Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05 19:03 - ЛЮБОВТА -СВЕТОВНА ТВОРЯЩА СИЛА
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 378 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 ЛЮБОВТА – СВЕТОВНАТА ТВОРЯЩА СИЛА

                             

                             Лъча изпратен да обходи

                             твоята душа

                             не се завърна.

                             Потъна в нейната безкрайност.

                             Тогава как да я обгърна,

                             безсилен с ръце и благослов?

                             Шепот от Всемира ми отвърна:

                             със светлина и със любов.

                                                Михаил Кендеров      

         

         Живеем във време на противопоставяне, неразбирателство, изостряне на противоречията в социалния и политически живот. Много от хората са с материалистичен мироглед, без вяра и духовно познание за прераждане и карма /съдба/. Това води до борба за власт и пари, недоволство, противоборство и омраза, безнаказаност в единствен живот на Земята.          Християнската вяра, духовната наука ни дават познанието, че Любовта е великата творческа сила на Космоса.  Самият човек е създаден от Божествената сила на любовта! Любовта не е само чувство.Тя е могъщата сила, която тласка  еволюцията на човечеството и на Земята напред към крайната цел – одухотворяването му.                                        Любовта е импулсът даден от Христос на всяко човешко сърце, за да върви напред към одухотворяването на личността. “Любовта не властвува, тя създава, а това е много повече” – Гьоте.

          Общочовешката, алтруистична, жертвоготовна  любов е много повече от добродетел. Тя е силата на Духа, върхът на всички добродетели. Любовта е извор на живот и радост, тя е самият живот, тя е искрата на нашия Дух, която озарява всичко, до което се докосне. Любовта е творческата сила, която постига хармония и красота. Тя създава атмосфера на благоденствие и благополучие на всички, които обгръщаме с любов.        Любовта се дарява в свобода. Само духовно силният човек може да дарява свободно любов, без да търси признание и благодарност за нея. Любовта е израз на светлината на мъдростта. Невинната душа обича както диша, без да мисли, без ревност, без да обсебва егоистично любимия човек,  както прави малкото дете.

          Любовта към все повече хора, към Природата, животните и растенията и най-вече към Бога, разширява Духа ни и го извисява към висшия ни Аз.

          Ето какво казва Ап.Павел в Първо послание към коринтяните, гл.13.

                   “ . . . Да имам пророчески дар и да зная

                   всички тайни, да имам пълно знание за

                   всички неща и такава силна вяра,

                   че да мога и планини да преместям, -

                   щом любов нямам, нищо не съм.

                   И да раздам всичкия си имот,

                   да предам и тялото си на изгаряне,-

щом любов нямам, нищо ме не ползува.

Любовта е дълготърпелива, пълна с благост,

любовта не завижда,

любовта не се превъзнася, не се гордее,

не безчинствува, не дири своето,

не се сърди, зло не мисли,

на неправда се не радва, а се радва на истина;

всичко извинява, на всичко вярва,

на всичко се надява,

всичко претърпява.

Любовта никога не отпада . . .

А сега остават тия три;

вяра, надежда, любов;

но по-голяма от тях е любовта”.                                                  Радостта е усмивката на мъдростта

          Заедно с любовта, радостта  е могъща сила за развитие на нашия Аз. Тя е свързана с доброта, великодушие, удовлетворение, хармония, красота. Както любовта, така и радостта са начин на съществуване и на живот. Трябва да търсим радостта във всяко нещо, съзнателно да я засилваме и култивираме. Защото те двете заедно ни дават могъща енергия и жизненост. Безрадостната и необичаща душа на недоволника, егоиста е изсушена, слаба и унила. Този, който дарява любов се изпълва с радост и удовлетворение, а основното му настроение е оптимистично и приповдигнато.

          Любовта проникваща във всякакъв вид творчество е неизчерпаема и могъща сила, защото чрез него то се издига към духовното. Въображението и вдъхновението, които са откровения, отражения от духовния свят са извор на творчески сили. Да създаваш нещо, в каквото и да е  изкуство с любов  -  носи радост. Всяко произведение на изкуството е уникално, неповторимо, сътворено единствено от теб. Тогава душата и твоят Аз  са в хармония с духовната ти природа.

