Усмивката, тъгата, радостта
със нежна тръпка
извайвай в стих,
във цвят и звук,
отмервай в стъпка.
И врязан като лъч
в безкрайния си мрак
с Дух прозри и
освети го.
Животът ти е миг
от Вечността ти Вечността
във тоя миг постигай.
Михаил Кендеров
Всички видове изкуство повлияват нашите тела укрепващо и оздравително.
Изкуството е мощно лечебно средство за астралното тяло /душата/, в което се зараждат много от болестите. Чрез изкуството Азът повлиява болестните промени в астралното тяло. Това е едно самолечение чрез Духът на човека.
Д-р Р.Щайнер пише: ”Когато чрез външните форми, цветове, звуци човек проникне – движен от представи и чувства – в скритата духовна същност на едно художествено произведение, тогава импулсите, които Азът приема по този начин, достигат наистина чак до жизненото /етерното/ тяло. И ако доведем тази мисъл докрай, ще преценим какво огромно значение има изкуството за всяко човешко развитие”.
Различните видове изкуства чрез импулсите на вдъхновение и въображение, които Азът приема, хармонизират астралното тяло, засилват жизнеността ни, а с това укрепват даже физическото тяло. И както казва поетът Михаил Кендеров импулсът от изкуството “… врязан като лъч в безкрайния си мрак с Дух прозри и освети го. Животът ти е миг от Вечността, ти Вечността в този миг постигай”. Защото едно творение на изкуството остава във Вечността като богатство на вечната ни индивидуалност, която се преражда в много животи с все повече способности и дарби. Всеки процес на творчество действа върху Духът ни и чрез него върху всичките ни тела.
Изкуството влияе най-вече чрез емоциите. То създава чувство за хармония, красота, преклонение и повлиява благоприятно цялата душа, освен чувства - също мисли и воля. Според троичното устройство на организма, изкуството действа на Горен човек /глава/ чрез мисли; на Среден човек /гърди/ чрез емоции и на Долен човек /крайници и веществообмен/ чрез воля. В изкуството душата използва цялото тяло като инструмент, на който “свири”.
Изкуството се поражда там, където се срещат Духът и материята.
Това е истинска среща между веществото и Духа. Самото изживяване на творческия процес действа укрепващо и оздравително. При него, освен чувство, има нещо ново, нещо което се създава, сътворява. И този подем при творчеството активира самооздравителните процеси в организма. При редица заболявания, особено психически, нервни, а даже и физически се използва изкуството като лечебно средство, наречено “арттерапия”.
При лечебното изкуство е важно не какво произведение ще се получи накрая, хубаво или не особено талантливо, важен е самият процес на творение и какви чувства изпитва болният, докато го прави. Не е съществено дали човек има дарба или не, не е нужно да е художник или музикант. Важно е той да прилага съответен вид изкуство и то да му носи радост, успокояване, хармония, оптимизъм.
Може да не си голям творец на елитарно изкуство, но да създаваш пластики, или предмети на приложното изкуство от глина, дърво, прежда, мъниста и пр., защото самото творчество действа лечебно чрез въображение и вдъхновение и засилване на самочувствието /Азът/.
Изключително важно е децата още от малки да бъдат поощрявани да се занимават с рисуване, моделиране, пеене, свирене на инструменти, танци и хора, разказване на приказки и пр. Всяко дете трябва да бъде поощрявано да развива своите талант и дарби от най-ранна възраст. Това трябва да става в детски градини, в училищата и в семейството индивидуално за всяко дете. В така наречените Валфдорфски детски градини и училища се обръща специално внимание на занимания с изкуство и най-добре навън всред природата. Те са базирани на антропософски принципи за влияние на изкуството върху всичките тела на човека.
На кои тела действат различните изкуства?
Различните изкуства действат върху съответни духовни тела на човека.
Етерното тяло създава формите, конструкцията на физическото тяло, то е неговият ваятел, архитект. За повлияване на етерното тяло най-добре действат изкуствата, създаващи форма – пластичното /скулптура/, приложни изкуства, архитектура и др. Това са пространствените изкуства.
Астралното тяло е в движение и затова се повлиява от изкуство, свързано с движение във времето. Такива са: музика, пеене, танци, балет, актьорска игра в театър или кино, рецитиране на поезия и др.
Астралното тяло също се хармонизира и повлиява особено добре от изобразителното изкуство. Цветовете имат определено, много дълбоко въздействие върху душата.
Духът ръководи всички тела. Той въздейства при творческите процеси на изкуствата чрез въображението и вдъхновението.
Възможно ли е самолечение чрез идеал или с изкуство?
Ние имаме извор на духовни сили, които действат в нас, човек може да черпи от тях да ги реализира в две големи направления: в идеали /чрез Аза/ и в изкуство, творчество /чрез астралното тяло/. Тези висши духовни сили помагат за самолечение. При трудно лечимо заболяване, за което няма лекарства, човек трябва да познава тези сили, за да ги задейства. Това е мъдростта на организма. Ако човек прави нещо заради идеал, в името на нещо ново, той влага мислене плюс идея. Когато той вложи воля за изпълнение на идеята, това е идеал и се осъществява от висшия Аз.
Тази дейност за постигане на идеала е самолечение. Прави ли човек нещо с нежелание, бързо се изморява, защото волята, Азът не участват активно. Работим ли с ентусиазъм с каквото и да е изкуство, или за идеал Азът, който при съвременния човек е много засилен, събужда и активира допълнително оздравителни сили на етерното тяло. Азът може да ги раздвижи и действайки успешно за постигане на идеала, или за създаване на творбата, се постига едновременно оздравителен процес чрез етерното тяло. Това става при активно присъствие на Аза в оздравителния процес.
В книгите на прочутата американска писателка Луиз Хей, особено “Излекувай живота си”, “Силата е в теб”, “Излекувай тялото си” и др. има многобройни примери за чудодейно излекуване. Това се постига със съзнателен самооздравителен процес при постигане на идеал, или при сътворяване на произведение на изкуството.
Според д-р Р.Щайнер: “Всяка идея, която не превръщаш в твой идеал
убива в душата ти една сила, но всяка идея, която превръщаш в идеал, пробужда в тебе нови жизнени сили”.
Когато вършим едно дело, което е наш идеал или творим, участваме с всички сили на душата, нашият висш Аз /Дух/ е дълбоко ангажиран и става мощен. Той извършва самолечение даже при тежки, неизлечими болести чрез засилване на етерното тяло.
Следният пример е много показателен. Д-р Емихофен, прочут холандски лекар – антропософ, се заел с лечението на двадесет и три годишно момиче, което било неизлечимо болно от три години, а през последните три месеца не ставало от леглото и накрая вече не приемало и храна. Никой лекар не можел да го излекува. Д-р Емихофен попитал момичето има ли идеал. То отговорило, че преди да се разболее много искало да стане медицинска сестра. Докторът й казал, че все още може да стане медицинска сестра, стига да поиска. Лицето на девойката се озарило и в течение на три месеца постепенно започнала да се храни, да ходи и оздравяла. Ключовото изречение, което стимулирало нейните етерни /жизнени/ сили чрез Аза, било “дали има идеал”. Стремежът да изпълни своя идеал излекувал момичето.
След като оздравяла младата жена завършила училище за медицински сестри и станала една от най-известните медицински сестри в Холандия – новатор и организатор на домове за лечение на бавноразвиващи.
Доц.д-р Иванка Кирова, к.м.н.
