Постинг
03.02.2019 12:57 -
ЗА СЪВМЕСТНИЯ ЖИВОТ НА ЖИВИТЕ И ПОЧИНАЛИТЕ В ДНЕШНО ВРЕМЕ
ЗА СЪВМЕСТНИЯ ЖИВОТ НА ЖИВИТЕ И ПОЧИНАЛИТЕ В ДНЕШНО ВРЕМЕ „Това съзнание за съвместния живот с умрелите трябва да се развие. Според степента на развитието му душевния живот на човека ще става все по-фин, обогатявайки се с понятията на духовната наука. Духовната наука няма да обогатява душевния живот на човека, ако бъде възприемана само като теория и не бъде изпълнена с любов. Според това, доколко, душевния живот на човека става все по-фин, умрелите ще стават все по-жива реалност за съзнанието на хората. Тогава в съзнанието на хората ще навлезе тази огромна част от действителността, която сега остава извън тяхното съзнание и полезрение. Едва тогава хората ще живеят в пълната реалност и с пълната реалност. Това е най-близката задача на човечеството” Д-р Рудолф Щайнер Д-р Рудолф Щайнер е написал това послание още през 1918 година. И днес сто години след това, съвременните хора все още не са стигнали до най-близката задача - опознаване на духовния свят, в който са душите на починалите. Мнозинството от хората в земния живот все още спят, нямат съзнание, нито познание за духовен свят и са откъснати, нямат връзка с душите на умрелите. За състояние на будност в мисли, чувства и воля. В дневно съзнание сме будни за усещанията, възприятията от външния, сетивен свят и осъзнаването на този свят чрез мислите и представите. Ние сме с ясно съзнание само докато мислим, докато възприемаме външния сетивен свят, обмисляме възприятията си и съставяме представи. Част от тях запазваме в паметта си като спомен. Това е една част от душевния ни живот. Друга част от душевните ни преживявания са чувства, страсти, емоции, афекти, нагони. Те избликват, възникват спонтанно и в тях не сме достатъчно будни, както в мислите, възприятията и представите. Ние сме будни за чувствата само когато мислим за тях и си съставяме представи. Но, чувствата се надигат от нашето подсъзнание, от дълбочините на душата ни. Чувствата са подобни на сън, на сънуване, като сънищни образи, с не по-голяма будност, отколкото преживяване на сън. Чувствата ни не са по-съзнателни, по-будни от сънищата. Освен ако ги осмислим и имаме представа за тях. Например, как преживяваме несъзнателно, без да мислим, чувства на симпатия и антипатия? Една разцъфнала роза, една детска усмивка или добра постъпка предизвикват изблик на симпатия. Една грозна гледка, например разлагащо се месо, или лоша постъпка предизвиква чувство на антипатия. За преживяване на волята, волевите импулси сме още по-малко будни. Когато ходим, когато се движим, това е проява на воля, но тя е подсъзнателна, стереотипните движения които ние не осъзнаваме. Волевите импулси са толкова лишени от съзнание колкото дълбок сън без сънища. Ако размислим за волевите импулси - те стават съзнателни. Можем да кажем, че денем ние сме напълно будни, съзнателни, само в нашите мисли и представи. По отношение на чувствата сме като в полусън – като сънуване. А за волевите импулси в дневно съзнание ние спим като в дълбок сън. Освен ако помислим и осъзнаем нашите чувства или волеви импулси. Тогава те навлизат в нашето ясно съзнание. Денем по отношение на чувства сме в полусън, а на волята – в дълбок сън. Но, именно този свят на преживявания, по отношение на който спим в дневно съзнание, е общ за нас и за душите на починалите. Трябва да се знае за тези неща, за да се установи лична връзка между живи и умрели. В обичайното будно съзнание ние сме свързани с другите живи хора, защото са достъпни за нашите сетива – за възприятия и мисли. Но, в дневно, будно съзнание не сме свързани с починалите, тъй като нямаме сетива за духовния свят и нямаме възприятия за неосъзнавания свят, в който те живеят. Но, както въздуха, който ни обкръжава и не виждаме, така реално около нас е светът на починалите, в който те живеят между смърт и ново раждане. Ние нищо не знаем за този свят, защото спим за него, не можем да го възприемаме, нямаме сетива за него. Обаче, ясновидското съзнание може да възприема и изучава този невидим свят. Д-р Рудолф Щайнер, учен, ясновидец, показва пътя, по който чрез логично мислене, духовна просвета и развитие може да се постигне ясно съзнание, освен за физическия, също и за духовния свят в книгата „Как се постигат познания за висшите светове”. За връзката на живите с починалите Връзки между живи и починали има, но те не са в сферата на съзнанието на днешния човек. В будното си съзнание човек не осъзнава своята реална, съществуваща връзка с починалия. За да се получи такава връзка, трябва да се установят особени душевни преживявания, които са съвсем различни от обикновените преживявания в дневно, будно съзнание. Когато живият човек иска да установи връзка с починалия, той трябва да промени обичайните душевни навици, които са непривични за душата. В земния ни живот, когато говорим на друг човек, това звучи от нас и е насочено към другия човек и получаваме също веднага отговор от него с думи, които чуваме. Съвсем различно е, когато съзерцаващото /ясновидско/ съзнание е обърнато към починалия. Когато съобщаваме нещо на починалия или го питаме за нещо, тогава трябва да се научим да чуваме това, което изхожда от него, звучи от него и е насочено към нас. За да можем да съобщим нещо на починалия, ние трябва да сме способни да живеем с него така, че когато той ни отговаря – ние да усещаме, да имаме чувството, че изхожда от него. Неговият отговор чуваме в нашата глава. Сякаш това е наша мисъл. Да свикнем да общуваме с мъртвия и да влезнем в истинни, действителни отношения с него е трудно, иска се търпение и знание за това. Това е обратно на взаимоотношенията във физическия свят. Защото чуваме отговора, съобщението на починалия не като отговор на другия човек /както в обикновения живот/, а като звучащ в нашата душа, сякаш е наше изказване. Ето защо отношения между живи и мъртви непрекъснато съществуват, но живите обикновено не го осъзнават. Защото в духовния свят много от нещата са обратни в сравнение с физическия свят. За да се установи връзка с починал трябва духовно обучение, осъзнаване и много работа за промяна на обикновените навици на взаимоотношения и разговор с мъртвия. А връзките могат да съществуват винаги, ако се премахне преградата, която дели физическия от духовния свят. Близките ни любими мъртви са сред нас и ни помагат в трудностите и изпитанията на земния ни живот. Помагат ни практически, съвсем конкретно, в ежедневието, когато имаме нужда. Но, ние нямаме духовни сетива да го осъзнаем. Те искат да постигнем благополучие и съвършенство. В следващата статия ще бъде обяснено по какъв начин най-добре се установяват връзки между живият и мъртвият човек. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
dobrodan, Вие ме обиждате!! :-):-)
Когато двама се карат , третият умира
Развитието на човечеството след Атлантид...
Когато двама се карат , третият умира
Развитието на човечеството след Атлантид...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
