За реализиране на мечта, дарба

Всеки човек има определени заложби, дарба които трябва да реализира. Иначе  в края на житейския си път той съжалява за нещата, които е могъл да направи,  но не е осъществил в живота си. Дарбата може да е мечта, която човек трябва да има смелостта да реализира. Не бива да позволява тя да се изплъзне. И личността може да съжалява цял живот, че не е постигнала осъществяването на своята мечта – дарба или талант  . Човек трябва да прегърне с цялото си сърце  тази мечта – дарба или талант, да живее с нея.Тя може да се постига понякога с болка, с много трудности и препятствия, с непризнание, с критика. Но той трябва да се бори, да отстоява себе си за постигането й.                                                       
Това е като е като да се изкачваш на планина. Като се изкачваш към висок връх - може да падаш и ставаш, да изпитваш болка, да преодоляваш остри хребети. Но когато искрата е запалена и желанието е да постигнеш върха,  получаваш реалния резултат – осъществяването на дарбата си, на това, за което си роден, на призванието си.                          Но за да постигне това, личността трябва да се самоопознае, да анализира и прецени себе си, своите способности.

          За развитието на интелекта и умствените способности, са от значение възпитание и самовъзпитание, наследствени качества, начинът и видът на обучение, паметта, любознателността, трудолюбието, жаждата за познание, способностите и уменията.

          Наистина някои фактори /среда, възпитание, наследствени качества, и т.н./ са даденост и не винаги зависят от нас. Но човек има големи възможности да управлява себе си, да се самовъзпитава, усъвършенства, да се изгражда като личност. Изцяло от него зависят трудолюбието, жаждата за познание, придобиването на умения, тренирането на паметта и др. Развитието на интелекта е във възможностите на всеки човек.                                                                                                                         За близките и далечни цели

     Съществен въпрос е  какво очаква  човек от живота, какво иска да постигне, какви са близките и далечните му цели.

          За да развие способностите си, е нужно човек да се си постави възвишена далечна цел, която да доминира в неговия живот, да го стимулира и ръководи. Упоритият труд, постоянство, наличност на съответни качества и умения водят по пътя към тази цел. Близките цели са стъпала по пътя към далечната. Високите и благородни цели до голяма степен дават смисъл на живота. Делата за осъществяване на добра кауза прави живота съдържателен и носи удовлетвореност.

          Тук искам да дам един пример. Скромният и милосърден отец Иван преди десетки  години, с много труд създава приют, където намират покрив и топла храна 300 души, предимно деца и жени в нужда. Ето една кауза, едно призвание,  с които живее отец Иван. Скоро православното духовенство призна неговите заслуги и го ръкоположи в сан архимандрит. Но за отец Иван това нищо не променя. Той си е все същият скромен отец, който живее за голямата си кауза доволен и щастлив всред малките сирачета.

          Човек разполага с живота си според своите разбирания. Но един празен живот отдаден само на удоволствия, без цели, не полезен за никого              е изгубен за развитието на този човек. Нужни са далечни цели, към които  личността да се стреми. Тези цели са част от житейската програма, съобразени с личните възможности, способности и талант. Далечните цели трябва да са възвишени, но постижими, да насочват към усъвършенстване, към творчество в полза на хората. Това са цели не само в професионалната сфера, но и в други области на живота, в които човек може да бъде максимално полезен. Понякога целите трябва да се променят поради изменение на обстоятелствата. Ако човек има дългосрочна програма в живота с далечни цели, стремежът и изпълнението на които извисява и усъвършенства, прави живота съдържателен и полезен. Човек е щастлив, когато има идеал и работи за осъществяването му.

          Всеки безцелно пропилян ден от човешкия живот е загубен завинаги. Ето защо е добре всеки ден, седмица, месец да влизат в житейската програма на човека и да бъдат изпълнени с конкретни, полезни цели и задачи, които системно да се изпълняват. Всички те, навреме и добре осъществени, съставляват един полезен живот, който върви нагоре към големите цели на усъвършенстване и самоутвърждаване. Изпълнението на поставените близки цели и задачи зависи от възможностите и способностите, от трудолюбието, но са необходими воля, постоянство, самоконтрол, дисциплина и ред. За да бъде живота хармоничен, тези качества трябва да се развиват.

          Някой може да каже “ Не ми харесва да живея по програма, с планове и задачи”. Но ако човек остави живота му да протича хаотично, безцелно, оставен на случайността, зависими от обстоятелства и от други хора, той става зависим от по-силни личности, без да може да се противопостави.

          Постигането на възвишени цели носи огромна радост, тя повишава психическите, а даже и физическите сили на човека. За постигане на тези цели са необходими енергия, информация /знания/ и време. Във възможностите на човека е да регулира както приеманата информация, така и до определена граница психическата  и физическата си енергия, които може да увеличава.                                                                           Времето е обективна величина и не може да се промени, но може да се пести чрез по-добра организация при преследването на целта, без отвличане от нея. До голяма степен всичко това зависи от начина на живот. Усъвършенстването на личността идва от поставянето и преследването на трудни и възвишени цели, което се постига чрез разумен, природосъобразен начин на живот. Скуката, леността, бездействието неангажираността с работа и липсата на цели в живота може да стане източник на дисстресови състояния, неудовлетвореност и даже потиснатост и невроза.

