ЗА ДУШЕВНАТА СИЛА НА ХАРМОНИЯТА И КРАСОТАТА                                                                                                                                      
   „Годината е в свойта пролет,                                                                 
  в утринта си този ден,                                                                           
  в перлена роса тревата.                                                                   
   
Часът е седем сутринта.                                                                    
  
И чучулигата е в полет,                                                                       
на трън е охлювът качен.                                                                         
Там горе Бог е в небесата -                                                             
наред е всичко в света”.                                                                                        
Робърт Браунинг                                                                                                                        Днес, в слънчевото утро, като вървях по улицата, изведнъж  повей на вятъра разпиля върху мен облак от цветчета на разцъфнало дърво – кестен. Те хвърчаха също като големи снежинки. И си казах: „Благодаря ти Господи, че си  сътворил за нас този красив, чудесен свят”!                                                                                            Нашата душа има три сили: мисли, чувства и воля. Ако желаем - можем да направим мощни тези сили на душата.                                                                                                     
Трябва да се стремим към идеалът -  винаги да мислим и говорим истината. Христос казва на учениците си: „Истината ще ви направи свободни”.                               
  В чувствата, идеалът е да развиваме мощна сила на любовта  и сила на чувството за красота и хармония.                      
Христовия импулс на любовта е във всяко човешко сърце. Целта е да развиваме любов към всеки човек, космическа любов, защото тя е в основата на развоя, на еволюцията на човечеството. Това ни се разкрива от духовната наука антропософия – мъдрост  за човека, или знание за човека.                                                                                    За развиване на силата на волята идеалът е – да вършим добри дела, да творим добро за другите. Има космичен закон – колкото повече човек дава от себе си за другите – енергия, сили, действия – толкова повече му се дава от Вселената.                                                                                     
   За силата на душевното чувство за красота и хармония.                                                                                                                    За да усещаме, да виждаме красотата и хармонията в света трябва да развиваме  острота на сетивата, внимание, наблюдателност, концентрация на мисълта. Съзнателно да развиваме нашата сетивна душа, сетивата: зрение, слух, обоняние,сетивност      , вкус.  Често сме разсеяни, не внимаваме, и . . . гледаме, но не виждаме, слушаме, но не чуваме, изпускаме мигове на красота. Затова ни трябва усилие, желание да забелязваме, да поглеждаме красивото,  да чуваме хармоничните звуци, да вдъхваме приятните  аромати.                             
Винаги, по всяко време когато сме будни, можем да търсим красотата и хармонията в света и в най-дребното нещо – в  природата, в хората, в животните, растенията и минералите – в живата и мъртва природа, в творбите на човека, в изкуството. Красотата е навсякъде, но трябва да й обръщаме внимание. Тя ни въздига, носи ни радост, хубаво настроение, положителни мисли.                                                                              Всеки човек е красив, когато се усмихне. Даже усмивката на беззъбия старец е красива, защото напомня на детското, милото в него.                                                                
  „Физическото тяло се променя от усмивка” – Л.Н.Толстой.                                                                                                                           „Усмивката обновява човешките сили” – японска поговорка. Затова японците са винаги усмихнати, с обновени сили.                                                                
Да се радваме на всяко детенце – то е красиво, на всяко цветче, на всеки хубав аромат, на песните на птиците, на ромона на ручея, на плисъка на морските вълни, на слънчевия изгрев и залез, на чудноватите форми на облаците.                                                                                              
   За красотата в природата                                                                
Красота и хармония имаме във всички сезони.                                
