Утро в Рибарица
В начеващия ден
света е недокоснат,
сякаш преди мен
от тук е минал Господ.
През билото зари
усмивката Му блага
в искрящите сълзи
на утринната влага.
Прострели по рида
накитени престилки,
ливадите дъхтят
на пресен мед и билки.
В духът ми умъдрял
природата отеква
и в тъмната гора
аз влизам като в черква.
В нашата материалистична епоха добиха особена популярност две големи неистини. Едната е, че Исус Христос е бил само човек, историческа личност, духовен водач, създал религия, но не и Бог. Измислят се какви ли не легенди, че бил обикновен човек.
Другата неистина е, че Исус Христос ще се роди отново във физическо тяло като човек. Тези митове се разпространяват непрекъснато и на широко чрез книги, телевизия, филми и пр. Целта на демоничните сили е да се заблудят хората, да се принизи единственото събитие в човешката история, когато един Бог – Христос се роди в тялото на Исус, което беше специална подготвяно от много поколения. Това се случва само веднъж на Земята и никога няма да се повтори.
Всички други създатели на религии и духовни водачи /адепти/ са били човеци, но не богове, като Буда, Мохамед, Заратустра и пр.
Според духовната наука антропософия, чиито създател е духовният предводител, учен и ясновидец д-р Рудолф Щайнер, Второто пришествие на Христос е в жизнено /етерно / тяло, което е невидимо, но прониква както в хората, така и в самата Земя и нейната атмосфера. Христовият импулс прониква във всяко човешко сърце, независимо дали човек го осъзнава или не. Д-р Р.Щайнер е автор на Петото Евангелие, допълващо каноничните четири Евангелия.
В далечното минало, през първата следатлантска - древноиндийската културна епоха хората са притежавали инстинктивно ясновидство. Те са виждали и живели всред духовни същества, които са ги направлявали. Христос винаги е съществувал като едната страна от Светата Троица, /Бог, Син и Свети Дух/. Той е създател и водач на човечеството и в древността е бил почитан като Слънчевият Бог, но с различни имена за съответната епоха. Древните индуси са го наричали Вишвакарман. През втората културна епоха – древноперсийската по времето на Заратустра, Слънчевият Бог е наречен Аура Маздао. През древната египетско-халдейско-вавилонската епоха - с името Озирис.
Следва четвъртата културна епоха – Гръко-римската. Хората постепенно загубили ясновидството и били напълно откъснати от духовния свят и духовните същества, които ги направлявали. Това било необходимо, за да може човек да развие своите умения и по свободна воля да овладее и проучи земния, материален свят. Но при пълното откъсване от духовния свят и от неговото водачество настъпила деградация, известно израждане на човешкия Аз /Дух/ в егоизъм, неконтролирани страсти, нагони, агресивност. Човечеството е вървяло към своят духовен упадък и израждане.
Тогава Христос, Слънчевият бог е направил най-голямата саможертва. За да спаси човечеството от деградация е трябвало да влезе в тясното човешко тяло, да страда, да изпитва болки и унижения, да преживее мъченическата, жестока смърт на кръста между двама разбойници.
Когато Христос е слезнал на Земята и се родил в човешкото тяло на Исус, това е единствен, преломен момент не само в човешката история, но и в човешката еволюция и особено на човешкия Аз /Дух/ към усъвършенстване.
При кръщението на Исус на река Йордан от Йоан Кръстител се извършва един мистичен акт – тогава Христос – един Бог влезнал в тялото на Исус. Според Евангелието на Йоан: “. . . и Словото стана плът и живя между нас”.
Евангелието на Матей представя актът на въплътяване на Христос в тялото на Исус така: “ И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и ето отвориха Му се небесата и видя Божия Дух, че слизаше като гълъб и се спускаше върху него; и ето глас от небесата, който казваше: този е възлюбленият Ми Син, в Когото е Моето благоволение” / 3, ст. 13 – 19/.
Три години Исус Христос живял между хората, извършвал чудеса, мигновени изцеления пред очите на всички. Той основа не само религия с ценности и добродетели, но важни бяха делата на велика саможертва извършени от него и най-важните от тях са Мистерията на Голгота и Възкресението.
През тези три години Христос одухотвори и извиси всички тела на Исус /душевното, жизненото/, даже и енергийната /силова/ конструкция на физическото тяло /т.нар. фантом/ и особено на физическия мозък на Исус – седалище на Духа/Аза/ и те станаха съвършени.
При мъченическата смърт на Христос на кръста – Мистерията на Голгота, кръвта изтекла от раните Му е попила в Земята и тогава Богът Христос е станал Дух на Земята. Така Христовият Дух като семе проникнало и озарило всеки човешки Дух /Аз/, давайки му импулс, подтик за духовно издигане. “Христовата мисия на Земята беше следната: да изпълни този Аз с правилно съдържание, постепенно да го тласне към такова развитие, че да излъчва от себе си онази сила, която наричаме сила на любовта. Без Христос, Азът би останал празен съд; с идването на Христос, Азът можа да се превърне в един съд, преливащ от Любов”, пише д-р Рудолф Щайнер.
Важно е да се знае, че при смъртта на Исус Христос веществата на физическото тяло се разпръснали много бързо от божествените сили на Христос. И при Възкресението – възкресното тяло на Христос съдържало проникнатите от Неговия Дух: астрално/душевно/, етерно /жизнено/ тела на Исус, заедно със силовата конструкция /фантома/ на физическото тяло на Исус.
С Възкресението Си Христос даде надежда и възможност всеки човек да се издигне духовно, приел доброволно Христовия импулс за всепроникваща, алтруистична Любов. И както казва д-р Р.Щайнер “Христос е моралното Слънце на света”.
За всяка хапка хляб, за всяка глътка сок /течност/, трябва да благодарим на Христос, защото духовно ядем “живото Му тяло” и пием “живата Му кръв” – от Възкресението до ден днешен и в бъдните дни.
Христос е невидимото духовно Слънце, което огрява нашият вечен висш Аз /Дух/ и сърцата ни. Той е нашето Възкресение в бъдещата ни еволюция.
Христос посреща душите ни след смърт в своята светлина и благодат. В книги са описани стотици случаи на хора в клинична смърт, които винаги казват едно и също. Най-напред преминават през тъмен тунел, след което ги посреща ярка духовна светлина, радост и покой – и те знаят – това е Христос. Те не искат да се връщат на Земята при мъките и болките. Например в книгата си Р. Муди “Живот след живот”, той е описал хора в клинична смърт, които са били спасени. Разказите им са точно такива – че ги посреща Христос в светлина и благодат.
И както е написано в Евангелието на Йоан: “Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят не би побрал написаните книги” /21, ст.25/.
В наше време, което е в петата културна епоха, все още сме в духовна тъма, без духовни сетива. И днес Мистерията на Голгота и Възкресението не се разбират. Но с нашата развита съзнателна душа понастоящем можем да изучаваме със здрав, логичен ум Духовната наука антропософия, познанието за Христос, доверявайки се на нашето чувство за истина. Д-р Р.Щайнер казва: “Духовното знание и духовен живот трябва отново да станат достояние на човечеството, за да може цивилизацията да бъде спасена от пропадане”.
И нека да чувстваме Христос навсякъде – в изгряващото слънце, в уханието на цъфналите дървета, в росата по полята, в тъмната гора, както го е усетил със сърцето си поетът Михаил Кендеров.
Доц.д-р Иванка Кирова, к.м.н.
