ЗА ЖИВОТ В ХАРМОНИЯ С ПРИРОДАТА ДНЕС                                           “В тия две думи природосъобразен живот се съдържа пълният идеал за отделния човешки индивид и обществото, за народа и човечеството - в духовно и телесно отношение. Изглежда, че човек твърде много се е отдалечил от оня начин на живеене, който може да му осигури пълно здраве,  за да си постави това за идеал, за цел, която трябва да се постига.  . . .                                                                         Цивилизацията като продукт на творческите усилия на човека, неизменно ще съществува, но тя не трябва да го поставя в противоречие с ония закони, които му гарантират природосъобразен живот; тя трябва да бъде истинска, здрава цивилизация”.                                                                                                                                       Петър Димков                                                               Ние живеем на благодатна земя. България е благословено, уникално място, което дава условия за природосъобразен живот и природно лечение. Тя има прекрасен климат, море, планини, реки, обширни плодородни полета. Има богатство от природни дадености – минерални води, лечебна кал, многобройни и разнообразни билки, горски плодове. Богатството и качеството на плодовете и зеленчуците са ценени в   Европа. Всички те дават прекрасни възможности за диетолечение.            Морето, планините, реките, красиви местности и минерални извори обуславят добро климатично и балнеолечение.                                                                             При тези условия, нашият народ от древни времена, създава богата народна медицина и природно лечение.                               Още в Средновековието Богомилите, изповядващи християнско  учение, са лекували с билки. Те винаги са носели торба с билки, и са лекували хората, които срещали при пътуванията си, или в богомилските общини. Затова хората са ги търсели, обичали и вярвали в лечебните им познания и духовна сила. Известни са имената на великите духовни водачи на богомилите, които са били и Народни Лечители: Боян Мага, Василий Врач, поп Богомил и  др.                                   За богомилското духовно учение и направление много малко се знае у нас. А те са били  духовно просветени, с християнска нравствена чистота и морал, лечебни способности и практики на народни лечители, и разнасяли своето велико учение  в духа на Ренесанса в цяла  Европа.                                                                                                                 В наше време имаме един велик Народен Лечител, следовник на богомилите – Лечителят Петър Димков.                                            В духа на богомилството той казва, че при лечението, лечителят трябва да вложи обич и вяра. Вяра на този, който  се лекува, както и вяра  на Лечителя, който го лекува.                                                                                                                                                              Петър Димков                                                                              Той е роден на 6 декември 1886 г. в гр. София и умира на 4. 10. 1981 г, на 94години                                                                           П.Димков е син и внук на народни лечителки и още от съвсем малък проявява интерес към природолечението. Като девет – десет годишно дете майка му го карала да записва рецептите от билки при  успешно лечение на болните.                                                                                                                                  Димков, още на 13 години, е изпратен да учи във военно училище в Русия.  След десет годишно обучение е с офицерски диплом. Но едновременно с това  има интерес към медицината. Той завършва шест месечен курс по хомеопатия. Запознава се с трудовете на видни представители на руската медицинска школа. Изучава труда по природолечение на М. Платен „Нов начин на лекуване” и на Луи Куне „Нова лечебна наука”. Интересува се от Йога, от духовните трудове на Л.Толстой.                                                            След десет години /през 1909 г./ се завръща в България с офицерски диплом и знания на лекар, но без диплом. По време на балканската война и Първата световна война се проявява като смел офицер, и като лекар.                                                                                                                                               От 1920 година започва своята дейност като народен лечител „безсребърник -  лекува без пари. „За дар от Бога пари не се вземат” е неговият девиз. Лечителят се стреми да обхване цялостно опита на природната медицина. Изучава и прилага  успешно ирисовата диагностика, която е много прецизна и точна.                                                                                                            