“Вътре в основните типове, в основните нюанси сред хората има такова разнообразие и разнородност, че може да се каже, че същинската загадка на съществуванието се изразява в специфичното основно настроение на човешкото същество, което наричаме темперамент. . . Понеже макар и да се налага да признаем, че темпераментите извират от вътрешността на човека, те се изразяват във всичко онова, което ни се разкрива у човека външно” д-р Рудолф Щайнер
Познанието за темпераментите е важно за практическия живот за взаимното опознаване и взаимодействие между хората. Но, особено съществено е за възпитанието на децата и самовъзпитанието, за постигане на успешен и удовлетворяващ живот.
Всеки човек носи свой собствен, специфичен темперамент. И все пак може да се определят четири основни групи темпераменти. Те са: сангвиничен, холеричен, флегматичен и меланхоличен.
Темпераментът на човека има две страни. Той е нещо индивидуално, специфично за даден човек и така прави хората различни. От друга страна е свързан с универсалната човешка природа. От една страна е свързан с най-съкровената същност на човека, а от друга – обединява хората в групи. Следователно темпераментът на човека сочи в две посоки.
За сливането на двата потока в темперамента
Според духовната наука човек е потопен в два житейски потока, които се срещат когато той се ражда на Земята. От една страна това е потокът на духовният зародиш, на вечната ни индивидуалност, която при зачатието се присъединява с наследственият поток на родители и предци. Следователно тук важи космическият закон за прераждане и Карма.
Новороденият човек носи в сърцевината си плодовете на предишните си земни животи, а също така и наследството от родителите и дедите си. Важно е да се разбере, че това което е нашата собствена природа се слива с наследствеността. Сърцевината на собствената ни вътрешната, духовно-душевна природа, при зачатието в ембриона, се слива с физическата обвивка на наследствеността. Външността, фигурата идват от родители и прародители, но най-съкровената същност, духовните тела произхождат от миналите животи на човека.
Но, индивидът е претърпял в хилядолетията много съществувания в различни личности през различните епохи. И при раждането си за живот на Земята той носи плодовете на всичките си минали животи. От тях произхождат духовно-душевните качества, които притежава в новия живот – заложби, способности, таланти. А също донася и съдбата си. Обаче, същностната сърцевина на човека може да се прояви в инструментът й – физическото тяло.
Ето колко сложно е устройството на човека изразено в темпераментът. Затова дълго преди да се прероди духовно-душевният зародиш, с помощта на Духовните Същества, търси подходяща родителска двойка, от подходящ род, страна, раса, в която да се въплъти. Геният не се наследява. Той произхожда от вечната ни духовна индивидуалност.
Човек трябва да се приспособи към най-дълбоката си същност и това, което е дошло от наследствената линия.
“Това което застава между наследствената линия и линията, която представлява нашата индивидуалност е намерило израз в думата темперамент. Това, което срещаме в темперамента на човека, е нещо като физиономия на най-дълбоката му индивидуалност. Така ние разбираме, как индивидуалността обагря чрез качествата на темперамента предаващите се в поредицата поколения белези” – пише д-р Рудолф Щайнер.
Темпераментът уравновесява вечното с преходното.
Устройството на човешките тела във връзка с темперамента
Човекът се състои от Дух /Аз/, жизнено тяло /етерно тяло/, душа /астрално тяло/ и физическо тяло. Когато гледаме човекът – физическото тяло, фигурата, осанката – това е само външен израз на свръхсетивните тела. Всяко от телата има свой инструмент във физическото тяло, с който си служи. В кръвта и кръвообращението се изразява Азът /Духът/ на човека. Нервната система е инструмент на душата /астралното тяло/. Жизненото /етерно/ тяло се изявява в жлезите и движенията на течностите на организма. Физическото тяло е израз на знаците на онаследяването. Етерното тяло също се намира в наследствената линия. Четирите тела си взаимодействат по най-различни начини.
“Чрез това взаимодействие на астралното тяло и Аза, на физическото и етерното тяло, чрез това взаимно проникване на двата потока се проявяват темпераментите в човешката природа. Следователно те трябва да са зависими от индивидуалността на човека от това което се присъединява към общата наследствена линия.” – пише д-р Рудолф Щайнер.
Господството на различните тела при четирите темперамента
От това дали силите на едно или друго тяло имат превес, господство над останалите - се получава специфичната окраска на темперамента. При всяко раждане на човека от различните взаимодействия на четирите тела зависи специфичния темперамент. Това определя какви качества се откриват в личността. Съдбата на човека също влияе върху темперамента.
Превес на Аза /Духът/
При господство на Духът /Азът/ над останалите тела на човека възниква холеричният темперамент.
