“Христовата мисия на Земята беше следната: да изпълни човешкия Аз с правилно съдържание, постепенно да го тласне към такова развитие, че да излъчва от себе си онази сила, която наричаме сила на Любовта. Без Христос, Азът би останал празен съд; с идването на Христос Азът може да се превърне в един съд, преливащ от любов”
Д-р Рудолф Щайнер
В земното развитие, като земни хора, имаме задачата да развием своят Аз /Дух/.
Всеки дълбоко в душата си би могъл да почувства, че Азът е нещо действително, реално, което преминава от едно прераждане в друго, като вечна индивидуалност и винаги съществува в Духовния свят.
Зародишът на човешкия Аз е бил вложен в човечеството още през древната Лемурийска епоха. Но тогава той е бил много несъвършен и слаб. Човекът не е могъл да владее своите инстинкти, нагони и страсти.
В следващата епоха – древна Атлантида човешкият Аз е бил по-добре развит, но все още съзнанието е било неясно, съноподобно. С такова съзнание човек живеел в общение със Съществата на Духовния свят. Личността имала много силна памет, но интелектът й е бил все още неразвит.
Едва в историческите, културни епохи след потопяването на Атлантида човекът започнал да развива интелигентност, разум, с ясно Азово съзнание.
За нашия Аз
Това, което се преработва вътрешно душевно, под ръководството на Азът ни, не става във физическия мозък. Нашите възприятия, усещания, мисли, чувства - най-напред протичат в етерното /жизнено/ тяло. Във физическите сетива и в мозъка ни протичат етерни потоци. Всеки орган е проникнат, има двойник от етерното тяло. Имаме и етерен мозък. При възприемане на една мисъл тя се възприема в душевната ни организация по следния начин: най-напред в етерното тяло, след това преминава в астралното тяло /душата/. Но, за да се осъзнае мисълта, човек да има ясно съзнание, трябва да има Дух /Аз/, за да го осмисли. Мозъкът е телесна основа на мислещия Дух.
За ясно, дневно съзнание е необходим физически мозък, който служи като огледало, като рефлектор, който отразява мисълта и тя става съзнателна. Без ясно съзнание не можем да осъзнаем нашият Аз /Дух/. За да си изградим Азово съзнание в условията на физическия свят е необходим физически мозък, който функционира като отражател, като огледален апарат. Азът може да се възприеме само при съзнанието за Аза, който се изявява чрез мислите.
Малкото дете до две – три годишна възраст все още не се усеща като отделна личност, като един Аз. Тогава идва момент, в който Азът се внедрява в него и детето за първи път казва “Аз”, осъзнава се като личност, отделен индивид. От тогава то започва да мисли, да има спомени. След това, с годините, Азът в човека все повече се развива до края на живота.
В словото “Аз” човек съчетава всичко, което преживява, изпитва като душевно и телесно същество. Може да се каже, че Азът е самият човек.
За развитие на свръхсетивните тела на човека през различните епохи
След епохата на Атлантида през различните културно- исторически епохи се развиват, усъвършенстват невидимите тела на човека.
През Древно-Индийската епоха се е усъвършенствало етерното /жизненото/ тяло. През следващата – Древно-Персийска епоха е имало развитие на астралното тяло /душата/. През Египетско-Халдео-Вавилонската епоха се развивала Сетивната душа. През Гръко- Римската епоха се усъвършенствала Разсъдъчната /Чувстваща/ душа. Нашата Пета културно-историческа епоха е започнала през 1414 година и ще продължи до 3574 година сл.Хр. През тази епоха, в днешно време се развива Съзнателната /Духовна/ душа.
Така различните части на човешкото същество са се развивали една след друга през различните културните епохи. Всеки човек е претърпял такова развитие с многобройни прераждания в различните епохи. Цялото това развитие на отделните компоненти на човешката душа е свързано главно с постепенното включване в развитието на човешкия Аз. Защото развитието и усъвършенстването на човешкия Аз е целта на земната еволюция. Важно е да се изгради тази най-важна част на човешката природа - Азът. Той се развива все повече, работи върху различните тела, формира и развива съставките на човешкото същество.
Има вътрешно родство между човешкия Аз и трите части на душата: Сетивна душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Азът живее своят вътрешен живот в тези три съставки. Но, в наше време и до края на нашата Пета културно историческа епоха нашият Аз работи най-дълбоко в Съзнателната /Духовна/ душа. Защото в Съзнателната душа може да се изяви най-чистия Аз, да се развие, да изгражда себе си.
