Постинг
27.04.2021 17:06 -
ЗНАКЪТ НА СЪДБАТА
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 1010 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.05.2021 17:21
Прочетен: 1010 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 03.05.2021 17:21
ЗНАКЪТ НА СЪДБАТА
„С годините душите ни
по-силно се обикват.
Аз все до теб,
ти все до мене,
тъй наште същности
взаимно се проникват -
и все пак
всеки сам си е Вселена.”
Михаил Кендеров
На двадесет и пети октомври 1978 година се случи съдбовно събитие. Бяха изминали една година и два месеца от смъртта на Драго, моят съпруг. Бях отчаяна, той ми липсваше всеки ден, всеки час. В този ден по време на работа тъгата ми беше толкова неудържима, че се скрих в тъмната стая за кварцови облъчвания, за да се наплача. Тук нямаше да ме види никой в това състояние. И изведнъж чух в главата си гласът на Драго и записвах това, което ми казва.
„Престани да плачеш! Ти си силно момиче. Искам от теб да се стегнеш. Необходимият, определен от съдбата ти човек ще се появи. Трябва ти малко търпение. Ще се появи през месец ноември и ще се казва Михаил Кендеров”. Това предсказание остана записано в тетрадката между други такива съвсем го бях забравила.
В краят на м. октомври 1978 година бях на посещение при стринка ми Цветанка, за да се утешаваме двете взаимно.Тя плаче за внучето си Самуил, което почина на 2-3 години от левкемия. А аз - за голямата си любов – съпругът ми Драго, който беше починал на 25.08.1977г.
Изведнъж тя се сепна и ми каза. „Аз плача неутешимо за малкото си внуче, но ти вече трябва да се успокоиш. Виж се на какво си заприличала – стопи се, почерня. Такава била съдбата на Драго, той си отиде, но ти трябва да гледаш напред – животът е пред теб, още си млада - на 42 години. Ти нали си родена 1936 г.?” „Да”. “Имам една идея” – каза тя. И тук е нишката на съдбата. „Познавам един приятел на зет ми Марин - Михаил, прекрасен човек, поет и ти е връстник– роден също 1936 г. Искам да се запознаеш с него.”
Аз се съпротивлявах, не исках, но тя взе нещата в свои ръце. Веднага вдигна телефона и се обади на Михаил. Директно го попита има ли си приятелка, или любима. Той отговори че няма. Тя ми каза че той бил разведен отдавна и има една дъщеря Надя. Стринка ми повика веднага дъщеря си Румяна и я накара да се обади на Мишо и да намери начин да ме заведе при него, да се запознаем. Румяна се съпротивляваше, беше и неудобно, но майка й не я остави на мира. И така една вечер в началото на м. ноември в 19 ч. отидохме с Румяна в таванската стая на Михаил, под претекст да вземем на заем раница за екскурзия. Така се запознах с Михаил. Още щом го видях нещо трепна в мен. От него се излъчваше доброта, светлина струеше от очите и усмивката му. Михаил беше добре сложен, среден на ръст с високо чело, хубави сини очи, изваян нос и брада, плътни устни, кестенява коса опаднала на темето.
Още от началото ме грабнаха стиховете на Михаил. Той ги казваше изразително наизуст, звучаха ритмично като музика. Бил е актьор в любителски театър. Но стиховете му излизаха от сърцето, не с театрален тон.
Веднага се втурнахме в разговори – за литература, поезия, духовни разбирания. Нашите разговори продължиха до 23 часа. Не можехме да спрем да си говорим, смеехме се , беше ни хубаво, не ми се тръгваше. Когато се запознавахме, той каза: ”Аз съм Михаил Кендеров”. Аз казах че отнякъде ми е познато това име, а той отговори, че сигурно от публикуваните му стихове, защото това фамилно име е рядко в България - само на неговия род. Паметта има качество за спомени по избор в даден момент. Сякаш нарочно предсказанието на Драго, че ще се появи човекът определен ми от съдбата е през м. ноември 1978 година и името му е Михаил Кендеров. Беше забравено. Дълго време не се свързвах с Драго, за да ми припомни, че това е човекът с който ще прекарам живота си.
Разделихме се с Михаил с обещанието пак да се срещнем и той предложи да ходим на концерти в зала България, защото има карта за серия концерти. Също така да ходим заедно на кино панорама. Аз приех с с удоволствие.
