Море от синьо и зелено

                                                  от синева до синева –

                                Родино, аз те възприемам

                                със всичките си сетива.

                                Балканът с гребените снежни,

                                зелените ти падини,

                                където в тия сини бездни

                                от яркост слънцето звъни.

                                И пада то на капки златни,

                                избива в кълн, ухае в мед

                                и от земята благодатна

                                възкръсва в пити слънчоглед.

                                В зеници и сърца възкръсва.

                                С орфеевите гласове

                                изгряват слънчевите чувства

                                над непознати светове.

                                И над взривените с възторзи

                                огромни сцени по света,

  разцъфват българските рози

  и покоряват с красота.

 МИХАИЛ КЕНДЕРОВ