ЗА ЖИВОТВОРНИТЕ СИЛИ, КОИТО НИ ДАВА ХРИСТОС „Божествена Светлина, Христос – Слънце, сгрей нашите сърца; озари нашите глави; за да бъде добро, това което ние от сърцата основаваме, и от главите целенасочено се стремим да осъществим”. Д-р Рудолф Щайнер В днешно време, когато преобладаващата част от хората са с материалистичен мироглед, те са самоуверени и надменни, защото считат че времената на вярата в Бога са отдавна отминали, че вярата принадлежи на миналото. Те вярват само на науките за материалния свят, но не търсят духовната наука, където е изложено познанието за духовния свят. Но, ако няма вяра в Бог, в Христос душата изсъхва, опустява. Защото вярата дава жизнени сили на душата. Душата на вярващия човек е възпламенена, разпалена от бликащите сили на вярата. Нашата Пета следатландска културно-историческа епоха, която е започнала в 1413 година ще завърши в 3573 година. В наше време ние развиваме съзнателната /духовна/ душа. Човек по-напреднал в развитието на съзнателната си душа има духовно познание за духовната си същност и духовната същност на Космоса.Той приема импулса на Христос за мир, братство и любов към всички хора, независимо от раса, народност, цвят на кожата и пр. Пътят на човек осъзнал това е да следва Христос като свой вдъхновител и водач с пламъка на любовта. Той се стреми да следва Неговият пример на доброта, благост, търпение, кротост, милосърдие, всеопрощаване. Той създава атмосфера на положителни емоции както всред семейството и приятелите си, така и в обществото – на улицата, в превозно средство, в работното място, в училище, в учреждение – навсякъде. Проява на състрадание, съчувствие, оказване на помощ на страдащите ни изпълва със светлина, топлина и радост. Можем да вдъхваме надежда и на най-отчаяните и поемаме от кармата в тежките изпитания на пострадалите. Да ценим достойнството на всеки човек, даже и на престъпника, защото във всеки човек е заложено Божествено начало и има надежда да се поправи. Думите отправени към страдащите с добронамереност и любов вдъхват животворна сила на жадните им души. Дават им порив за ново начало, нов живот. Слънчевият, любезен, благ човек създава навсякъде оптимистична , светла атмосфера около себе си. Доброто винаги побеждава злото – това е неотменим космичен закон. И колкото по-рано разберем това и служим на доброто, толкова по-добър, осмислен, вдъхновен , възвисяващ и щастлив живот ще живеем. Това е примерът на Христос. Това е Христовата искра в сърцата ни. Това е поривът да се измъкнем от притискащата и смазваща власт на материализма. Великден, Възкресение Христово не е само голям празник. Той дава животворното начало. От този пролетен ден осъзнаваме, че започва едно възвисяване и радостно ликуване на душата ни, порив към духовната слънчева светлина. За да постигнем тази промяна в душевното ни настроение е необходимо познанието на духовната наука антропософия, в която е изложена мъдростта на древните мистерийни центрове, където тя е развивана тайно. Днес имаме щастието да я изучаваме открито от книгите достъпни за всеки, който желае. От нас зависи дали ще приложим тази духовна мъдрост в живота си. Така нашата просветлена, осъзната вяра, любов и доброта ще стопли и осветли сърцето ни. Ще изгрее в нас душевното Слънце – Христос! Изворът на християнската вяра е да приемем „Не Аз, а Христос в мен”, както казва Апостол Павел. Възкресение Христово е основният стълб на християнската вяра и днес, в нашия век, в общество с преобладаващо материалистично мислене. Атеизмът, безверието води винаги до недоволство, отчаяние, защото всичко материално рано или късно свършва, разпада се, има край – даже и физическото ни тяло. Духовната наука ни дава познание, че от 1930 година насам е настъпило Второто Пришествие на Христос, но не във физическо, а в етерно, жизнено тяло. Той обхваща цялата атмосфера, цялата Земя, цялото човечество. Той има връзка с всеки човек. Можем да търсим и осъзнаем личната си връзка с живия Христос, който ни дава жизнена сила и истински подем в живота. Христовото Възкресение е не само източник на християнска вяра, но е централно събитие на планетарното развитие на Земята и човечеството. Великденският празник е всеобщ битов, семеен празник с богата трапеза, среща и хубаво прекарване с любими хора и приятели. Но, да го приемем с великденски молитви и вдъхновение, с едно светло ликуване подем и оптимизъм като ново начало. Това съвпада с прекрасното слънчево настроение на пролетта . Чисто синьо небе, сияйна слънчева светлина, цъфнали дървета и цветя, пищна зеленина. Сега търсим Христос освен в сърцата си, и навън – в Слънцето и буйната растителност, в трептящата светлина на въздуха. Христовата светлина обхваща външния свят, но и нашия свят – душа и сърце. Христос е светлината на света! Христос е животворната растителна сила в нас и във всичко живо! Христос е топлината, светлината и ласката на Слънцето! Христос е хлябът на живота – житото расте с живителната Христова сила! Христос е живота и възкресението на всеки човек за нов, следващ живот. „Аз съм Пътя, Истината и Живота” – казва Христос в Евангелието на Йоан. Христос е Слънцето, което ни огрява. Христос е въздуха, който дишаме. Той е Земята върху която ходим. Христос е в растенията, животните. Христос е жизнената сила на всичко живо. Христос е живота ни- тук и в духовния свят, след като минем Прага. Защото той е Портата към Бога. Ако човек е запознат с духовната наука може съзнателно да развива три сили. Всяка една от тях дава мощ на едно от телата ни. А трите сили заедно укрепват Духа ни, нашият вечен Аз.
Силите на надеждата даряват мощ на физическото тяло, за да е здраво и с добри защитни сили. Те поддържат физическият ни живот. Любовта дава сили на жизненото ни тяло, то е нашата жизненост и е „тяло на любовта”. Силите на вярата са най-важните сили за душата – астралното тяло. „Накратко казано онзи живот който трябва да блика толкова свежо в нашата душа, може да бъде даден само чрез силите на вярата . . . Така в центъра на човешкото същество, в централната същност на човека имаме Аза. Този Аз е обгърнат от една следваща обвивка, от тялото на вярата, а тялото на вярата е отново обгърнато от тялото на любовта. . . Това, което се нуждаем в живота като сили в най-висш смисъл на думата, като оживителни сили, това са силите на надеждата, на сигурността за бъдещето. . . Вяра, Любов, Надежда са три степени на човешкото същество, които принадлежат на цялостното здраве и на цялостния живот, без които човекът не може да съществува” – пише д-р Рудолф Щайнер. Сърдечната, искрена и дълбока молитвата към Христос дава мощ и на трите животворящи сили на душата. – вяра, любов и надежда. Тя е нашия порив, въздигане в живота, възторг и лъч на светлината. Тя ни дава възвисяване и благоденствие, защото чувстваме личната си връзка с Христос! Доц. д-р Иванка Кирова, к.мн.