И така започна нашия живот определен от съдбата. Чак след 1-2 месеца се сетих от къде знам името и фамилията му. Драго ми го беше казал отдавна, че ми е определено да прекарам живота си с Михаил и да престана да плача за него. И аз бях съвсем забравила за това, когато се запознавахме. Любимият ми Драго, който ме остави с кървящо от мъка сърце, защото така се бяхме слели един с друг, че зееше отворена рана. А той искаше да ме утешава, помагаше ми да разбера че е жив, но в друг свят. И ми даваше съвети, предсказания, които много ми помагаха за преодоляване на трудности и изпитания.
Освен на концерти с класическа музика с Михаил ходехме на поредица от хубави филми.
Една събота и неделя заминахме с Михаил и с братовчедката Румяна в Самоков на гости при сестрата на Мишо - Лила и семейството й. Най-сетне два щастливи, радостни дни. Бяхме посрещнати сърдечно, чудесно, гостоприемно. Ходихме на излет по река Искър в парка Лаго нагоре към Боровец. Там си направихме огнище и печехме сирене и кюфтета. Беше весело, непринудено, чудесно. Не помня от кога не се бях чувствала така радостна и спокойна. Между мен и Михаил постепенно се беше появила любовта. На връщане през гората и поляните Мишо и аз споделихме, че и двамата сме свободни, децата ни Роберт и Надя са на една възраст – 15 годишни. Решихме да имаме сериозна връзка, прегърнахме се и се целунахме. Главното, което беше в нашата обич, любов - бяха стиховете на Мишо. Казвахме си ги наизуст и музиката им звучеше в душите ни. В началото ни свързваше духовното, интелектуалното. Не можехме да се наситим да си говорим. Мишо беше всестранно образован в литературата, познаваше всички класици, особено поетите. Аз също. Но той много ме допълваше с френските и английски поети, знаеше наизуст много стихове от тях.
В политическите си възгледи бяхме единодушни – демократи, жадуващи за свобода. И двамата бяхме от репресирани семейства – той син на кулак – имотен селянин от Карабунар. Аз – дъщеря на капиталист – съсобственик на малка дърводелска фабрика. Произволът на комунистическата власт ни подтискаше, възмущаваше и мечтаехме за освобождение. Срещнахме се в началото на ноември 1978 г. и живяхме в този терор до 10 ноември 1989г., когато падна комунистическия режим. Ликувахме за свободата и демокрацята. Но комунизмът бавно си отива - здраво държи власт, пари...
Аз вече бях намерила духовната наука за обяснение на моите изживявания с Драго от духовния свят. Мишо бързо прие познанието за прераждане и Карма. Той нямаше проблем да преминава в духовни измерения. „Поезията е докосване до музиката на сферите”, казваше той. Непрекъснато имахме какво да си говорим, беше ни интересно заедно. Хубаво ни беше, спокойно, с хумор и закачки. Влюбвахме се постепенно - с нежност, милване, прегръдки и целувки.
През м. февруари 1979г. Мишо се премести да живее при мен в кв. Младост. Бяхме щастливи и двамата. Запознахме децата си – връстници. В началото у децата имаше ревност - особено от страна на синът ми Роберт. Аз посрещах дъщерята на Мишо - Надя с голяма обич. Тя живееше при майка си и ни идваше на гости в Младост. Аз я прегръщах още от вратата, угаждах на нейните желания. Тя ми се доверяваше като на близък човек и също ме обикна. Роби прие Мишо като приятел. Умееха да разговарят. Мишо излъчваше доброта, беше толерантен, справедлив, емоционален, но и разумен - винаги вземаше правилните решения. Роби каза веднъж : „Мишо е най-добрият, почтен, справедлив и честен човек когото познавам, Мишо никога не лъже.”
Леко се живееше с Мишо - беше весел, добронамерен, помагаше във всичко, по-късно и в гледането на възрастните ми баща и леля. Прекрасен човек, който беше моя опора, радост, спокойствие, любов. Окриляше ме да се развивам като творец в писане на книги, в научната ми дейност, да се справям с всичко в професията ми на лекар. Мишо беше до мен в помощ за всичко. Бог ни беше събрал, отредил съдбата ни за един прекрасен семеен живот от 37 години до 29.08.2015г., когато почина.
