Една песен в нощта

Една песен в нощта

на която не зная езика,

ме изпълни със светлина

и душата повика

Една песен в нощта

с разтърсващо ехо

като с Божия ръка

небето открехна.

Една песен в нощта

ме изпълни с пространство

и Духът ми влетя

между звездните тайнства.

Михаил Кендеров

          Музиката е мощен фактор за въздействие върху психиката на човека. Хармоничната музика, спокойните ритми и чистите тонове премахват умората, доставят радост, нормализират физиологичните функции на човешкия организъм. Трудно е да си представим живота без хубава музика.

          Жизнерадостната музика стимулира ритмичността на процесите в организма, общия тонус, а оттам – работоспособността и производителността на труда. Хубавата песен или инструменталното изпълнение мобилизират скритите резерви на човешкия организъм. Музиката е неразделна чест от живота на съвременния човек., влязла е в бита, в културата, в развлеченията му. Благоприятно действа хармоничната, нежна, ритмична и тиха музика.                                           
Днес често се предлагат някои изпълнения, особено от модерната естрадна музика, които с голямата си интензивност, високо шумово натоварване /над допустимите децибели/, дисонанси и драстични ритми действат изтощаващо върху слуховия анализатор и централната нервна система и могат да доведат до емоционален стрес и даже до намаляване на слуха.

                            
Какво е музиколечение?                                                     Лечебното въздействие на музиката е известно още от древността. Още Аристотел, Платон и Питагор са обръщали внимание на профилактичния, оздравителен ефект на музикалните ритми.

          Днес съществува въздействие с музика, което се прилага с лечебна цел наречено  музиколечение. Днес то намира място  при лекуване на редица заболявания, особено нервно-психически /невроза, страхова невроза, безсъние/, за нормализиране на високо кръвно налягане, ендокринни смущения и пр.

          Благоприятното въздействие е нужно да се включи във всекидневната ни програма, особено по време на утринна гимнастика, почивка, релаксация и пр. Не случайно известният български хирург проф.Александър Чирков въведе музиколечение  с класическа музика при сърдечно болни.

          Природата действа успокояващо и ободряващо със своите естествени звуци като ромон на потоци, чуруликането на птици, шумоленето на листата на дърветата и пр. Това е най-нежната  и желана музика за човека.

                   Физиологично въздействие на музиката

          Определени благоприятни съчетания на звуци в приятна мелодия могат да стимулират редица важни за организма функции, включени в обмяната на веществата.

     Всяка клетка, дори всеки дипол, всеки физиологичен процес в организма имат определен специфичен биологичен ритъм. Ритмите в музиката стимулират човешките биоритми, особено на централната, вегетативната и мускулната система.  Музиката създава емоционален тонус.

          Интересни проучвания има руският биофизик проф.С.Шнол, който доказва, че някои музикални тонове имат същата честота, както “свиванията” на ензимите. Ензимите имат “контракции” с честота, специфична за всеки ензим и отговарят на някои музикални тонове.

          Допуска се, че по принципа на резонансните явления определени музикални тонове могат да активират ензимните процеси, а следователно и обмяната на веществата Прогнозата в музиколечението е именно в тази насока. Познавайки трептенията на ензимите в различни системи, може да се правят “музикални рецепти” за активирането им по естествен начин.

                                      Какво е функционална музика?

          Напоследък в много страни се използва музика по време на трудовия процес за повишаване на работоспособността. Тази музика се нарича функционална.

В Русия са направени наблюдения за влиянието на музиката върху работоспособността при работници н телефонен завод. Установено било, че при въздействие на музика психическото състояние на работниците се подобрило, повишили се вниманието и съсредоточаването, остротата на зрението, чувството на умора намаляло. Като краен резултат работоспособността се повишила.

Функционалната музика въздейства преди всичко на емоционалната сфера на човека. Ритъмът на музиката води до несъзнателни активни ответни реакции от страна на слушателя. В производствения процес музиката, особено ритмичната, има значение като дразнител за активиране и ускоряване на трудовата дейност. Тя има и своето естетическо въздействие върху нервно-психическата сфера. Музиката в работния процес трябва да е радостна, жизнена, а не тъжна и тревожна, с резки колебания, с остри дисонанси.

При напрегната умствена работа музика се слуша най-често само в почивката. По време на умствен труд може да се пуска нежна, тиха музика. При труд свързан с голямо внимание трябва да се ползва мелодична, бавна музика като слаб фон.

При автоматизиран труд с прости, еднообразни движения живата, ритмична музика е най-подходяща.

При шумни производства музика трябва да звучи само по време на почивка.

Музиката е един от най-важните естествени стимулатори на физиологията на организма. Та е част от нашия емоционален и духовен живот. Подбирайки с индивидуалният си вкус подходяща музика, като част от ежедневието,  да направим живота си по-разнообразен, по-радостен и красив!

За музиката като духовно преживяване

            Но, ако се издигнем от триизмерното пространство на физическия свят /пластиката/ и двуизмерното пространство на етерния свят на цветовете /изобразителното изкуство/ достигаме до  Божественият свят, където няма пространство –  светът на музиката. Музиката е изцяло духовно преживяване, то е едноизмерно – във времето. Човек приема светът на музиката като свой собствен. Душата изживява  светът на хубавата музика като своя духовно-душевна сила. Ако човек се отдаде на дълбокото изживяване на музиката, той я възприема като собствена духовно-душевна същност. Тук в земния свят чрез хубавата музика, издигайки се, душата усеща родството си с космическите духовно-душевни сили.

            До такова  божествено, достигащо до “Хармонията на Сферите”, въздигащо душата и Духът ни преживяване предизвикват например: “Токата и фуга в ре минор” на Й.С.Бах, “Девета симфония” на Бетовен, “Реквием” на Моцарт, Ноктюрните на Шопен, “Парсифал” на Вагнер и пр.

            “ Човекът е тук на Земята заради Боговете и Боговете имат нужда от силите, които могат да се породят единствено в човешката душа. Да, човекът е тук на Земята, понеже Боговете се нуждаят от неговите мисли, чувства и воля. И когато човекът мисли, чувства и проявява воля в съответствие с живите сили на Космоса, тогава Боговете вземат всичко това и  го отнасят горе, превръщайки човека в техен космически сътрудник, за да му предложат после чрез звездните светове онези свои откровения, които след време той отново ще им върне, вече под форма на своето изкуство… Ето как човекът е свързан с мировото развитие, ето колко дълбоко е душевното му родство с Космоса.” – пише д-р Рудолф Щайнер.

                                                Доц.д-р Иванка Кирова, к.м.н.