Прочетен: 1089 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.03.2015 11:29
Флоренция - градът на цветята
Сега, след много години споменът за моето посещение във Флоренция блясва така жив и ярък,
сякаш вчера съм била там. Прилича по-скоро на блян, на нещо от друг живот.
Флоренция - древно име, което означава "Цветна", или "Градът на цветята". И днес я виждам
като на филм огряна от слънцето, живописна цветна градина с гирлянди цветя по улиците, балконите
и прозорците. Гледката е незабравима! По средата на стария град се вие река Арно, блестяща на слънцето.
А от двете й страни - живописни зелени хълмове с накацали вили като огромни бели птици.
Ние, група туристи, се втурваме по улиците на стария град, сякаш потъваме в миналото, столетия
назад ... Ето ни до прочутата статуя на Давид от Микеланджело Буонароти. Не вярвам на очите си - нима
е истина, че гледам този шедьовър не от албумите за изкуство, а направо на живо, в реалността. По-нататък
спирам и се възхищавам на известната скулптура - бронзовият кон от Донатело, едновременно изящен и мощен.
Търся световно известната галерия за изкуство "Уфици". Младо момиче ме придружи и ми я показа..
Сподели, че е щастлива да живее в "bella Firenza" /хубавата Флоренция/ и не би живяла никъде другаде.
Влизам в галерията. Невъзможно е да отнеса в паметта си цлата красота на картините от италианските
майстори. Но и досега нося в душата си като скъп спомен картините "Пролетта" от Ботичели и "Мадоната" от
Тициан. Дълго стоях и се възхищавах от картини на Рафаело, Джото, Каналето.
Вървя по улуците на стария град. Едно след друго се разкриват чудесата на изкуството на Ренесанса.
Ето я гробницата на Лоренцо Медичи. На четрите ъгъла са изящните статуи на девойки - символи на четрите
годишни времена - шедьоври от Микеланджело. Затварям очи да запечатам и отнеса в паметта си незабравимата гледка.
По-нататък заставам стъписана пред огромната, световно известна катедрала "Санта Мария дел Фиоре".
Тук всичко е ренесансови шедьоври: Огромни порти със скулптури по тях на Челини, величиствен купол на Брунелески и
друг - на Джото. Няма умора, с ококорени очи поглъщам невиждани гледки вътре в катедралата. С благоговейно настроение
заставам смирено и казвам своята молитва към Христос. Чувствам се малка всред огромните висоти и простори на катедралата.
Изкачвам се по виещият се път на хълма над града. Оттук гледката на река Арно, разстланата от двете страни Флоренция
яркозеленото било отсреща е неописуема. Загледах се във вилите на хълма. До мен се приближи възрастен италианец и ми каза:
"В онази старинна къша е живял известно време Тургенев. Тук е бил вдъхновен да напише някои от най-хубавите си повести и разкази"
И сега, след десетки години, спомените от "Цветния град" Флоренция с природните красоти и шедьоврите на Ренесанса
ме радват, въздигат и вдъхновяват, особено в дните на сивото ежедневие!
Иванка Кирова