          В живота си всеки има успехи и неуспехи. Човек може да ръководи своите успехи. Те зависят от трудолюбието му, любовта към работата и хората, от упоритото, последователно, системно извършване на всяка дейност. Успехи се постигат, когато за тях се работи не само целенасочено, а и с любов.

          През известни периоди от време е добре да се прави самоанализ  на постъпките, насоката на мислене, изпълнените задачи и пр. Може да се прави след приключване на някоя задача, веднъж месечно, или на няколко месеца и непременно към края на всяка година. Периодичните самоанализи на извършеното позволяват да видим какво ни предстои, какво трябва да свършим, накъде да насочим усилията си, за да вървим към усъвършенстване.                                                                                                                           Какво ни дава духовната наука?                                
Духовната наука антропософия /мъдрост за човека,човекознание/, се счита за отвлечена философия за хора, които не са запознати с нея. Но, познанията от тази наука  служат на човека практически, защото той  научава основни истини и духовни закони, а те са важни неща и му  помагат да живее по-добре.                                                             Научава се, че има неотменим духовен закон за прераждане и Карма/Съдба/. Всеки човек се преражда в своята уникална индивидуалност в различни личности във всяка историческа епоха.                                            
Във всеки от животите си на Земята личността придобива опит, познания, умения, развива  способности, дарби. И се ражда с определени душевни заложби, способности, дарби, талант.                                         
  Понякога  те се изявяват още като дете. И родителите внимателно трябва да наблюдават развитието на детето си и какво детето го влече, какво иска да прави.                   Но често тези способности и дарби се осъзнават по-късно в живота. И ако не са професия може да се изявяват като хоби, като втора професия. И с такова познание човек може правилно да се насочи и избере своите цели, идеал, за да е най-полезен за другите.                     
Тук се срещат съдбата с която човек е дошъл от духовния свят и новата съдба, която изгражда в този земен живот за следващи животи.Така, че личността  може да развива нови умения, опитности, дарби, талант в този живот, за да се реализира като личност. Това зависи от желанието, от волята на човек ако се стреми да се усъвършенства и развива духовно.     Често талант, дарба, способност се развива в различни периоди от живота. Това може да стане и в зряла, даже старческа възраст, стига човек да поиска.  И тогава живота се осмисля, живота става хубав, независимо от възрастта.                                                                                               
   „Всички идеи, които се превръщат в идеал стават животворни сили” пише д-р Рудолф Щайнер.                                                                                                                  
За избор на професия

          Човек сравнително рано избира професията си – най-често във възрастта от шестнайсет до осемнайсет години, когато още не е опознал достатъчно себе си и своето призвание, своите способности. Младият човек често се колебае, в кой университет да кандидатства, каква специалност да избере.                                                                                         
  Някои родители оказват съдбоносно влияние, насочвайки децата си към неподходяща професия, защото не познават способностите им или имат неосъществени амбиции, които искат да реализират чрез тях.                  
  Понякога професията и призванието се разминават. Мога да дам пример със себе си. Моето горещо желание, мечта, беше да стана оперна певица. Явно съм имала вродена гласова дарба – хубав,  колоратурен сопран. За тази цел усърдно се учех,  имах вокално обучение,  от 16 до 18 години се обучавах и имах голям напредък. Можех вече да изпълнявам арии от известни опери. Усърдно се подготвях и  щяха да ме приемат  в Музикалната академия. Но, баща ми ме е познавал по-добре от мен самата, и ме насочи към медицината. За което съм му благодарна и досега, защото това е моето призвание. И все пак пеенето беше мое хоби, което ми носеше много радост и щастливи празници, каквито бяха концертите ми.

          Ако професията е призвание, това е предпоставка за себеотдаване и възможност за пълна реализация на личността. Когато професията не отговаря на призванието, то може да стане хоби или втора професия. Но в никакъв случай основната работа  не бива да се претупва за сметка на хоби или втората професия. Всеки труд трябва да се изпълнява съвестно, старателно и с любов.

          Една моя близка завърши специалност история на изкуството. Но, от дете мечтаеше да стане художничка. И след пенсионирането си /на 55 години/ с усърдно обучение и талант стана много добра художничка и е удовлетворена напълно.

          Всяка дейност, извършена с любов и увлечение, с желание да донесе радост и полза на хората, носи удовлетворение и за този, който я върши. Творчеството е създаване на нещо ново, единствено не приличащо на направеното преди това. Ако например се шие рокля и се влага сръчност, художествен усет и вкус, това също е творческа работа. Няма дейност, която да не носи творческа радост и удовлетворение, ако се влагат в нея любов, душа и сърце, умение и майсторство, сръчност и знания!

                                      Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.