а аз като древен ваятел

повтарям формите ти с ръцете си.

Те са внимателни, защото са груби

и се страхуват

да нарушат целостта на листата ти,

да не изтрият прашецът.

Ти си хубаво, хубаво цвете,

а аз грубият варварин,

влюбено повтарям формите ти

и хубавеят от нежност

ръцете ми.

        Михаил Кендеров

Известната американска писателка, антропософ Бъредин Джоселин пише: ”Свети през усмивката Божественото в човека”.

 Божията искра, божественото в човека е нашият Дух /Аз/, нашата вечна индивидуалност. А усмивката е израз на радостта, която заедно с любовта е Божественото в човека. Радостта води до Любовта към целия свят. Това  е импулсът на Христос във всяка човешка душа и сърце, независимо дали го осъзнава, или не. Любовта е Христовата движеща сила, която води развитието на човечеството към усъвършенстване.

“Духът /Азът/ е органът на възприятие на починалия в Духовния свят, така както са сетивните органи на човека  в земния живот” – пише д-р Рудолф Щайнер. След смъртта, чрез  нашият Аз /Дух/ ние изживяваме образно, картинно, но извън  нас целият наш душевен  и духовен живот, всички събития случили се в земния ни живот.

 Как да обогатяваме душевния си живот?

Има нещо много просто, но то е цяла философия, ако човек го осъзнае и приложи всеки ден. Това е целенасочено да запомняме и изживяваме всички мигове на забелязана красота, хармония и радост през деня. Защото  будното ни обикновено съзнание е само през деня, а през нощта душата и Духът ни преработват в астралния свят събитията от изминалия ден. Необходима е концентрация на мисъл и чувство, внимание, съзерцание и старание да се запомни възприятието на красивото, хармоничното, което живота ни поднася в даден миг. Животът ни става по-радостен, създаваме си оптимистично настроение, а активната мисъл отбелязва, запечатва в паметта всичко хубаво, което ни се случва през деня. Най-хубавите неща в живота не са предмети, а хора, чувства, места, моментни преживявания, усмивки, смях и спомени!

Човек може да си утвърди навик, стереотип, време, всеки ден да търси такива мигове, всред природата, около себе си, където и да се намира.  Например да предизвиква  усмивка у другия, в хората около себе си, които са угрижени, намръщени, потънали в сивото ежедневие.Тази усмивка е израз на добронамереност, съпричастност към Духът и душата на човека отсреща - познат, или непознат. Усмивката отваря път към доброто, както у човека  който се усмихва, така и у отсрещния човек. Тя отваря светлината на Духа – на човешкото у човека. Усмивката е жест, за който не е необходим език. Бебето също се усмихва, когато му се усмихнеш. Животните не могат да се усмихват. Това е дар от Бога само на човека.

Всеки има скътани в душата си  мигове, които живота предлага за случващо се  нещо  важно, или видяно, чуто, усетено. Може би това е съдбовен миг. Такива са например: първата крачка на малкото дете, първата целувка, първият поглед към новороденото дете и пр. Но, тези мигове се запомнят спонтанно, без специално съсредоточаване на паметта и концентриране на вниманието. Те несъмнено са едно богатство на душата ни.

Прочутият френски поет Жак Превер е изразил мигът – вечност, свързващ в душата земното, с духовно-вечното така:

“ Ще помня хиляди,

 хиляди години,

                          ония миг – вечност,

 в който аз те целунах,

 в който ти ме целуна,

 една зимна утрин

 в парк Мон Сери,

 в сърцето на Париж,

 на Земята,

 която всъщност е звезда.

Но още по-богат може да бъде душевният ни живот, ако придобием навика целенасочено да приковаваме вниманието си, към миг на красота и  хармония. Казваме си при вида на нещо красиво: ”Спри, полюбувай му се, не бързай!”. Затваряме очи и се стремим да запомним видяното, или аромата, или чутото, или усетеното. Опитваме се да го запечатаме в  паметта, възможно най-образно и картинно, за да можем после да си го спомним. Създаваме образна мисъл и памет за миговете на красота и хармония.