По времето на Гръко-Римската епоха в човечеството е настъпила деградация на Аза, поради увреждане на енергийният носител на физическото тяло /фантома/, особено този на мозъка.
Христос се въплътил в човешко тяло, за да може да усъвършенства физическото тяло /фантома/ на Исус и особено да може да се развива човешкия Аз. Христос се внедрил в човешко тяло, за да даде всичко от своята Божествена природа, за да се развива човешкия Аз. Той импулсирал човечеството да развие своят Аз.
“Чрез приемането на Христовия принцип в човешката природа, тя ще се задълбочава все повече и повече, ще приема все повече и повече Светлина и Любов в собствената ни същност…Задълбочаването на човешката душа до неподозирани степени – това ще бъде дарът на Христовия импулс” – пише д-р Рудолф Щайнер..
Чрез Христовия импулс нашият Аз ще се развива в бъдещи епохи. Човешката природа ще бъде пропита, проникната и изпълнена със силите на Духа /Аза/, на хората, които приемат в себе си Христос – “Не Аз, а Христос в мен”, както пише Ап. Павел. Това е дарът на Христос за човека, Неговият Аз /Дух/, с който е пропито цялото човечество от Мистерията на Голгота до сега и в бъдещите времена. Христос донесе на хората своят Аз.
Евангелията могат да бъдат разбрани само външно, защото имат дълбок, символичен смисъл. Но ако човек има искрена, сърдечна вяра, за него Евангелията са благодат. Защото написаното струи към сърцето на човека, озарява и стопля душата му, проникната от Христовия импулс.
За Мистерията на Голгота
При кръщаването на Исус извършено от Йоан Кръстител във водите на р.Йордан е станало велико събитие, което никога няма да се повтори. Трите тела /физическо, етерно и астрално/ на Исус са били проникнати от Христос, а Исусовият Аз го е напуснал.
След това, три години Исус Христос ходел по земите на Палестина, извършвал чудотворни дела, проповядвал. През това време огромната божествена сила постепенно разрушавала телата на Исус. Той бавно умирал. Когато настъпил денят на разпятието Исус Христос вече бил много слаб, физическото му тяло едва се крепяло.
На трети април 33 година от Рождество Христово се състояло Разпятието на Христос – Мистерията на Голгота. Силите от кръвта изтекла от раните на Исус Христос проникнали и обхванали цялата Земя.
При сваляне от кръста тялото на Исус Христос е било намазано с благовонни масла, създаващи химическа връзка на тези вещества с физическото тяло. Исус Христос е бил положен в скален гроб, но е било нужно съвсем малко, за да се разпадне на прах. Според Евангелието на Матей, от земетресение, земята се е разтворила и прахът от трупа, паднал в пукнатината на скалата и се е съединил с цялата субстанция на Земята.
Възкресното тяло на Христос е било със съвършения енергиен носител на физическото тяло наречен Фантом. Особено важно е това, че Фантомът в областта на мозъка е бил съвършен и е могъл вече да бъде идеална телесна основа за мислещия Аз /Дух/. Фантомът, заедно със сгъстеното етерно тяло на Исус Христос е било видимо, най-вече за дванадесетте Апостоли. Така Възкръсналият Христос в течение на четиридесет дни се явявал на Апостолите и учениците си, поучавал ги и те го слушали в едно ясновидство подобно на полусън. После тези проповеди са били включени в Евангелията от четиримата Евангелисти.
Азът /Духът/ на Христос, като семе проникнало във всяко човешко същество – както пише Апостол Павел
Човек има лична връзка с Христос, ако съзнателно приема Неговия импулс на Любов към цялото творение.
В бъдеще, работейки все повече върху себе си, усъвършенствайки своите чувства, мисли и воля, човек в свобода ще поражда импулса на Христос.
Човек днес започва да осъзнава, че “Аз съм” не е само едно “Аз” в земния живот, но прераждайки се в различни личности, в различни епохи, в бъдеще ще се усъвършенства, за да достигне до висшия си “Аз”, който е във Духовния свят. Той е неговата вечна индивидуалност, свързана с целия Космос.
“Чрез приемането на Христовия принцип в човешката природа, тя ще се задълбочава все повече и повече, ще приема все повече Неговата Светлина и Любов в собствената си същност, за да почувства Светлината и Любовта като нещо, което е присъщо от край време. Задълбочаването на човешката душа до неподозирани размери – този ще бъде дарът на Христовия импулс” – Пише д-р Рудолф Щайнер.
Христовият Аз даде най-великия импулс за развитие на човешкия Аз /Дух/, който е бил даван на човечеството в земната му еволюция.
Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