   През зимата - блестящия на слънцето сняг, чудните ледени творения, прелестта на снежинките, снежните върхове, чувството ни  на свежест и сила, ухание на пресен сняг.                                                                                        
  През пролетта  - бликащия живот в природата, мощна енергия в човека. Всичко расте и цъфти, от семе – до цвят, приказни аромати, песни на птиците.                                       
През лятото – чувство на отпускане и почивка, красотата и ароматите на избуялите растения, бликащия живот на животинките, нежните звуци на щурците, песните на птиците.                                                                   
   През есента – тиха радост от красотата и приказната хармония на всички цветове на дъгата в листата на дърветата, приглушената ни жизненост .                               Л.Н.Толстой е наблюдавал всяка сутрин, през всичките сезони, промените в растежа и цъфтенето на едно огромно дърво пред къщата си и ги е описвал.                                 За развитието на душата                                                                  
  „Никога не можеш да откриеш граници на душата, дори и да обходиш всички пътища, толкова всеобхватна е същността на душата” – Хераклит.                                           Според духовната наука антропософия  ние сме изградени от видимо тяло – физическо и невидими тела, които го проникват до всяка молекула, до всеки атом :  етерно тяло /жизнено          тяло/, астрално тяло /душа/ и  Дух /Аз/, който ръководи всичките ни  тела.                                   През всички културно-исторически епохи на развитие на човечеството Духът  /Азът/ е усъвършенствал , развивал  астралното тяло /душата/ в различни нейни разновидности.                                                              
  През Египетско-Халдейско-Вавилонската културно историческа епоха            /2907 – 747 пр. Хр./ се развива Сетивната душа. Тя е свързана с възникване на чувства, предизвикани от сетивни впечатления, от възприетото със сетивата. Сетивната душа отразява  човешки реакции към света. Действията на човека се ръководят предимно от усещания свързани с чувства на симпатия и антипатия, удоволствие и неудоволствие, желания, пориви. Затова, когато действа тази душа, решенията се взимат предимно според чувствата, не по разум.                                                                        
През Гръко-Римската културно - историческа епоха  /747 пр. Хр. -1413 сл. Хр./     се развива Разсъдъчната /Интелектуална/ душа.  Тази душа, ръководена от Азът ни има отношение не само към света, но и към себе си – като самосъзнание.                                     Разсъдъчната душа е осветена от умствена, мисловна дейност. Действията се извършват ръководени от разума.         
Азът пречиства Сетивната душа, осветява я с мисловна светлина и тя се превръща в разумна, разсъдъчна. Азът овладява страсти, инстинкти, нагони, желания. Духът чрез интелектуалната душа ръководи собственото си самоусъвършенстване, развитие, самовъзпитание.                         
През нашата Пета културно-историческа епоха /1413- 3573 г. / се развива Духовната /Съзнателна/ душа. Сега се развива, съзрява душата, която твори в Духът ни. Характерно за нея е отговорен и свободен  Аз /Дух/.                                                                                                                                     
В тази душа Духът твори многостранен душевен живот, обогатява светът със своята дейност. Личността съзнава, че има Божествен Дух, който го кара да се чувства освен телесно и духовно същество. Развиват се добродетели и Христова любов            към братята човеци.  Човек отдава създаденото от него духовно, и материално безрезервно –  познание или материални придобивки. Той живее в хармония с живеещите в обкръжението му. Колкото по-развита е духовната душа, толкова по-съвършен е човекът.                                                     
Днешният човек чрез своите  многобройни прераждания в различните културно-исторически епохи е развил в различна степен и трите разновидности на душата. В един човек преобладава сетивната душа, в друг – интелектуалната душа. Днес чрез самовъзпитание, самоусъвършенстване постепенно  развиваме  духовната душа.                                                 
  Силата на душата чрез чувството за            красота и хармония.                                                                                                                   Чувството за красота и хармония винаги  е давало сила на душата във всичките й разновидности.                          