Ние имахме и радостите на живот близо до природата. В Младост още не беше застроено. Близо до нас се простираха поляни на юг чак до манастира в Дървеница. Също протичаше поток с чиста вода, в който понякога ходехме боси. Всяка сутрин рано тичахме по поляните за тренировка, посрещахме изгрева на слънцето. В събота и неделя отивахме на Витоша, обиколихме хижите, а също и в Люлин. Мишо беше голям планинар и турист. Аз също обичах нашите разходки и туристически обиколки. С Мишо постепенно се тренирах за големи планински маршрути.Той ме заведе на Мусала, Вихрен, Мальовица. Прекрасни бяха нашите отпуски прекарани зимно време на Витоша, Пампорово, лятно време в курортите на Черно море. Не зная какъв е бил съвместния ни живот в предишно прераждане, но в този живот бяхме щастливи да сме заедно - две изстрадали души – той - несполучлив брак и раздяла с любимото си дете, а аз след страшната смърт на любим съпруг Драго - голямата ми страстна, жарка любов. Той си отиде болен от рак, мъчително, страшно с много болки на 38 год. Аз бях до него преживявах мъките му. Сега вече острата болка и мъка по Драго изчезна, остана само духовната любов, която ни свързваше. Защото Драго продължаваше да ни помага във всичко – със съвети, предсказания, предпазване от опасност. Михаил Кендеров написа стихотворение посветено на Драго:
„Аз съществувам
извън знанието за това,
извън света
брониран с железен смисъл.
Аз съществувам
вън от смисъла. Отвъдъд – отвъд.
Пулсирам някъде в безкрая -
сърце пронизано от светлина,
око в средата на Вселената -
безимен остров
в свободната и недосегаема самотност"
Така Михаил изрази своята благодарност към Драго – нишката на съдбата, която ни събра в този живот. Иванка Кирова Драго спаси внука ни Сашко. Той ми каза както вървях по улицата: „ Веднага се върни и отиди при децата спешно”. Драго ми говореше с мисли, но аз знаех че е той. Мислите ми идваха внезапни силни, като идея, като внезапно хрумване, понякога като отговор на мое запитване. И така веднага изпълних тази повеля, заповед. Отидохме с Мишо при Сашко, установих спукан апендисит , закарахме го в болница и беше опериран по спешност. Така Сашко беше спасен благодарение помощта на Драго. Сашко оттогава ми казва : „Ти си моята спасителка.”
Нашето ежедневие протичаше спокойно и радостно.Въпреки тежката работа на Мишо като шлосер в Кремиковци и моята натоварена работа като лекар, с голяма заетост като преподавател с научна дейност и практическа лечебна работа. Благодаря на Бог и на съдбата,че срещнах отново човека, с който сме били заедно в минал живот. С него бяхме щастливи с любов, в която Духът и душите ни взаимно се проникват и са заедно във времето и пространството! Иванка Кирова 3
„С годините душите ни
по-силно се обикват.
Аз все до теб,
ти все до мене,
тъй наште същности
взаимно се проникват -
и все пак
всеки сам си е Вселена.”
Михаил Кендеров
На двадесет и пети октомври 1978 година се случи съдбовно събитие. Бяха изминали една година и два месеца от смъртта на Драго, моят съпруг. Бях отчаяна, той ми липсваше всеки ден, всеки час. В този ден по време на работа тъгата ми беше толкова неудържима, че се скрих в тъмната стая за кварцови облъчвания, за да се наплача. Тук нямаше да ме види никой в това състояние. И изведнъж чух в главата си гласът на Драго и записвах това, което ми казва.
„Престани да плачеш! Ти си силно момиче. Искам от теб да се стегнеш. Необходимият, определен от съдбата ти човек ще се появи. Трябва ти малко търпение. Ще се появи през месец ноември и ще се казва Михаил Кендеров”. Това предсказание остана записано в тетрадката между други такива съвсем го бях забравила.
В краят на м. октомври 1978 година бях на посещение при стринка ми Цветанка, за да се утешаваме двете взаимно.Тя плаче за внучето си Самуил, което почина на 2-3 години от левкемия. А аз - за голямата си любов – съпругът ми Драго, който беше починал на 25.08.1977г.
Изведнъж тя се сепна и ми каза. „Аз плача неутешимо за малкото си внуче, но ти вече трябва да се успокоиш. Виж се на какво си заприличала – стопи се, почерня. Такава била съдбата на Драго, той си отиде, но ти трябва да гледаш напред – животът е пред теб, още си млада - на 42 години. Ти нали си родена 1936 г.?” „Да”. “Имам една идея” – каза тя. И тук е нишката на съдбата. „Познавам един приятел на зет ми Марин - Михаил, прекрасен човек, поет и ти е връстник– роден също 1936 г. Искам да се запознаеш с него.”