Кръвообращението и кръвта са инструмент на Аза. Буйното кръвообращение е характерно за този тип темперамент. Азът има власт над останалите тела, върху представи, усещания, чувства, страсти. Холерикът усеща всичко, в което се изявява много силно, ярко. Поради господството на силния Аз той иска да наложи своят Аз над другите. Мощното кръвообращение, силната волева натура на холерика, ако не се овладява може да доведе до гневни избухвания, даже до агресия. Но, човек със силен Аз може да овладява изблици на ярост, на гняв и агресия, ако работи над характера си, ако се самопознава.Той ще търси трудности във външния живот, да ги преодолява и така ползотворно да отдава силите си.
Преобладаване на душата /астралното тяло/
Физическият израз на душата е нервната система. Превес на силите на душата са характерни за сангвиничният темперамент. При него има приливи и отливи на представи, чувства, образи. Характерни при този темперамент са бързо сменящи се емоции, трудност да се прикове мисълта към един обект, тя скача от едно нещо – на друго. Силите на Аза, който уравновесява, хармонизира, обуздава поривите на чувствата, концентрацията на мислите, при сангвиника не са достатъчни и при него те са на приливи и отливи. Ако сангвиника има интерес към някакъв обект, той непрекъснато го изгубва и сменя неговата насока.
При човек с този темперамент вниманието е насочено към външните неща, а не към вътрешния си живот.
При самовъзпитанието сангвиникът трябва да се опита да се спре на неща, които не го интересуват, макар и за дребни неща. Тук краткотрайният интерес е подходящ. И тогава развива силата да се променя.
Господство на жизненото /етерното/ тяло
От жизненото тяло зависи растежът у човека, функцията на жлезите – т.е. вътрешният комфорт. Преобладаване на етерното тяло е характерно за флегматичният темперамент. Флегматикът има интерес към вътрешния си живот, той е затворен във вътрешния си уют и е доволен от живота.
Флегматикът няма силна воля, защото Азът е по-слаб. А от
Азът зависят интересите, дейността във външния живот.
Но, ако флегматикът работи върху себе си и постигне хармония между интересите намиращи се във външния свят и задоволството от самодостатъчния си вътрешен живот той постига добър характер и успехи в жизнения си път.
Преобладаване на физическото тяло
При меланхолика господар е физическото тяло, най-сгъстеното и плътно тяло на човека.
Но, точно меланхоличният човек не може добре да си служи именно с физическото си тяло, защото то се ръководи от свръхсетивните тела. Меланхоликът не може пълноценно да си служи с прекалено втвърденото тяло като инструмент, защото не е в хармония с висшите си тела, оказва им съпротива. Липсва целеустемеността и волята на Аза, вътрешният уют и удовлетвореност на жизненото тяло, подвижността на мисли и чувства на душата. Това му причинява болка, тъга, печал, неудовлетворение. Той е недоволен от живота, мрачен, тъжен. Личността се вглъбява в себе си, владеят я лоши мисли, представи и тъжни емоции. Животът й е мъчителен, без надежда, преобладаващото настроение е меланхолично.
При работа върху характера си меланхоликът може да насочи животът си към външния живот, към болките и страданията на други хора, да им помага и показва съчувствие и състрадание, даже жертвоготовност. Тогава той е полезен за другите и ще се чувства добре.
Разбира се това са основните темпераменти, но те рядко са изразени в чист, краен вид. Всеки човек има един определен темперамент, но заедно с него има по нещо и от другите темперамнти. Благодарение на това всяка личност има разнообразен, разнороден и обогатен живот.
Познанието за темпераментите е изключително важно за практическия живот. Крайностите във всеки темперамент не са желателни, защото господстващото тяло прекалено потиска другите тела – често до израждане. Затова омекотяване, заглаждане на тези крайности се постига с възпитание още в детска възраст и самовъзпитание по-нататък в живота.
В същността си всеки човек е велика тайна, загадка. Когато се говори и пише за него не трябва да си служим с абстрактни, сковани, кухи представи. Духовното познание за човека е образно, сърдечно, с чувство. Учението за темпераментите е нужно в практическия живот, в самопознанието, във възпитанието на детето, в отношенията на човек към човек. Така се постига почит, разбиране и уважение към всеки човек.
“Едва така духовната наука – и това може да се види добре в разглеждането на интимните качества на човека, каквито са темпераментите – става истинско житейско изкуство. По този начин се разпалва най-прекрасното между хората, а именно когато гледаме човека в лицето и не само проникваме в загадката, но се научаваме и да обичаме; когато позволим на любовта да протече от една индивидуалност към друга индивидуалност…Защото истината се състои в едно хармонично, пламтящо от живот и проникващо до най-съкровените тайни на живота познание.” – пише д-р Рудолф Щайнер.
Доц.д-р Иванка Кирова, к.м.н.