  Виждаме красотата претворена в изкуството на древния Египет – Свинксът,  пирамидите, гробниците,      приказната красота на творбите от изкуството на хората от тази епоха.                                                                                           
Възхищаваме се на красотата на произведенията на изкуството на древна Елада и  Римската империя.                                                                                                     
   В нашата съвременна Пета културно-историческа епоха ни радват творбите на изкуството на творците на Ренесанса        - Леонардо да Винчи, Рафаело,  Микел Анжело, Ботичели и пр.  Хармонията на музикалните произведения на       Моцарт, Бах, Бетовен, Шопен, Щраус, Чайковски. Радват ни творбите на  Гьоте, Шилер, Хайне, Шекспир, Дикенс, Мопасан, Балзак, Толстой, Юго, Достоевски, Вазов, Ботев, Яворов и пр.                                                                                                                                    
  Днес с развиващата се духовна душа човек възприема красотата и хармонията не само външно със сетивната си душа, чрез директно възприемане със сетивата на материалния свят. Защото красотата не е само външна. Той възприема красотата и хармонията вътре в него. Това е красотата на самата душа и Дух, които озаряват външния свят. Той търси красотата в невидимото, извън сетивата, във вдъхновението, в словото, в музиката. Тази красота се възприема с постепенно развиване на духовните сетива ако човек се стреми да се развива духовно.                                                                  
  Да се стараем  да виждаме душевната и духовна красота в човека. Така можем да видим красотата на добрия човек, от неговите добри  деяния. Добрият човек, усмихнат, добронамерен, доброжелателен, сърдечен, любезен. Той има красиво излъчване и ние възприемаме несъзнателно красотата на невидимата му аура. Това ни кара и ние да се усмихваме и събужда в  нас  умиление и радост от красотата и хармонията в нашата собствена душа.                                                                                      
  Ние се радваме на всяко детенце – то е винаги красиво, защото излъчва светла аура като ангелче и  е външно и вътрешно красиво. За детето светът е красив, добър и обичан.           Затова всяко дете възприемаме несъзнателно с красотата на невидимата  му аура – излъчване на красота.                                                                                            
Всеки българин обича своята родна страна, където и да се намира по света. Защото нашата благословена  страна е неописуемо красива.             А българите са дали на света  талантливи творци, откриватели, учени.                                                                                                  Ако търсим във всяко нещо красотата и хармонията – в природата, в творенията на изкуството, в самия човек – това ни носи сила на душата,  радост, чувство на съвършенство и мигове на щастие.                                          
  Когато съзнателно търсим красивото, хармоничното, то се запазва като спомен. И когато искаме да си спомним,  избликва в паметта ни като картина нещото което е красиво и сме усетили във външния свят с нашите сетива, или  с духовни сетива - вътрешната красота. Например  в аурата  на усмихнат човек,  или на дете. Така си подаряваме минути на радост, възторг и щастие от хубави спомени.                                       
  Особено важно е днес за нашето добро настроение, за нашата победа над страха от епидемията, за нашето спокойствие и сила на Духа – целенасочено да търсим хармонията и красотата в света – в човека,  в Природата. И заедно с чувството на Любовта и добрите дела ще имаме силите на душата, които са ни необходими.                                                                                              
  Ето една искра от радост, която винаги ме кара да се чувствам щастлива, че съм българка и живея на красивата родна земя!                                                                                                        НОСТАЛГИЧНО                                                                                          от гр. Липецк                                                                                

„Море от синьо и зелено                                                                           

от синева до синева -                                                                                              
Родино, аз те възприемам                                                                       
  с всичките си сетива.                                                                                    
Балканът с гребените снежни,                                                                     
  зелените ти падини,                                                                            
  където в тия сини бездни                                                                
  от яркост слънцето звъни.                                                                           
И пада то на капки златни,                                                               
избива в кълн, ухае в мед,                                                                       
  и от земята благодатна                                                                                 
възкръсва в пити слънчоглед.                                                           
  В зеници и сърца възкръсва.                                                              
  С орфеевите гласове                                                                             
изгряват слънчевите чувства                                                      
   над непознати светове.                                                                       
И над взривените с възторзи                                                          
огромни сцени по света                                                                     
  разцъфват българските рози,                                                              
  и покоряват с Красота.”                                                                                          
  Михаил Кендеров                                                                                                                                                                                                Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н. к.