ЗА ЖИВОТВОРНИТЕ СИЛИ, КОИТО НИ ДАВА ХРИСТОС                                                               „Божествена Светлина,                                                                                                    Христос – Слънце,                                                                                                                    сгрей нашите сърца;                                                                                                              озари нашите глави;                                                                                                              за да бъде добро,                                                                                                                     това което ние                                                                                                                          от сърцата основаваме,                                                                                                        и от главите                                                                                                                               целенасочено се стремим                                                                                                   да осъществим”.                                                                                                                                                         Д-р Рудолф Щайнер                                                                     В днешно време, когато преобладаващата част от хората са с материалистичен мироглед, те са самоуверени и надменни, защото считат че времената на вярата в Бога са отдавна отминали, че вярата принадлежи на миналото. Те вярват само на науките за материалния свят, но не търсят духовната наука, където е  изложено познанието за духовния свят.                               Но, ако няма вяра в Бог, в  Христос душата изсъхва, опустява. Защото вярата дава жизнени сили на душата. Душата на вярващия човек е възпламенена, разпалена от бликащите сили на вярата.                                                Нашата Пета следатландска  културно-историческа епоха, която е започнала в 1413 година   ще завърши в 3573 година. В наше време ние развиваме съзнателната /духовна/ душа.                                                                       Човек  по-напреднал в развитието на съзнателната си душа има духовно познание за духовната си същност и духовната същност на Космоса. Той приема импулса на Христос  за мир, братство и любов към  всички хора, независимо от раса, народност, цвят на кожата  и пр.                          Пътят на човек осъзнал това е да следва Христос като свой вдъхновител и водач с пламъка на любовта.     Той се стреми да следва Неговият пример на доброта, благост, търпение, кротост, милосърдие, всеопрощение. Той  създава атмосфера на положителни емоции както всред семейството и приятелите си, така и в обществото – на улицата, в превозно средство, в работното място, в училище, в учреждение – навсякъде.                           Проява на състрадание, съчувствие, оказване на помощ на страдащите ни изпълва със светлина, топлина и радост. Можем да вдъхваме надежда и на най-отчаяните и поемаме от Кармата /съдбата/ в тежките изпитания на пострадалите. Да ценим достойнството на всеки човек, даже и на престъпника, защото във всеки човек е заложено Божествено начало и има надежда да се поправи.                                                                                               Думите отправени към страдащите с добронамереност и любов вдъхват животворна сила на жадните им души. Дават им порив за ново начало, нов живот. Слънчевият, любезен, благ човек създава навсякъде оптимистична , светла атмосфера около себе си.                                                                Доброто винаги побеждава злото – това е неотменим космичен закон. И колкото по-рано разберем това и служим на доброто, толкова по-добър, осмислен, вдъхновен , възвисяващ и щастлив живот ще живеем.                                Това е примерът на Христос. Това е Христовата искра в сърцата ни. Това е поривът да се измъкнем от притискащата и смазваща власт на материализма.                                                                                                                                      Великден, Възкресение Христово не е само голям празник. Той дава животворното начало.  От този пролетен ден  осъзнаваме, че започва  едно възвисяване и радостно ликуване на душата ни, порив към духовната слънчева светлина.                                                                                                                            За да постигнем тази промяна в душевното ни настроение е необходимо познанието на духовната наука антропософия, в която е изложена мъдростта на древните мистерийни центрове, където тя е развивана тайно. Днес имаме щастието да я изучаваме открито от книгите достъпни за всеки, който желае.                                                                                                 От нас зависи дали ще приложим тази духовна мъдрост в живота си. Така нашата просветлена, осъзната вяра, любов и доброта ще стопли и осветли сърцето ни. Ще изгрее в нас душевното Слънце – Христос!                               Изворът на християнската вяра е да приемем „Не Аз, а Христос в мен”, както казва  Апостол Павел. Възкресение Христово е основният стълб на християнската вяра  и днес, в нашия век, в общество с преобладаващо материалистично мислене. Атеизмът, безверието води винаги до недоволство, отчаяние, защото всичко материално рано или късно свършва, разпада се, има край – даже и физическото ни тяло.                                            Духовната наука ни дава познание, че от 1930 година насам е настъпило Второто Пришествие на Христос, но не във физическо, а в етерно, жизнено тяло. Той обхваща цялата атмосфера, цялата  Земя, цялото човечество. Той има връзка с всеки човек. Можем да търсим и осъзнаем личната си връзка с живия Христос, който ни дава жизнена сила и истински подем в живота.                                                                                                                                    Христовото Възкресение е не само източник на християнска вяра, но е централно събитие на планетното развитие на Земята и човечеството.                  Великденският празник  е всеобщ битов, семеен празник с богата трапеза, среща и хубаво прекарване с любими хора и приятели. Но, да го приемем с великденски молитви   и вдъхновение, с едно светло ликуване подем и оптимизъм като ново начало.                                                                                    Това съвпада с прекрасното слънчево настроение на пролетта . Чисто синьо небе, сияйна слънчева светлина, цъфнали дървета и цветя, пищна зеленина. Сега търсим Христос освен в сърцата си, и навън – в Слънцето и буйната растителност, в трептящата светлина на въздуха. Христовата светлина обхваща външния свят, но и нашия свят – душа и сърце.                              Христос е светлината на света!                                                                                     Христос е животворната растителна сила в нас и във всичко живо!          Христос е топлината, светлината и ласката на Слънцето!                         Христос е хлябът на живота – житото расте с живителната Христова сила!                                                                                                                                                                  Христос е живота и възкресението на всеки човек за нов, следващ живот.                                                                                                                                                     „Аз съм Пътя, Истината и Живота” – казва Христос в  Евангелието на Йоан.                                                                                                                                                         Христос е Слънцето, което ни огрява. Христос е въздуха, който дишаме. Той е Земята върху която ходим. Христос е в растенията, животните. Христос е жизнената сила на всичко живо. Христос е живота ни- тук и в духовния свят, след като минем Прага. Защото той е Портата към Бога.                                                                                                                                              Ако човек е запознат с духовната наука може съзнателно да развива три сили. Всяка една от тях дава мощ на едно от телата ни. А трите сили заедно укрепват Духа ни, нашият вечен Аз.

Силите на надеждата даряват мощ на физическото тяло, за да е здраво и с добри защитни сили. Те поддържат физическият ни живот.                    Любовта дава сили на жизненото ни тяло, то е нашата жизненост и е „тяло на любовта”.                                                                                                                                Силите на вярата са  най-важните сили за душата – астралното тяло.           „Накратко казано онзи живот който трябва да блика толкова свежо в нашата душа, може да бъде даден само чрез силите на вярата . . . Така в центъра на човешкото същество, в централната същност на човека имаме Аза. Този Аз е обгърнат от една следваща обвивка, от тялото на вярата, а тялото на вярата е отново обгърнато от тялото на любовта. . . Това, което се нуждаем в живота като сили в най-висш смисъл на думата, като оживителни сили, това са силите на надеждата, на сигурността за бъдещето. . . Вяра, Любов, Надежда  са три степени на човешкото същество, които принадлежат на цялостното здраве и на цялостния живот, без които човекът не може да съществува” – пише д-р Рудолф Щайнер.                Сърдечната, искрена и дълбока молитвата към Христос дава мощ и на трите животворящи сили на душата. – вяра, любов и надежда. Тя е нашия порив, въздигане в живота, възторг и лъч на светлината. Тя ни дава възвисяване и благоденствие, защото чувстваме личната си връзка с Христос!                                                                                                                                                                                        Доц. д-р Иванка Кирова, к.мн.