Божественият земен свят предоставя на сетивата ни всеки ден хиляди мигове на красота: изгреви и залези, дъги след дъжд, разцъфнали цветя с всички възможни багри и оттенъци, безкрайната галерия на природни картини и пр. Когато хората са на разходка в парка или в планината, красотата на природата отваря душите и блясва усмивка при среща с непознат човек Да си създадем навика, умението  да виждаме в природата, в изкуството, в човека изразената хармония и красота. Така развиваме образното мислене, което оживотворява душата.

 Важно за нашия морален облик е трите сили на душата ни - мислене, чувстване и воля, да са в съответствие с трите важни духовни закона.Те са: да мислим истинно, да почувстваме  хармоничното и красивото, да вършим добри дела. Миговете, в които се възхищаваме на красивото, създаваме  обективно, картинно мислене. Както и мигът на добър жест към друг човек.Тези мигове се запомнят

Образната памет  е необходима не само за дневния ни живот. Целта е картинната ни памет да е така ясна, че например ако човек е художник да може да нарисува портрет на лицето, което е видял. Защото събитията изживени през деня, всяка нощ се преработват от Духа и душата ни в астралния свят под влияние на Духовните същества, от гледна точка на моралните ни действия. Те остават в Духовния свят, записват се като качества и зародиши на вечния индивид, какъвто сме - за следващи прераждания.

Веднага след смърт в тридневната панорама, на изживения живот на Земята, която виждаме извън нас, тези зародиши на преживяното от нас, особено запомнящи се мигове отново се съзерцават от нашият Аз /Дух/. Душевно-духовният зародиш за следващия ни живот, може да бъде много богат, ако отнесем след смърт душата ни изпълнена с мигове на красиви и хармонични изживявания. Защото нищо преживяно не се губи – нито в земния, нито в духовния ни живот, макар да не осъзнаваме това. То се натрупва в Духът /Азът/ ни, във вечната ни  индивидуалност.

Ако човек е надарен с талант като творец той хваща тези мигове на вдъхновение,   искри на красота и хармония и ги претворява в произведения на изкуството – поезия, изобразително изкуство, композиция, фотография, филмово изкуство и пр. И на тях се любуват много хора. Ето миг на вдъхновение изразен от поета Михаил Кендеров:

                           Вечер в Рибарица

                        “Пролайва псе, коса просъсква.

                         В задъхания сенокос,

                         сред бликащата земност чувствам

                         надземното в живота прост.

                         И в този час на съкровенност

                         отблясък залезен трепти,

                        с магическата достоверност

на проехтял в сърцето стих.

Всеки  човек има в паметта си скътани чудни мигове на красота, които му стоплят душата при спомена за тях. Такива преживяни мигове на хармония и красота могат да са творби на различни известни автори които човек е съхранил в душата си, и си спомня с радост в часове на униние, безсъние и тъга. За мен такива мигове на красиви творчески изяви са например: “Сикстинската Мадона” на Рафаело, “Давид” на Микеланджело, “Пиета” на Микеланджело, “Саския” на Рембранд, “Пролетта” на Ботичели, блестящите на слънцето  златни статуи на гръцки богове всред фонтаните в парка на летния дворец в Петерхоф,  Кехлибарената стая в двореца на Екатерина Велика, песента “Люляк бял”, стихотворението на Христо Фотев “Бях на самия връх на мойта младост” и пр. и пр.

Не всеки човек е творец с талант към изкуство, който сътворява творби с вдъхновение, с идеи хрумнали му в мига. Но всеки човек може съзнателно да търси мигове на красота, съвършенство и хармония всеки ден, многократно през деня, да ги възприема и запомня.

