Отново се оттегля мрака
              на изгрева отстъпва път.
              очи отварям бавно, в очакване
              на слънчев лъч.
                
              Слънчев лъч лицето ми докосва,
              в очите ми прониква
              и душата ми обхожда

              И всичко пак ще се повтори,
              светлина и мрак редуват се
              безкрай!
              Частица мимолетна,
              и аз съм част
              от този кръговрат!