АЗОВО ТЯЛО (ДУХ)

           Какво представлява Азът (Духът, Себето, Егото)?

          Азът (Духът) е неповторимата духовна същност, която прави от човека уникален по рода си индивид, самоличност.

          Човекът е единственото живо същество на Земята, което може да каже “Аз съм”, като нещо отделно, противопоставено на всичко останало На никакъв предмет или същество не може да се даде наименование “Аз”.

          От всички природни царства само човешкото царство е напреднало в еволюцията си дотам, че със съвършеното си развитие на физическото, етерно и астрално тяло създава условия за въплътяване на Духа. Това го издига над природните царства (животинско, растително, минерално).

          Вечният индивидуален Аз (Дух), говори, изявява се чрез личността. Личността е  Азовото тяло, свързано с физическото тяло и със Земята. Важна е индивидуалността, Духът, който не се вижда. Една индивидуалност (вечно Аз, висше Аз) се изявява в различни личности прероден в поредица животи.

          Така човек в този живот е личност, а също е една вечна индивидуалност (Дух).

          Вечният Дух като последствие от Карма има Азово тяло, свързано с физическото човешко тяло на Земята. Вечният Дух е свързан с Духовния свят. Физическото тяло на човека сменя всичките си вещества на всеки седем до девет години, под ръководството на Аза.

Душата на човека с основните си сили – чувства, мисли, воля – се променя по време на живота.

          Но Азът, който е основният център, същността на човека, поддържащ самосъзнанието, е устойчив през целия живот. Нощем по време на сън ние нищо не знаем за нашия Аз. Но още със събуждането подновяваме азовото си себесъзнание – казваме “Аз съм”. Това можем да кажем само за себе си.

          Най-висшата проява на Азът в земния живот е интелектът, мисленето, чиито инструмент е мозъкът.

          Важна характеристика на Азът е изправеното вертикално положение на човешкото тяло, за разлика от животните, които са наведени  към Земята. Така с главата си човек е обърнат към Космоса, а с краката си е здраво стъпил на Земята – и живее в двата свята – космическият и земният.

          Друга азова същност е говорът, езикът. Само човекът говори – изразява мислите си с език, който позволява общуването с другите хора. Животните издават звуци.

Но човекът трябва да полага усилия, за да постигне изправения стоеж. Бебето първо сяда, после лази и постепенно се изправя. Също така детето се научава да говори и да мисли с усилия, които полага, за да постигне своя Аз.

          Така постепенно Азът се засилва и укрепва чрез собствената работа на детето. Той все повече поема функциите си в малкото дете за да ръководи всичките тела на организма. Азът се въплътява постепенно и на двайсет и една годишна възраст е напълно изграден  във физическото тяло.

          “Духът е едновременно творчество и мъдрост. В младостта и зрелостта основна роля в духовното развитие играе творчеството. Във втората половина от живота тази роля се поема от мъдростта” казва видният холандски антропософ д-р Бернард Лийвехуд.

 Какво е взаимодействието между Дух и душа?

          Носител на съзнателния ни душевен живот е астралното тяло. Но по време на разсъждение, на интелектуална дейност астралното тяло е подчинено на Аза. Духът на човека се разпорежда с трите основни сили на душата – мисли, чувства, воля. Това означава, че има на разположение: усещания, възприятия, представи, мисли – от една страна; чувства, инстинкти и страсти – от друга страна; волеви импулси, желания – от трета страна.

Човек казва “Аз мисля”, “Аз чувствам” и “Аз правя” което изразява тези сили на душата с които си служи Азът..

          Възприятията и представите в душата не могат да бъдат предоставени сами на себе си. Те трябва да бъдат насочвани от мисленето. Азът е този, който прилага законите на мисленето и чрез тях внася ред в понятията и представите.

 Азът също управлява страсти, влечения, инстинкти. Чрез нравствени и морални принципи Азът господства над първичните, ниските нагони и страсти. Иначе човек би заприличал на животните, които имат астрално тяло с инстинкти и нагони, неуправлявани от Аз (какъвто те нямат).

Азът насочва желанията, волевите импулси към действия и реализиране на мисловните замисли. Така Азът прониква в душевния живот и му дава център, който отнася всичко към себе си.