Например в парка в различни дни и сезони съм запомнила такива мигове: радвам се на усмихнато детско личице, което държи цвете; възхищавам се от красивите многоцветни есенни листа на огромен чинар; смайва ме нежният аромат на горска теменужка; спирам се пред цъфнал жасмин с цялата въздушна атмосфера на ухание около него. Тогава спирам за мигове, или минути да им се порадвам и да ги запомня. Днес в парка видях група весели деца, които бяха изрисували с цветни тебешири на циментовата алея земното кълбо, и върху него деца от всички раси. А отдолу пишеше: ”Земята е наш дом, всички заедно! Кажи не на насилието, не на агресията!”. Тези минути гледайки прекрасната рисунка и щастливите, радостни лица на децата, изпълниха душата ми със светлина и любов.Така си създавам моменти на добро настроение и оптимизъм, възхищение от спомена, който си припомням целенасочено във вечерната ретроспекция /припомняне на събитията от изминалия ден/. Също така си мисля колко е хубаво днес да донеса  радост поне на един човек  - да предизвикам  усмивка, с хубава дума или жест на внимание и разбиране към него.

По този начин събираме богатства на нашата душа, които се натрупват като дарове за духовния зародиш при следващото ни прераждане. Защото красотата и хармонията са основата на духовната мъдрост.

Хубаво е човек  да е добронамерен, да търси и предизвиква у злия човек нещо хубаво, в грозното – нещо красиво,  в даден момент да даде повод за хубава усмивка на сърдития човек. Усмивката излъчва доброто в човека. Защото доброто е в неговата същност. Във всеки човек има Дух – Божествена искра, който трябва винаги да  уважаваме. Така човек укрепва духовната си /съзнателна/ душа.

Когато Христос с учениците си минавали покрай разложен труп на куче - те извърнали глава от отвратителната гледка и  миризма. Тогава Христос с усмивка им казал “Вижте какви красиви зъби има”.

Би било добре детето от малко  да се възпитава, да се насочва към създаване на навик да вижда  и забелязва красотата и хармонията в света. Това е предпоставка за създаване на душевно богатство и силен Аз, за създаване на миролюбие, а не агресия. Добре е детето да се насочва към различни видове изкуство, според уменията, способностите  и неговия талант. Това учи  малкото дете на доброта, на способността да се възхищава, да цени красотата, и на обич към хората и света.

  За вечерната ретроспекция / припомняне на събитията от изминалият ден/

Вечерната ретроспекция е първата крачка към запомняне в картинна, образна мисъл  на изживените през деня мигове на хармония и красота. Така спомените от  преживяното в дневното съзнание – се пренасят от душата и Духа в нощния сън. А те се записват, не изчезват, участват в създаването на душевните богатства на бъдещия Духовен зародиш на индивидуалността за следващ живот на Земята.

Ще припомня накратко как се прави ратроспекция. За да има успех тя, трябва да се прави всеки ден, без изключение.

Вечер преди заспиване си припомняме събитията, преживяванията от отминалия ден, но в обратен ред от вечерта, до сутринта. Прави се за около пет минути, защото удължената ретроспекция, може да попречи на заспиването. Спомняме си възможно най-точно и картинно, с образи и подробности всичко, което сме преживяли през деня. Необходимо е съсредоточаване, и в началото е трудно, защото не сме свикнали да си спомняме нещата отзад напред, сякаш тръгваме срещу потока на времето. Можем да се улесним, като си представяме, че вървим на заден ход.

Важно е да поглеждаме събитията  обективно, като страничен наблюдател и като такъв да им даваме правилна оценка, без надценяване, но и без подценяване. Човек застава пред себе си като обективен съдник.

След преглед на събитията от изминалия ден си задаваме следните въпроси:

1.Какво добро дело извърших днес и кога най-много бях Себе си?

С удовлетворение отбелязваме добри постъпки, добри дела,  които  показват нашият морал, проява на истинската същност на висшия ни Аз /Дух/.

Оценяваме и обратното – какви грешки, лоши постъпки, егоизъм, грубо държание, критикуване, даже лоши мисли сме проявили към някой човек. Те са изява на обикновения ни, земен, необлагороден, егоистичен Аз. Важно е да не се надценяваме, да правим разлика между гордост и достойнството, което е присъщо на Духът ни. Ставаме силни личности, ако имаме доверие в себе си и смелост за преодоляване на трудностите и премеждията, които  се случват, да поправяме грешките си, да се отказваме от лоши навици.

