НИ
ШКАТА НА
СЪДБАТА В МОЯ
ЖИВОТ
„Колкото по-дълбоко страдание дълбае в душата ти, толкова повече радости може да побере” Халил Джубран Постепенно ме завладя идеята да опиша събития и преживявания от моя живот – искрено, откровено и честно, като самопознание - за нишката на съдбата
, Кармата в моя живот. Съдбата /Кармата/ е вечен духовен закон, който направлява живота ни в различни прераждания като различни личности, но като една вечна индивидуалност. Така, независимо дали го осъзнаваме, или не, в земния ни живот нишките на съдбата ни свързват с хората, с които сме били заедно в минал живот. Съдбовните нишки ни водят до раждането ни в даден народ, в определена родителска двойка, със определен темперамент и до определена професия. Също така нишката на съдбата ни води до различни събития и преживявания: за изплащане на злото и благодат за доброто, което сме направили в минал живот. Но едновременно с това ние създаваме и нова съдба – с избор на действията си, със събития и срещите с хора за първи път в този живот. Моята съдба е на българка, лекарка, християника, пътешественичка и антропософ. Антропософията е духовна наука и носи названието от „антропос” - човек и „софия” – мъдрост, т.е. – мъдрост, знание за човека. Тя е базирана на християнството. И събитията в живота ми се определят главно от това. Сега е 20
20 година. Година на пандемията от Ковид 19. Повече време от обикновено съм затворена вкъщи. И това е време на осъзнаване на съдбата ми, на преценки, на проникване по-дълбоко в душата ми, където са спомените. Имам желание да разкажа за толкова много неща, които съм преживяла досега в моя дълъг живот от 84 години. За моето детство през Втората световна война, за потиснатия ми несвободен живот по време на комунистическия строй – 45 години, и живота ми след падането на този строй през 1989 година – до сега. Живяла съм и работила като лекар във Варшава и в Коми АССР. Пътешествала съм в много страни – чак до Япония. Имала съм три брака, един развод и съм преживяла смъртта на двама любими съпрузи. Пъстър живот с много прекрасни преживявания и много тежки премеждия, страдания, даже със смъртна опасност. Също загуба на обични хора. Щастието да имам прекрасни, съдбовни приятели. В най-тежкото изпитание - мъка по обичния ми съпруг, загинал съвсем млад, нишката на съдбата ме доведе до духовната наука антропософия. Тя ми даде нов живот, нов духовен смисъл, цел, кауза, опора. Откри ми се прозорец към духовния свят - с възможността да изучавам: за живота на душите след смъртта и тяхната помощ на любимите хора на Земята, за преражането ни в различни епохи като различни личности, свързани с Кармата в една вечна индивидуаълност, за съдбата ни в този живот, за най-дълбоко християнство. Щастлива съм да имам прекрасни родители, дъщеря и син, брат и сестра. За нищо не съжалявам. Кармата ме срещна с много чудесни хора – приятели, роднини и близки. Едни от най-хубавите събития до които нишката на съдбата, или моя избор ме заведе са моите пътешествия и живот различни страни. Желанието ми да опознавам нови места и хора изпълни живота ми със спомени за радостни, възвисяващи събития. Споменът от минал живот ярко изплуваше при някои пътувания. Така например в центъра на Рим изведнъж ме завладя чувството – „Но това ми е познато, сякаш тук вече съм била”. Също така в Япония в старата столица Нара. Когато застанах пред будисткия храм Тодайджи /”Великият храм на Изтока”/ и пред огромната статуя на Буда – бях смаяна. Защото този храм и статуя вече са ми познати, бях ги видяла по-рано в една медитация. Тези пътешествия и години живот в чужди държави са оставили спомени като многоцветни картини, които днес изплуват в паметта ми и ми носят радост и оптимизъм. Даже и някои тежки преживявания в живота ми във Варшава и Коми днес ми се явяват с приглушена тъга. Те не ми пречат да се радвам на хубави изживявания, както в живота ми на млади години, така и на зряла възраст, когато пътешествах в много държави всяка година. Те са богатство на душата ми. Записването в дневници на изживяването всеки ден и особено подробно при пътуванията ми, запечатват в душата ми още по-точно, цветно и с чувство спомените ми. Написах и издадох една книга „Пътешествия – импресии” за пътуванията ми в различни страни. Също така написах и издадох книга за живота ми в Коми – „Живях в Коми – от сумрака на тайгата – до светлината в духа”. От дете и досега си водя дневник . Изписала съм стотици тетрадки. За мен всеки ден е подарък от Бога, събитие, което е неповторимо и трябва да се опише. Понякога денят е радостен, щастлив, а друг път – труден с болка, трети път – спокоен, равен, без особености. От много години си правя вечер ретроспекция, мисловен преглед на изминалия ден. Така се самооценявам – какво добро съм направила през деня и къде съм сгрешила. Опитвам се да се самоопозная, самовъзпитавам за да съм полезна на повече хора. На жена ми Жана А е хубав живота! Днес е хубав от вятър, утре хубав от слънце, но не с цялото светло, нито с пълния мрак. Той е хубав с лъча, който мрака прорязва, той е хубав със мрака в светлината примесен, с този здрач- кръстопът между светло и тъмно”.
Михаил Кендеров Животът наистина е хубав. Всеки ден носи нещо ново. Имам щастието да съм запозната с духовната наука, за да осъзнавам съдбата, Кармата си. Така разбирам, че всичко, което ми се случва е справедливо, по закона на Кармата, сама съм си го заслужила – добро или лошо. С това настроението ми е ведро, събирам мигове на радост и продължавам спокойно напред – да трупам добра нова Карма, за бъдещ живот, да съм полезна. Сутрин си казвам строфи, за да ми е хубав денят, от моят любим покоен съпруг – Михаил Кендеров. „ При всеки изгрев, с простите си чудеса животът, ден за нови радости отваря. Славеят каквото с песен казва, слънцето с усмивка потвърждава. А е хубав живота!”. Иванка Кирова
