Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.07 15:27 - ИЗКУСТВОТО КАТО ОТКРОВЕНИЕ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ И ИЗВИСЯВАНЕ КЪМ НЕГО
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 201 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 26.07 15:30


 ИЗКУСТВОТО КАТО ОТКРОВИНИЕ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ И ВЪЗВИСЯВАНЕ КЪМ НЕГО

                                                Усмивката, тъгата, радостта

                                                с нежна тръпка

                                                извайвай в стих,

                                                във цвят е звук,

                                                отмервай в стъпка.

                                                И врязан като лъч

                                                в безкрайния си мрак

                                                с Дух прозри и

                                                            освети го.

                                                Животът ти е миг

                        от Вечността,

ти Вечността

в тоя миг постигай.

             Михаил Кендеров

                       

“Ето защо истинското изкуство съзнава своите задачи: от една  страна да има мисията да импулсира духовно-божествения живот в условията на физическия свят, а от друга страна то иска да извиси физическия земен живот по такъв начин, че в своите форми, в своите цветове, думи и звуци той да се прояви като едно земно откровение на Космоса.”

                                                            Д-р Рудолф Щайнер

 

В древните епохи науката, изкуството и религията са били едно цяло.Тогава човекът е имал пряко виждане, пряка връзка с духовния свят. Древните Мистерии са били центрове от където произтичала културата на народите. Посветените Учители и техните ученици са съчетавали познание, изкуство и религия, като откровение на Духовния свят.

            Нашата Пета следатландска историческа епоха е започнала през 1413 година и ще завърши през 3573 година. Човечеството напълно е загубило ясновидството и пряката си връзка с Духовния свят. Това е епоха на развиване на интелигентността,  насочена към науки  за опознаване на материалния свят.  Човекът е оставен да бъде свободен, без пряко ръководство на духовните йерархии, за да проучи и опознае физическия свят. От деветнадесети век насам, и особено днес, природните науки, изучаващи земният свят достигнаха своите върхове. Но наука, изкуство и религия се разделиха.

            В днешно време религията има задача да утеши човека от земните трудности и страдания и да му помогне да ги понесе.                 Науките са само природни, не се достига до духовната първопричина на материалния свят.

Изкуството в нашето време все повече се приближава до натурализма,  реализма, и е отзвук от земния свят. То е далеч от класиката на Древна Елада.

 Истинският творец трябва да има научни познания, но също и религиозно чувство, за да достигне до откровения от духовния свят, които да предаде в творбите си.

            Гьоте, един велик творец, Посветен, е прозрял, че в истинското творчество се съчетават познание, изкуство и религия. Той пише:

“Който наука и изкуство притежава,

                         и религия също има;

                         А който тези двете не притежава,

                         той има само религията.”

Произведението на изкуството  се издига от материалните звуци, цветове, форми - до духовни прозрения и откровения. Истинският добър творец, осъзнал духовната си същност, иска в своите творби да възвеличи тези откровения, получени чрез въображение и вдъхновение.

Всеки вид изкуство се нуждае от връзка с духовния свят, а не от неговите мисловни съответствия, от абстрактно мислене. Никой творец на стойностно изкуство не би могъл да твори в материалния свят, ако няма въображение, вдъхновение, импулсирани от духовния свят. Всяка творба на истинското изкуство разкрива постигане на съзвучие и хармония между духовния и земния свят. Защото душата на човека живее  едновременно в духовния и във физическия свят. Тя е връзката между физическото тяло и Космоса.

Творецът, за да създаде наистина вдъхновено произведение на изкуството с материални средства трябва да пречисти сетивно-материалната форма, така че от нея да прозира Божествено-духовния свят. Творецът би могъл да си каже: “Ето аз наблюдавам цветове, звуци, растения, животни, скали, които са сгъстена духовна същност във физическа форма на Божествено-Духовния свят. Но, аз трябва да сътворя произведение, което да издигне тези багри, звуци, форми, така че от тях да избликва, да струи самият Божествен свят.”

Д-р Р.Щайнер пише: “Докато живее в своето тяло човекът действува и твори във физическия свят. Той върши това в качеството си на духовно същество. Той отпечатва във физическите форми, вещества и сили това, което открива чрез своя Дух.“

                  За поезията

            Поезията е първото изкуство, възникнала още в Древно-Индийската следатландска историческа епоха /преди около 8000 години/. Тогава хората знаели, че чрез словото се дава израз на нещо свръхсетивно. Те чувствали, че словото избликва от  духовната същност на човека.

В началото древната поезия е възникнала от самия човешки говор. Но, тогава хората са имали ясновидство и са преживявали  едновременно и в духовния свят. В движението на планетите те са чували гласните звуци, а в зодиакалните съзвездия - дванадесетте съгласни звуци. И благодарение на езика у човека възниквало всичко онова, което той съпреживявал с Духовните Същества.

