написана, с талант и добре илюстрирана. Но, аз искам да се изкажа за д-р Иванка Кирова като лекар. Тя спаси моят живот. И сега да съм тук пред вас се дължи на нея.” И разказа точно, подробно как е станало спасяването. Всички слушаха със затаен дъх необикновеното спасяване. Последваха бурни ръкопляскания. Стана ми неудобно. Така лелин Светослав изказа своята признателност публично. До края на живота му с лелин имахме добри отношение на взаимно уважение.
Така всички предсказания на Ванга се сбъднаха съвсем точно. За спасяване на живота на Славчо, за двадесетте книги, които написах. От тях – няколко за масаж и точков масаж /акупресура/. Иванка Кирова
Няма коментари
