Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.09 16:49 - КОИ СА ПРЕЧКИТЕ ЗА ДУХОВНОТО ПОЗНАНИЕ
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 165 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 20.09 15:23


 КОИ СА ПРЕЧКИТЕ ЗА ДУХОВНОТО ПОЗНАНИЕ ?

                                               

                                                         
Когато ни затрупа мрак

                                                         
и скрие утрото,

                                                         
ний се хвърляме в себе си

                                                         
към светлината,

                                                         
която блика някъде от вътре.

                                                         
и всеки е в средата на Вселената,

                                                         
там, отгдето произлиза,

                                                         
надвесен сам над същността си,

                                                         
загледан в себе си

                                                         
като в извор.

                                                                  
Михаил Кендеров

                                                                            

          Днешният човек не само се страхува, но се подиграва и се съмнява в това, че има достоверна духовна наука.

          Основателят на духовната наука антропософия, известният учен и философ д-р Рудолф Щайнер казва:”Дълбоката душа на съвременника нищо не получава от това, което не е преминало през глождещо съмнение  . . .Този зъл брат – съмнението, но брат пречистващ, просветляващ”. Той казва, че за да развие духовната си душа, която търси духовно познание, раненият в душа и тяло съвременен човек трябва да има силата, смелостта да се пребори със собствените си страхове, съмнения и ирония към духовния свят.

Препятствията за да се заемат с духовна просвета можем да отнесем към голяма част от днешните хора, особено образованите, с добре развит интелект, учените,  търсещи истината за духовния свят, но чрез сетивното познание.

          Сега ще се спрем на страховете и пречките при отделни групи от хора. Имам предвид конкретни личности от най-различни среди, групи и възрасти, мои близки, познати, приятели, роднини. Върху тези страхове на различни групи от хора сме водили дълги дискусии и разсъждения с моя приятелка  - антропософка, млада, на възрастта на моят син, докато се достигна до следващите изводи.

          Мои приятели – правоверни, точно придържащи се към канона християни, които поради незнание, липса на информация – се страхуват да изучават духовната наука антропософия, за да не престъпят религиозните правила, или да се попаднат в някаква неизвестна секта.

 Но антропософията не е секта и почива на най-дълбокото и истинско християнство. Не са известни два много важни факта, а именно че през шести век на Вселенски църковен християнски събор  е премахнато познанието, че има прераждане и съдба /карма/, за усъвършенстване на душата и Духа на човека в много животи. До тогава в древното християнство е имало това познание. Другият факт е, че през девети век на Вселенски християнски събор е бил премахнат постулатът за наличието на вечният Дух в триединството на човека /тяло, душа и Дух/ и той остава с тяло и душа, притежаваща известни духовни качества.

Аз имам две много близки приятелки, които си признават, че се страхуват да преминат тези религиозни ограничения, за да последват порива на душата си за истина, заложен във всеки човек. Те са в мъчително колебание дали да научат например конкретно какво става с душите на починалите след смъртта им и откъде се вселява Духът и душата в човешкия ембрион, или да си останат при каноничната християнска вяра, без познание. И все пак те се страхуват да прочетат духовна книга, или да слушат да им се говори за духовен свят от антропософска гледна точка.. “Това не е за мен - чувствам, че не мога да приема такива духовни познания”.

Имам доста познати материалисти, атеисти. Те имат твърди убеждения, че съществува само видимият, сетивно възприеман свят и не са отворени за никакво духовно познание. За тях вярата, че има Бог, духовни същества и живот след смъртта са суеверия, отживелици от миналите векове. Те не вярват “ ...че душите ни са огледала Божии”, както го е казал поета М. Кендеров.

Една моя близка, високо образована интелектуалка, юристка е болна от рак и знае за близкия си край. Аз искам да й помогна, да я просветя какво я очаква след като премине прага към духовния свят. Но тя нито има вяра в Бога, нито иска да получи духовно познание, сякаш изпитва необясним ужас от него. “Моля те не ми говори, не искам  да чуя нито една дума”! Много обичам моята близка, искам да има духовна опора, но съм безпомощна пред нейните страхове.

Двама мои познати не вярват в Бог, но вярват в извънземни същества, магии, демонични сили. Те охотно и лековерно се поддават на внушения от медиуми, “ясновидки”, екстрасенси и пр. Моите познати не могат да обяснят противоречието. Те вярват, че има зли духовни сили, но не и че има Духовни Същества, които направляват и подкрепят човека.

Ето обяснение от д-р Рудолф Щайнер: “Всяка мъдрост към която се стреми човешката душа, ако стремежът е искрен, е отражение на космичната мъдрост . . . Едно укрепване чрез космическата сила, която човечеството си измолва днес, неопределено, насочващо погледа си към един Дух, в който се надява, но не иска да го познае, понеже Ариман /Сатаната/ пося в човешката душа неосъзнат от нея ужас навсякъде там, където днес се говори за Дух”.