Да не се заблуждаваме - всяка лъжа си е лъжа, няма “благородна” лъжа. Ако, не можем да кажем истината, за да не нараним някого, по-добре да замълчим, отколкото да излъжем. Защото всяка лъжа се отбелязва в кармата ни за следващия живот на Земята. Лъжата затъмнява даже астралния свят, а починалите  изживяват лъжите на близките си на Земята като болка, сякаш огън ги гори Лъжите носят кармични болести на лъжците, защото се нарушава основния духовен закон – да се мисли и говори истинно. Много важно е да отстраним избухливост, ядосване, нервни прибързани действия, без обмисляне. Ако сме ударили някого, даже и непослушно дете, или сторили зло на някого, това също утежнява Кармата ни.

2.Каква беше най-значимата среща днес?

Много е важно при първа среща с някой човек да отбележим  - дали като светкавица ни блясва мисълта: “Този човек го познавам отнякъде”. Често това е среща с човек, с когото сме свързани съдбовно, кармично от минал живот. И срещата не е случайна. Точно това е мигът – вечност, свързващ човек от минал живот с друг човек в  сегашния. Това се случва рядко, но ако човек има познание как действа Кармата при привидно “случайни” срещи, той ще уреди по правилен начин бъдещите срещи и изживявания с този човек.

Спомням си преди много години “случайната “ среща с непознат, който после стана мой съпруг. Щом го погледнах като мълния ме разтърси прозрението, просветлението: “Аз познавам този човек, виждала съм го и преди”. Вгледах се внимателно в лицето му, запомних образа, стойката, топлият, мек тембър на  гласа му.  Последваха и други срещи. Аз знаех, бях убедена, че срещата ни е съдбовна.

3.Какво ново видях, или ми се случи за първи път днес?

Може да видите за първи път непознато цвете, или гледка от непозната местност, или  непозната улица,  или опитвате ново ястие. Ако сте го запомнили, значи е имало миг, в който сте го видели, харесали, почувствали, възхитили сте се от него за първи път. Ето това са миговете - вечност, които отиват с душата и Духа и се преглеждат отново в нощния сън.

4. Какво чудо се случи днес, което промени живота ми?

Рядко се случва да имаме среща или събитие, което да промени живота ни, но е важно да го осъзнаем, ако се случи. Ето няколко примера:

Научавам от своя лекар за нов режим на хранене, с който намалявам високия холестерол.

Днес научих как да се ободря сутрин със самомасаж, вместо кафе и започвам да го прилагам.

Някой “случайно” ме среща и се забавям, като изпускам автобус, който катастрофира.

“Случайно” срещам свой съученик, който ми предлага и осигурява работа в нова професия.

Могат да се изброят много такива примери. Важно е вечер да си ги припомним и отбележим в ретроспекцията си.

Според д-р Рудолф Щайнер вечерната ретроспекция е най-важното упражнение за осъзнаване на Кармата за всеки човек и за всяка професия.

Тя е също упражнение за медитация.

Преценявайки изминалия ден получаваме увереност, че ни чакат нови интересни срещи, нови преживявания, нови чудеса, които променят живота ни, и в утрешния ден. Така обогатяваме душата си и забелязваме кармичните срещи. От прегледа на преживяния ден се учим и  се стремим да избягваме лошото, което сме сторили и да се порадваме на доброто и красивото, които сме запомнили.

Може да се каже, че ретроспекцията е начин да се усъвършенстваме, като се стараем да премахнем лошите навици и да прилагаме основните духовни закони за душата: да мислим истинно, да вършим добри дела и да се възхищаваме на красивото и хармоничното.

Всеки ден се състои от хиляди хубави мигове - вечност, той  ни е подарък, ако го приемем и изживеем по начин, който си заслужава!

                                                            Доц. д-р Кирова, к.м.н.