Любовта при реализиране на нашия идеал, или при работа за добра кауза, носи дълготрайна и силна радост, защото личността е удовлетворена от това, което прави.

          Любовта е могъщ извор за милосърдие и състрадание. Пример за такава милосърдна любов в 20 век е Майка Тереза  /род. 26.08.1910г., починала на 5.09.1997г./. Родена е в богато албанско католическо семейство. От дете знаела, че единственият смисъл на живота е любовта. Напуснала близките си и станала монахиня в католически манастир в Ирландия. Заминала за Калкута, Индия и основала орден “Мисионери на милосърдието”  В началото  в ордена е имало само 13 монахини, но който после се разраснал до 4000 монахини. Вече е канонизирана за светица на 4.09.2016г.

Трудно можем да си представим, в наше време,   дребничка и крехка жена като Майка Тереза, с Божията любов в сърцето си да извърши огромна по мащаби, самоотвержена дейност за създаване на хиляди сиропиталища, хосписи, благотворителни центрове, центрове за прокажени, в началото в Калкута, Индия, а по-късно по целия свят. Събирала дарения и осигурявала подслон на хиляди просяци, сираци, болни, прокажени.                                                                                                 Тя започнала дейността си като прибирала  болните деца, умиращите от глад бедняци направо от крайпътните канавки на Калкута. Понякога не е спяла денонощно, можела да приготвя обяд за 7000 души, умиращи от глад.                                                                                                                             Известни са следните максими от нея: “Всеки е достоен за любовта”; “Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие”; “Любовта е единствената реалност”.

          Истинската, саможертвена любов към Отечеството и хората в него не е само патриотизъм. Тя е онази дълбока същност на душата, която проникната от любов може да  накара  духовно силният човек да се жертва за такава велика кауза.

          “Ако твоята любов присъства във всичките ти мисли, във всичките ти чувства, във всичките ти постъпки, ти можеш да постигнеш всичко”- казва Петър Дънов /Учителят Беинса Дуно създателят на Бялото братство/.

          Има различни видове любов между хората.

Любовта на майката към детето е свещена, силна и готова за  саможертва. Тя е извисяване на нейния Дух, изразено във всеотдайни грижи и опека към детето за целия му живот.

Родителите имат голяма отговорност още към малкото дете за създаване на среда за живот, изпълнена с взаимна любов. Дете отглеждано с любов е не само правилно развито, радостно и щастливо, но и по-здраво.

Любовта между мъж и жена може да бъде много красива, емоционална, буйна и жарка. Но ако единият от влюбените има обсебваща, егоистична любов към другия, тогава чувството не може да е взаимно и обогатяващо и двамата.

Ако любовта е само плътска тя е  временна украса към секса. Но все пак, ако не е само удоволствие, тя е дълбоко, подсъзнателно заложена в нагоните, страстите и инстинктите за продължаване на рода.

Взаимна  любов или обич към приятел, не е  емоция, а въздигаща, духовна сила. Ако разширяваме нашият кръг от приятели, ние не само  взаимно  правим живота си по-пълноценен и обогатен, но и въздигаме нашият Дух.

Човешката любов е и вдъхновяваща творческа сила свързана с висшия ни Аз /Дух/, намиращ се винаги в Духовния свят. Той се отразява в нашия обикновен Аз, проникващ физическото ни тяло. Колкото повече приемаме сили  на любов от висшия си Аз, толкова повече израстваме духовно. А тази духовна  /Азова/ сила на любовта има за свой физически инструмент човешкото сърце. И по-точно етерното сърце, оживотворяващо физическото.

Любовта към Бога, към Христос е най-важната. Тя не е само  чувство, а космическа сила, която въздига нашият Аз /Дух/ към Духовния свят и ни импулсира да вършим добри дела.

В Евангелието на Марко е написано:

“ . . . и да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и  с всичкия си ум, и с всичката си сила” /гл.12,ст.30/.

Любовта може да бъде алтруистична, жертвоготовна и могъща творческа сила, ако искаме да се развиваме духовно.

Поетът антропософ Михаил Кендеров пише:

“Вечността е низ от мигове,                                                                      ако всеки миг изпълваме с любов –                                          градим Вечност от любов”.

 

                                                Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.

 

 

 

 

 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 948618
Постинги: 868
Коментари: 123
Гласове: 633
Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031