доц. д-р Иванка Кирова, д. н. :: ЗА ВСЕПОБЕЖДАВАЩАТА ЛЮБОВ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.05.2019 12:32 - ЗА ВСЕПОБЕЖДАВАЩАТА ЛЮБОВ

Автор: ivankakirova Категория: Други

Прочетен: 332 Коментари: 0 Гласове:

ЗА ВСЕПОБЕЖДАВАЩАТА ЛЮБОВ „И когато настъпи денят на Петдесятницата, всички беха единодушно събрани наедно. И внезапно настана екот от небето като че идеше силно духане на ветър. . . И явиха им се езици като огнени, които се разделяваха, и седна на всекиго от тех по един. И изпълниха се всички с Духа Светого, и начнаха да говорят чужди езици както Духът им даваше да говорят” /Деяния на Св. Апостоли – гл2 : 1,2,3,4/. Любовта не е само емоция. Любовта е силата на жизненото ни тяло, нашата жизненост и растежна сила. Любовта е основа на живота. Без любов човек изсъхва, свива се, съсухря се. Любовта също е съзидателна, творческа сила. Истинската духовна любов не е обсебваща. Тя е сияние, което обхваща не само близки, любими хора, но се простира към всичко – в любов към всички хора, към света. Всичко хубаво и добро е сътворено от любов и с любов! Христос донесе импулса на Всепобеждаващата Любов на всеки човек, като сила направляваща развитието на човека . Петдесятнца Връхната точка на духовното явяване на Христос е било в утрото на петдесетия ден от Възкресението. Тогава със слънчевия изгрев над главите на учениците пламнали езиците от на Всепобеждаващата Любов и Мъдрост от Светия Дух. След Възкресение Христово, в десетте дни - от четиридесетия до петдесетия ден - учениците все още са били замаяни, със замъглено съзнание, ходели като насън. До голяма степен Азовете им били още навън , извлечени от тялото – в небесния свят. И изведнъж в утрото на Петдесятница Духовете /Азовете/на учениците се прибрали.Те сякаш се пробудили от сън. Бучене на вятъра, огромни огнени езици се спускали от висините и прониквали във всеки един от тях. Светия Дух проникнал с огромна сила в Азовете на учениците. Христовите искри като малки пламъчета проникнали в учениците и ги преобразили изцяло. Христовият импулс на всепобеждаващата любов като пламъци обхванал душите на учениците. Това е било великото пробуждане в Христос. Христовият огън, който обхванал цялата Земя, сега се проявил като огнени импулси в човешките сърца и души. За учениците този духовен огън се превръща в огромна сила и воля за изпълнение на тяхната бъдеща мисия на Апостоли. Изведнъж даже необразовани, неуки ученици започнали да говорят чужд езици. Силата на Христос им дала смелостта да тръгнат по всички посоки на света да носят Христовото Слово. Те били напълно преобразени, с друга душевна нагласа, изпълнени с търпимост, доброта, сърдечно разбиране на всеки човек. Апостолите знаели с какви думи да се обърнат към човека, да го утешат, да помогнат. Така започнало разпространението на християнството – Апостолите носели любов и мъдрост на хората. Те били преследвани, измъчвани, убивани, но това не ги спирало – те умирали в Христос. Слизането на Земята на Всепобеждаващата Любов и Мъдрост – това е слизането, разливането на Светия Дух като огнени езици и навлизането в душите на учениците. За този Дух самият Христос известил на хората, че Той ще се яви след Него и в Неговият смисъл ще действа по-нататък. Апостолите възвестявали Христовото Слово, те били вестители на Божественото. Светият Дух донесъл духовната мъдрост едновременно с Всепобеждаващата Любов. След Петдесятница учениците с ясно съзнание разбрали Христовите послания, неговото учение. Мъдростта и първичната сила на Любовта изпълвали със светлина душите им. Космическият Дух на Любовта помогнал на Апостолите да разберат, да прозрат с пробудено свръхсъзнание всичко, което Христос им бил говорил. Те имали вече мъдростта, силата, смелостта и Духът на Любовта в сърцата и душите си и тръгнали да разпространяват Христовото учение в различни страни по света. Апостол Павел пред Дамаск Няколко години след Петдесятница Савел, висш военачалник, ръководел преследването на християните, затварянето им в тъмница, изпращането им на заточение и пр. С такава задача той се отправил към Дамаск. Застанал на близък хълм пред Дамаск. Било обедно време. Изведнъж се случило необикновено явление. Пред него се явила огромна светлина, и го озарила, проникнала в него и го ослепила за три дни.Това било видението на Христос в етерно тяло, проникнато от Духа Му. И Савел чул гласа Му – „И Господ му рече: Аз съм Исус, когото ти гониш. . .” /Деяние на Апостолите гл.9: 5/. Савел е последният свидетел на Възкресението на Христос - видението на Христос в духовното му тяло. След третия ден Христос върнал зрението му и Савел бил коренно преобразен. Той сменил името си на Павел и станал един от най-мъдрите, образовани и изявени Апостоли, разнасяйки Словото и мъдростта на Христовото учение. Той става основен стълб на християнската вяра. Негови са словата : „Не Аз, а Христос в мен”. Апостол Павел е предтеча на новата поява на Христос - Второто Пришествие, което е настъпило от тридесетте години на двадесети век, което продължава днес и в бъдеще. Христос ще бъде виждан и чуван особено от деца и все повече хора с духовно пробудени души, особено страдащи, молещи Го за помощ. Човек трябва да обръща внимание, с вътрешно вслушване, когато в дълбока скръб, или страдание чуе утешителни думи и получи помощ от Христос. От Петдесятница до днешно време, и в бъдеще Всепобеждаващата Любов и Духовна Мъдрост ще се изявява в душите на хората. Тя се проявява като извършване на добри дела, благотворителност, всеотдайно служене на хората. Проявява се като творческа сила в шедьоврите на изкуството. Всепобеждаващата Любов днес като могъща сила се изявява в делата на личности, достигнали високо духовно развитие. Те преобразяват живота на хиляди хора изпаднали в нужда, в крайна бедност, болни, страдащи, с тежка участ, сираци. Такива са Майка Тереза, Преподобна Стойна, Дядо Добри, Отец Иван, Паприкова и др. „Любовта дълго търпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнася; не се гордее, не безобраствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата не се радва, а сърадва се на истината, всичко претърпева, на всичко хваща вера, на всичко се надее, всичко търпи. А сега остават тези трите, вера, надежда, любов; но най-голема от тех е любовта. /Апостол Павел - Първо послание към коринтяните, гл.13: 4,5,6,7,13. / Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н

Нагоре