Има прочути хора на науката в цял свят, които признават наличието на някаква неопределена Универсална сила, Вселенски разум. Но се опитват да достигнат до  познание за духовния свят чрез все по-модерни и усъвършенствани апарати, техники и експерименти, които са подходящи за изследване и изучаване само на материалния свят. Не може да се говори за невеществен духовен свят с термини от рода на “силови полета”, “полета на нихелация”, “черни дупки” и пр. Не може да се изучават Духовни светове и Същества с модерни техники, подходящи за сетивния свят.

Защо велики учени като Айнщайн, Дарвин, Циолковски, Нютон и др., след продължителен период от живота им на неверие, накрая стигат до вяра в Бога? Съвсем обосновано, с научен подход и аналитична мисъл достигат до извода, че човешкия разум с наличните научни методи, базирани на сетивата, макар и с най-съвременна апаратура не може да обхване необятното. Следователно остава вярата в Бога, основана на религиозните писания, създадени от пророците чрез откровения от Духовните Същества. Въпреки високата си интелигентност, логика, точна, научна мисъл тези гении на човечеството осъзнато стигат до вярата, но все още не и до духовното познание, духовната наука..

Познавам млади хора, наши близки, с академично образование, интелигентни, които не желаят да последват естественият импулс на душата си за духовно познание от страх да не се наруши личната им свобода. Те са си изградили свой вътрешен, душевен свят на идеи, които не искат да променят и считат, че ти ги караш да се откажат от техния удобен и уютен свят. Предлагаш им празно поле, за изграждане на нещо ново, а да се откажат от нещо сигурно, което вече имат. Това е криво разбраната свобода. Човек е напълно свободен в мислите си. Духовното познание не нарушава свободата на личността, защото то се приема в пълно и ясно Аз-съзнание, доброволно – или се отхвърля.

Моят син, който винаги е живял в семейна среда, в която Духовната наука присъства постоянно, не иска да отвори дори една книга за антропософско, духовно познание, даже тази, която съм написала аз  /“Духовните тела в теб”/. Той е объркан, търси обяснение на нещата, но иска алтернатива и счита, че въпреки уважението на моите идеи за духовното – те са само едната страна на нещата. Той търси собствени доказателства, сам да разбере истината. Но той няма ясновидство или ясночуване /духовни свръхсетива/, за да изследва лично Духовния свят. Синът ми е един от онези интелектуалци, които трудно приемат нечия идея, искат да са уникални, различни  от останалите, не позволяват да навлизат и се развиват в тях чужди идеи. Това е други вид страх от духовно познание.

Разисквах проблема за страха от духовно познание на днешния човек с много хора, мои близки, включително и с антропософи, за да разбера различни гледни точки. Така се опитах да проникна в разбиранията на този важен проблем на много млади хора от тяхното поколение.

Голяма част от моите студенти по медицина, а и мои колеги – лекари, искат да знаят много, отворени са за нови познания, но само в областта на природните науки и академичната медицина за изучаване на физическото тяло с високите технологии. За тях човекът е нещо като много специална, сложна машина, която подлежи на изследване с все по-нова и прецизна техника. Те разсъждават, че стоят на твърда почва, като разглеждат човека и природата само със сетивата за материалния свят. Страхуват се, че тезата за духовно устройство на човешкия организъм, на всеки орган, на всяка клетка е само фантазия, илюзия свързани с религиозни вярвания.

 Някои младежи, които познавам, си задават въпроси като: ” Откъде съм дошъл?”, “Кой съм?”, “Какво ще стане с мен след смъртта ми?”. Но всред огромния пазар на духовна информация трудно достигат до подходящата за европееца литература, и по-специално до антропософията. Те попадат най-често до много по-разпространените източни философии  - йога, будизъм, даоизъм и пр., които не съответстват на духовно-душевното устройство на западния човек, което се различава от това на азиатските народи.

Опасен е пътят за търсене на духовно познание чрез медиумизъм. Медиумът е със замъглено съзнание, в транс, не разполага със своят Аз. Той може да е зомбиран и да е играчка на зли духовни същества, източници на невярно познание за Духовния свят.

Съвременният човек има голямото предимство да научава древната космическа мъдрост открито, от написаните книги и от лекции. В древността се е изучавала тайно, в мистерийни центрове и храмове от избрани ученици, които са преминавали дълъг път на ученичество, с тежки изпитания, ръководени от Посветени Учители.

Днес всеки, който се стреми към духовно образование може да го получи свободно, без Учител и да работи в съответна професия, да изпълнява всекидневните си житейски и семейни задължения.

 

                                                Доц.д-р Иванка Кирова, к.м.н.

 

 

         

          




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 810843
Постинги: 812
Коментари: 115
Гласове: 593
Календар
«  Септември, 2023  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930