Поезията в тази епоха не е била само рожба на фантазията, а на директно виждане и общност с Духовните Същества. Така, чрез поезията, космическата мъдрост проникнала в земния свят. Хората свързвали човешките мисли с отражения от неподвижните звезди, чувствата – с движенията на планетите, а волята – свързана  със земните сили.

В поезията човекът изразявал всичко съпреживяно в Космоса. Тогава човек се чувствал не само гражданин на Земята, но и на Космоса. И поезията е била отражение на целия планетен и звезден свят. Така възникнали първите поетични творби, като например величествените Веди, Упанишади, Бхагават Гита и др. – извор на космическа мъдрост, красота и хармония.

Днес поезията не е директно съпреживяване на Духовния свят, на извисяване над прозаичния, абстрактен смисъл на думите. Истинската поезия е в ритъмът, мелодията, образността, въображението, а не в буквалният смисъл на думите. Затова тя  звучи най-добре при декламации, рецитации, а не в написаният текст. С мелодията, ритъмът, образите, метафорите на стиховете се дава по-дълбок  духовен смисъл и често те не могат да бъдат разбрани буквално.                                                                                         Михаил Кендеров определя изкуството на поезията така:                                   „Поезията е езикът                                                                                                                   на проговорилото сърце                                                                                                          и на пеещата душа”.                                                                                                                   Д-р       Рудолф Щайнер пише:           “За истинската поезия думите са само едно средство, а същественото се свежда до  настроението, до атмосферата, в която винаги откриваме един отзвук от мировата хармония, от мировата имагинация” – пише д-р Рудолф Щайнер.

            Като пример можем да посочим четиристишието от  безсмъртното стихотворение “Хаджи Димитър” на Христо Ботев. То е гравирано със златни букви между “Великите поети в Европа” - на колона в Сорбоната в Париж.

                                    “Настане вечер – месец изгрее,

                                     звезди обсипят свода небесен,

                                     гора зашуми, вятър повее,

                                     Балканът пее хайдушка песен!”

            Д-р Рудолф Щайнер пише: “Физическите средства, с които си служи изкуството, в случая поезията, си остават само средства и нищо повече, а действителното художествено постижение се състои в това, че ни кара да предусещаме онези свръхсетивни светове, до които можем са стигнем не само с думите, но също и с цветовете, звуците и формите.”

            „С поезията влизаме в резонанс с Всемира и улавяме вечността на мига” – пише поетът Михаил Кендеров.                           

                                    За изобразителното изкуство

            Душата изживява своят собствен живот в цветовете на Космоса. Тук действат главно чувствата на твореца, свързани с етерния  /жизнения/ свят

            Истинското изобразително изкуство отразява, запечатва един единствен миг извън времето и пространството. То превръща мигът във вечност, както го е почувствал и написал поетът Михаил Кендеров.

             Чрез хармонията и дълбочината на цветовете           произведението на художника издига преживяният миг на въображение и вдъхновение до Духовния свят. Добрият художник владее перспектива в двуизмерното пространство. Така например синьото отдалечева, а червеното приближава. Художниците от ренесанса като Рафаело, Джото, Леонардо да Винчи  са сътворили своите шедьоври запечатващи миг във вечността. Например “Джокондата” /”Мона Лиза”/ на Леонардо да Винчи. Той е изобразил загадъчната усмивка и красотата на едно момиче като миг във Вечността. Или “Мадоната” на Рафаело. Във величественият образ на Божията майка и малкият Исус  е отразен миг във Вечността на съкровената майчина прегръдка на малкото дете. Истинското изкуство не е свързано с представите за пространство и време, а изразяват представи, които действат вечно.

                        За пластиката, скулптурата

Пространствените форми в творбите на скулптурата са в триизмерното пространство. Тук действа главно волята на ваятеля. Пластичното изкуство изразява отношението на човешката душа, на твореца към света, създаден хармонично и красиво от Боговете.

            Пластиката в Древна Гърция е била израз на стремежа на твореца да предаде във формите божественото в човека и в Природата. Например фигурата на Венера Милоска или на Аполон, които се намират в  музеят “Лувър” в Париж.

            Класическите творби на скулптори от Ренесанса  като

Микеланджело, Донатело  и др. показват съвършенството, хармонията на човешкият Дух, на вечната красота на човека, въплътени в мрамор. Възхита предизвикват фигурите изваяни от Микеланджело - на Давид, или на Божията майка държаща на коленете си тялото на Христос, свалено от кръста /”Пиета”.

 

   Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.                                                                                                                                                                                                                                                      

 

                              

 




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 501755
Постинги: 603
Коментари: 92
Гласове: 359
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930