Аз се съпротивлявах, не исках, но тя взе нещата в свои ръце. Веднага вдигна телефона и се обади на Михаил. Директно го попита има ли си приятелка, или любима. Той отговори че няма. Тя ми каза че той бил разведен отдавна и има една дъщеря Надя. Стринка ми повика веднага дъщеря си Румяна и я накара да се обади на Мишо и да намери начин да ме заведе при него, да се запознаем. Румяна се съпротивляваше, беше и неудобно, но майка й не я остави на мира. И така една вечер в началото на м. ноември в 19 ч. отидохме с Румяна в таванската стая на Михаил, под претекст да вземем на заем раница за екскурзия. Така се запознах с Михаил. Още щом го видях нещо трепна в мен. От него се излъчваше доброта, светлина струеше от очите и усмивката му. Михаил беше добре сложен, среден на ръст с високо чело, хубави сини очи, изваян нос и брада, плътни устни, кестенява коса опаднала на темето.
Още от началото ме грабнаха стиховете на Михаил. Той ги казваше изразително наизуст, звучаха ритмично като музика. Бил е актьор в любителски театър. Но стиховете му излизаха от сърцето, не с театрален тон.
Веднага се втурнахме в разговори – за литература, поезия, духовни разбирания. Нашите разговори продължиха до 23 часа. Не можехме да спрем да си говорим, смеехме се , беше ни хубаво, не ми се тръгваше. Когато се запознавахме, той каза: ”Аз съм Михаил Кендеров”. Аз казах че отнякъде ми е познато това име, а той отговори, че сигурно от публикуваните му стихове, защото това фамилно име е рядко в България - само на неговия род. Паметта има качество за спомени по избор в даден момент. Сякаш нарочно предсказанието на Драго, че ще се появи човекът определен ми от съдбата е през м. ноември 1978 година и името му е Михаил Кендеров. Беше забравено. Дълго време не се свързвах с Драго, за да ми припомни, че това е човекът с който ще прекарам живота си.
Разделихме се с Михаил с обещанието пак да се срещнем и той предложи да ходим на концерти в зала България, защото има карта за серия концерти. Също така да ходим заедно на кино панорама. Аз приех с с удоволствие.
И така започна нашия живот определен от съдбата. Чак след 1-2 месеца се сетих от къде знам името и фамилията му. Драго ми го беше казал отдавна, че ми е определено да прекарам живота си с Михаил и да престана да плача за него. И аз бях съвсем забравила за това, когато се запознавахме. Любимият ми Драго, който ме остави с кървящо от мъка сърце, защото така се бяхме слели един с друг, че зееше отворена рана. А той искаше да ме утешава, помагаше ми да разбера че е жив, но в друг свят. И ми даваше съвети, предсказания, които много ми помагаха за преодоляване на трудности и изпитания.
Освен на концерти с класическа музика с Михаил ходехме на поредица от хубави филми.
Една събота и неделя заминахме с Михаил и с братовчедката Румяна в Самоков на гости при сестрата на Мишо - Лила и семейството й. Най-сетне два щастливи, радостни дни. Бяхме посрещнати сърдечно, чудесно, гостоприемно. Ходихме на излет по река Искър в парка Лаго нагоре към Боровец. Там си направихме огнище и печехме сирене и кюфтета. Беше весело, непринудено, чудесно. Не помня от кога не се бях чувствала така радостна и спокойна. Между мен и Михаил постепенно се беше появила любовта. На връщане през гората и поляните Мишо и аз споделихме, че и двамата сме свободни, децата ни Роберт и Надя са на една възраст – 15 годишни. Решихме да имаме сериозна връзка, прегърнахме се и се целунахме. Главното, което беше в нашата обич, любов - бяха стиховете на Мишо. Казвахме си ги наизуст и музиката им звучеше в душите ни. В началото ни свързваше духовното, интелектуалното. Не можехме да се наситим да си говорим. Мишо беше всестранно образован в литературата, познаваше всички класици, особено поетите. Аз също. Но той много ме допълваше с френските и английски поети, знаеше наизуст много стихове от тях.
В политическите си възгледи бяхме единодушни – демократи, жадуващи за свобода. И двамата бяхме от репресирани семейства – той син на кулак – имотен селянин от Карабунар. Аз – дъщеря на капиталист – съсобственик на малка дърводелска фабрика. Произволът на комунистическата власт ни подтискаше, възмущаваше и мечтаехме за освобождение. Срещнахме се в началото на ноември 1978 г. и живяхме в този терор до 10 ноември 1989г., когато падна комунистическия режим. Ликувахме за свободата и демокрацята. Но комунизмът бавно си отива - здраво държи власт, пари...
Аз вече бях намерила духовната наука за обяснение на моите изживявания с Драго от духовния свят. Мишо бързо прие познанието за прераждане и Карма. Той нямаше проблем да преминава в духовни измерения. „Поезията е докосване до музиката на сферите”, казваше той. Непрекъснато имахме какво да си говорим, беше ни интересно заедно. Хубаво ни беше, спокойно, с хумор и закачки. Влюбвахме се постепенно - с нежност, милване, прегръдки и целувки.
