Постинг
22.07.2019 14:48 -
ПЪТЯТ НА БЪЛГАРИЯ
ПЪТЯТ НА БЪЛГАРИЯ „Пътят на България е оставил диря далече в полумрака на миналото . . . В своята дълговековна продължителност този път е белязан с рядко разнообразие на шеметни възкачвания и дълбоки падения, както и с необикновена последователност в своята главна посока и цел. След възходи към големи висини този път понякога за дълго се губи в праха на почти безжизнени низини, за да се покаже наново по някоя непристъпна стръмнина. Въпреки това с чудно постоянство като че ли винаги е запазвал своята вярна посока към скритата в далечината на бъдещето, невидима може би, но ясно чувствана велика цел” Димитър Съсълов „Пътят на България” Всеки народ, както и българския, има свой Дух на Народа – Архангел, който направлява развитието, съдбата, мисията на народа през целия му път. Специална мисия на българския народ, зададена му от неговия Архангел е преселението от Средна Азия до сегашната ни Родина за осъществяване на връзката и взаимодействието между Източната и Западна култура. В следващите няколко статии ще разгледаме Пътят на България според най-пълното и задълбочено изследване на прабългарската държава от големия историк и философ Димитър Съсълов. Пътят на България в миналото винаги е бил осеян с големи изпитания и опасности. Съдбата на българите е сложна в историческия път на придвижване до днешната ни земя. Този път е белязан с верига от падения, но и славни възходи и велики събития, каквито нито един от европейските народи не притежава. Той е бил с огромна духовна мощ на един мобилен конен народ с господарски нрав, с висока нравственост. В онова време прабългарския народ е имал ненадминато по своята целесъообразност държавно устройство, базирано на родова и племенна, политическа, военна и териториална основа. Могъщество и върховенство на прабългарската държава Вярата в един Бог в реда създаден от него, верността към своя род и своя народ е характерна за нашите предци. В края на третото и началото на второто хилядолетие преди Христа в Централна Азия се е създала обширна, могъща прабългарска държава . Със своето държавно устройство /средищна, дясна и лява територия/, държавнически дух и духовна култура прабългарите са оказали влияние върху изграждането на Китай, Корея и Япония. Миналото на прабългарите от духовната му страна се разкрива в едно основно вярване – Върховното Единство, което излъчва Вселената, света и мястото на човека и неговия род. Това минало на прабългарите се разкрива до към 19 век преди Христа /Де Сосюр, де Грот, Д.Съсълов/. Прабългарската държава, империя, е заемала огромна територия: областта на днешен Северен Китай, Таримската долина, Монголия, и други области на Средна Азия, северно и западно от Каспийско море, до Кавказ. Архангелът, Духът на Българския Народ и вдъхновявал велики личности, ханове, които да провеждат неговите импулси за развитието, съдбата и мисията на нашия народ. Такива велики личности, предводители на прабългарите са били хановете То-Бан и Мо-Дун. То-Бан е първият известен велик хан на прабългарите, владетел на империя, могъща държава, с най-силната по онова време – над четристотин хилядна армия от стрелци яздещи коне. Тази мобилна армия е можела да опазва огромната територия на държавата. За запазване на силното държавно устройство законите са били много сурови. Според разбиранията на прабългарите, престъпленията, които човек извършвал се смятали за престъпления срещу държавата и ги наказвали със смърт. Неверност, предателство, измяна, неизпълнение на заповед, престъпване на основните обичаи в държавното устройство са били тежки престъпления от гледна точка на държавата. При втория велик хан Мо-Дун границите на империята се разширили – на изток до Великия океан и Корея, на юг владеели Северен Китай до великия китайски окопен вал, на север – до Сибир, на запад завладели Киргизия и границата достигнала до европейски предели. Крайната цел, която хан Мо-Дун си поставил за своята държава не е било временно могъщество над завладените китайски и други територии. Той се стараел да превърне единствената най-голяма прабългарска държава в Азия, с единен народ, да е трайна и вечна. Колкото и голямо да е било пространството на собствената държава, колкото и силна да е била войската, колкото и могъщ да е бил духът на народа му, все пак този народ е твърде малоброен, за да може с малки изгледи за успех, да присъедини няколко десетки пъти по-многочисленото китайско население. Така Мо-Дун предпочел да се откаже. от прибързаното завладяване на целия Китай. Въпреки, че той знаел, че много прабългарски княжества са завладели и подчинили големи части от китайска земя и населението им, и им се удавало да наложат своите прабългарски княжески родове. Ханът е знаел, че е трудно да се присъедини многобройния китайски народ и да се спои с прабългарите в един единствен народ, както и да наложат на китайците своето държавно устройство. Въпреки че прабългарите владеели цялата територия на Северен Китай, имало опасност малобройния прабългарски народ да изчезне във морето на китайското население. Целта на Мо-Дун, велик държавник и пълководец била неговите завоевания да имат една-единствена цел – създаване на голяма, силна, единна държава с единен народ, която да бъде най-голямата световна държава в онази епоха. Така Мо-Дун сключил траен мир с Китай и спрял завоюване на нови китайски територии, за да даде възможност да се увеличи и уеднакви населението на неговата държава. Този траен мир с китайците продължил дълго време и при следващите прабългарски ханове. Мо-Дун починал през 174 година преди Христа. По време на хан Мо-Дун прабългарската държава достигнала най-голямото си разширение, с грамадни размери, по територия била най-голямата световна държава. Границите й били: на изток Тихият океан, на юг - река Хуан-хъ, на запад – през Памир и през Западен Туркестан далеч на запад към бреговете на Каспийско и Черно море, на север – Сибир. Мо-Дун е бил най-великият от всички царе на прабългарите, не само тогава , но и впоследствие. Много царе водят началото си от прабългарски родове и племена – царете на корейската държава, царе на няколко държави образувани по-късно в Централна Азия. Никой хан или цар преди и след Мо-Дун не може да се сравнява с неговото величие. Но, огромната територия на прабългарската държава не е могла да бъде населена от достатъчния приръст на населението. Все пак, макар и недостатъчно многоброен , прабългарският народ е бил съзнателен, горд по своя произход господарски народ, със силно държавническо чувство, с непобедим дух , народ от борци, които бранят своята свобода. След хан Мо-Дун хановете управлявали прабългарската империя продължили дълготраен мир с Китай, без да завоюват нови територии. В дългия, многовековен път на българите от Средна Азия до Балканския полуостров те са основали няколко стабилни, добре уредени държави.Това е благодарение на високата им духовна култура, превъзходно държавно устройство и военна мощ. Те са били свободолюбив, господарски народ, който уважавал свободата на другите народи и приобщавал, присъединявал, а не поробвал местното население.
Римските пътища в България и съвремените...
Римските пътища в България 7
СЛЕД ГАЛА - ОБЯД ДНЕС, МАЛКО ПОЧИВКА. ПЪ...
Римските пътища в България 7
СЛЕД ГАЛА - ОБЯД ДНЕС, МАЛКО ПОЧИВКА. ПЪ...
Няма коментари
