Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10 18:50 - ПРОЛЕТ В ДАЛЕЧНИЯ СЕВЕР
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 166 Коментари: 0 Гласове:
4



 ПРОЛЕТ В ДАЛЕЧНИЯ СЕВЕР

 

В Коми работниците по дърводобива работеха денонощно, на три смени при свиреп, суров климат. В малкото си почивни дни те имаха нужда от развлечения, от отпускане и веселие, затова се търсеше всякакъв повод за празник. Празнуваха се както българските, така и руски празници, но често се устройваха и други, неофициални празненства.

Дългата северна зима е като една непрекъсната тъмна нощ, с редки проблясъци на светлина, което води до някаква болезнена, неосъзната самотност на духа. Затова лъчезарието на настъпващата пролет се изживява с несдържана радост като освобождение от мрака. С появата на първите бели нощи се забравяха тежкият труд, несгодите на примитивния бит - и тъмнината сякаш се изтриваше. Настъпваше всеобщо ликуване на озарените от струящата светлина  души.

В спомените ми особено се откроява местният, типично  сибирски  празник – посрещане на Първа пролет.

 Спомням си цялата светлина и жизнерадост на 21 март 1976 година. Тогава започваха белите нощи. Денят беше слънчев, в съзвучие с празника. Въпреки, че все още имаше дебел сняг, слънцето вече блестеше ярко, с многоцветни лъчи, пречупени в кристалите на чистия, искрящ сняг. Температурата беше -25 градуса С, но времето беше тихо, небето – ясносиньо и този студ въобще не се чувстваше. Бяхме без връхни дрехи, облечени само  с пуловери и клинове и даже ни беше топло. Присъстваха хората от цялото селище. Настроението още от сутринта беше приповдигнато, весело, закачливо.

Имаше едно празно, обширно място между последните блокове и реката, зад която се простираше тайгата. То беше добре подравнено, за да може там да каца при нужда хеликоптер. Често оттук излиташе хеликоптер с милиционери и кучета, за да търсят в тайгата избягали криминални затворници, които живееха наблизо в т.нар. Железен град. Те бяха изселени тук и нямаха право да напускат селището си.

На това празно място сега беше центъра на празненството, организирано от руското население тук към което се присъединихме и ние.

 В богато украсени изписани шейни и коне с гирлянди, пискюли, цветя бяха настанени маскирани момичета. В първата – като символ на “Пролетта” стоеше красиво русо девойче с тежки плитки, облечено в дълга бяла феерична рокля, разбира се върху дебели зимни дрехи. Беше обкичено цялото в  изкуствени  цветя, с венче върху главата и букет от цветя в ръцете.

Във втората каруца седеше “Зимата” – момиче декизирано като прегърбена бабичка с кожух и тъмни, стари дрехи. Така символично посрещахме Пролетта и изпращахме Зимата.

Двете шейни, следвани от шествие щастливи и радостни дечурлига с кучетата, младежи свирещи на руски балалайки и хармоники, обиколиха няколко пъти селището и спряха на празното място.

 Там беше издигната голяма шатра с дълги дървени маси и самовар голям колкото варел. Беше организирано безплатно раздаване на чай, пелмени, пирожки и други лакомства. Празника представляваше нещо като панаир, като карнавал с всеобщо веселие. Разбира се имаше също водка и вино, от които  веселбата се разгаряше още повече. Пееха се руски и български песни под съпровод на хармоники, китари и балалайки.

На един пилон, висок около петнадесет метра беше закачена бутилка шампанско, като награда за мъжа, който може да се качи и да я свали. Много младежи се опитваха неуспешно. Най-после един млад горски работник, съблечен само по риза, зачервен, даже изпотен на този мраз, достигна бутилката. Веднага гръмнаха шампанското и почетоха изключителният празник с нестихващо веселие.

Тази Първа пролет се празнуваше целият ден и   бялата  нощ,  слава  Богу  - без  произшествия и можахме  и ние  - докторите и сестрите да празнуваме!

В душата ни са скътани спомени от преживявания – и добри и лоши, които се отпечатват с различна сила и яснота в паметта ни. В часове на безсъние, потиснатост, мъка, аз имам обичай съзнателно да осветявам някой хубав спомен за приятна случка, красива природна картина, любимо стихотворение, или мил детски образ. Това наричам съзнателен оптимизъм. Споменът за празнуването на тази първа пролет в комската тайга винаги ми носи лъч нова, тиха  радост!

 

 

 

 

 

 

 

     

 

 




Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 406683
Постинги: 448
Коментари: 65
Гласове: 281
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031