През м. февруари 1979г. Мишо се премести да живее при мен в кв. Младост. Бяхме щастливи и двамата. Запознахме децата си – връстници. В началото у децата имаше ревност - особено от страна на синът ми Роберт. Аз посрещах дъщерята на Мишо - Надя с голяма обич. Тя живееше при майка си и ни идваше на гости в Младост. Аз я прегръщах още от вратата, угаждах на нейните желания. Тя ми се доверяваше като на близък човек и също ме обикна. Роби прие Мишо като приятел. Умееха да разговарят. Мишо излъчваше доброта, беше толерантен, справедлив, емоционален, но и разумен - винаги вземаше правилните решения. Роби каза веднъж : „Мишо е най-добрият, почтен, справедлив и честен човек когото познавам, Мишо никога не лъже.”
Леко се живееше с Мишо - беше весел, добронамерен, помагаше във всичко, по-късно и в гледането на възрастните ми баща и леля. Прекрасен човек, който беше моя опора, радост, спокойствие, любов. Окриляше ме да се развивам като творец в писане на книги, в научната ми дейност, да се справям с всичко в професията ми на лекар. Мишо беше до мен в помощ за всичко. Бог ни беше събрал, отредил съдбата ни за един прекрасен семеен живот от 37 години до 29.08.2015г., когато почина.
Ние имахме и радостите на живот близо до природата. В Младост още не беше застроено. Близо до нас се простираха поляни на юг чак до манастира в Дървеница. Също протичаше поток с чиста вода, в който понякога ходехме боси. Всяка сутрин рано тичахме по поляните за тренировка, посрещахме изгрева на слънцето. В събота и неделя отивахме на Витоша, обиколихме хижите, а също и в Люлин. Мишо беше голям планинар и турист. Аз също обичах нашите разходки и туристически обиколки. С Мишо постепенно се тренирах за големи планински маршрути.Той ме заведе на Мусала, Вихрен, Мальовица. Прекрасни бяха нашите отпуски прекарани зимно време на Витоша, Пампорово, лятно време в курортите на Черно море. Не зная какъв е бил съвместния ни живот в предишно прераждане, но в този живот бяхме щастливи да сме заедно - две изстрадали души – той - несполучлив брак и раздяла с любимото си дете, а аз след страшната смърт на любим съпруг Драго - голямата ми страстна, жарка любов. Той си отиде болен от рак, мъчително, страшно с много болки на 38 год. Аз бях до него преживявах мъките му. Сега вече острата болка и мъка по Драго изчезна, остана само духовната любов, която ни свързваше. Защото Драго продължаваше да ни помага във всичко – със съвети, предсказания, предпазване от опасност. Михаил Кендеров написа стихотворение посветено на Драго:
„Аз съществувам
извън знанието за това,
извън света
брониран с железен смисъл.
Аз съществувам
вън от смисъла. Отвъдъд – отвъд.
Пулсирам някъде в безкрая -
сърце пронизано от светлина,
око в средата на Вселената -
безимен остров
в свободната и недосегаема самотност"
Така Михаил изрази своята благодарност към Драго – нишката на съдбата, която ни събра в този живот. Иванка Кирова Драго спаси внука ни Сашко. Той ми каза както вървях по улицата: „ Веднага се върни и отиди при децата спешно”. Драго ми говореше с мисли, но аз знаех че е той. Мислите ми идваха внезапни силни, като идея, като внезапно хрумване, понякога като отговор на мое запитване. И така веднага изпълних тази повеля, заповед. Отидохме с Мишо при Сашко, установих спукан апендисит , закарахме го в болница и беше опериран по спешност. Така Сашко беше спасен благодарение помощта на Драго. Сашко оттогава ми казва : „Ти си моята спасителка.”
Нашето ежедневие протичаше спокойно и радостно.Въпреки тежката работа на Мишо като шлосер в Кремиковци и моята натоварена работа като лекар, с голяма заетост като преподавател с научна дейност и практическа лечебна работа. Благодаря на Бог и на съдбата,че срещнах отново човека, с който сме били заедно в минал живот. С него бяхме щастливи с любов, в която Духът и душите ни взаимно се проникват и са заедно във времето и пространството! Иванка Кирова 3
За травеститите и хората!
Американски старжурналист: В Украйна кон...
6 задачи през които избраните трябва да ...
Американски старжурналист: В Украйна кон...
6 задачи през които избраните трябва да ...
Няма коментари