През 1931 – 1944 г. Димков е играл първостепенна роля в развитието на природната медицина  у нас. Фундаменталният му труд „Българска народна медицина природолечение и природосъобразен живот” в три тома е преиздавана многократно и разпродавана много бързо. Изключително важна духовна книга, особено днес, е „Хигиена и лекуване на душата. Новия човек – творец на съдбата си”  - 1995 г.                                                                                                          За шестдесет години лечебна дейност Лечителят е лекувал над сто хиляди болни успешно, често пъти с неизлечими болести /напр. ракови заболявания/.                                     Петър Димков като офицер, участва в трите войни, осем пъти е раняван, при което загубна единият си бял дроб. Но, след излекуването му през 1927 год. с начина си на природоъобразен живот, никога не е боледувал,  преживява до 94 години и лекува болни до последния си ден.                                                                                                                                            Какви методи можем да приложим днес, за да живеем духовно и физически в хармония с нашата собствена природа /същност/ и с външната природа, от която ние сме създадени като най-висшето Божествено творение.                                                                                                                               Ще разгледаме практическото приложение на система от фактори за  хармоничния, природен живот на Лечителят Петър Димков, според биографичната книга на Явор Янакиев „Чудесата на Петър Димков между ада и рая”.                       Денят на Лечителя започва с молитва. След събуждането си, около шест часа, той благодари на Бога за новия ден, който му е дарил, и за възможността да му служи.                                                                                                                                    „Благодаря ти Боже за всичко, което си ми дал и си ме научил. Благодаря ти за големите благодати, които имаш към нас, ние те познаваме, че си всемилостив, всеистинен, всеблаг.  Амин”    . Другата молитва е „Отче наш”, дадена от самия Христос. За Димков вярата е сила, която свързва човешката душа с Бога. С молитвата идват духовни енергии и вдъхват любов към хората.   Молитвата пречиства всички тела на човека.                                                                   След като се протегне добре, става от леглото и започва да си тананика. Следва дълбоко, йогийско дишане и гимнастика, Прави си четков масаж на цялото тяло.                                          Сутрин, за зареждане с духовна енергия Лечителят чете  духовна литература: Библията, Учителят Петър Дънов, д-р Рудолф Щайнер /антрпософия/, йога, Елена Блаватска /теософия/, Кристиян Розенкройц, Рьорих и др. Настолна книга е „Завета на цветните лъчи на светлината” от П.Дънов, върху текст от която медитира и се облива мислено с лъчите на духовната светлина.                                                                Лечителят започва работния ден, който продължава много часове – преди и следобед, докато има болни, които чакат  да бъдат приети за  лечение.                                                    „Да приемеш един болен – то значи   да влезнеш в изплашената му и страдаща душа и да внесеш в нея мир, успокоение и вяра”  - казва Лечителят.                                                             След като изслуша разказа на болния за неговите оплаквания, пациентът сяда на стола пред него.  Лечителят слага ръка на главата му и така стои известно време вглъбен, със затворени очи и се моли за болния измъчван от болестта. Той му въздейства с духовна, лечебна енергия.                           Следва диагностика с ирисова диагноза. С осветяване с фенерче и с лупа Димков оглежда ирисите на очите на болния. Търси белези на заболявания, които се явяват в ирисите като точки, чертички, малки петна или облачета. Всички органи на човека са свързани с ирисите. С тези белези се проявяват болестите - даже в най-ранен период. Необяснимо е защо в днешната официална медицина не се използва този точен диагностичен метод, още повече, че сега има прецизни апарати – офталмоскопи, а  не се гледа с увеличително стъкло и фенерче.                                                     Но, освен знания, точна диагноза, много важно е всеки болен да се лекува не все по един и същи начин, а според възраст, професия, навици, начин на живот, характер, поведение, начин по който понася страданието.                         Лечителят говори на болния за лековитата сила на смеха, на песните, на труда и движението, а също така на любовта. Той винаги говори с думи, които помагат на болния да преосмисли, да промени навици и начин на живот Пациентите идват още няколко пъти, ако трябва  да се коригира лечението, или да се добави нещо. Излекуваните пациенти стават най-често последователи на природно лечение и природосъобразен живот.                                       Следва изготвяне на лечебен план, индивидуален, точно за този болен. Така  се достига до правилното лечение. Лечителят казва, че ако  лекуващият вложи обич към болния, ефектът от лечението е неизмеримо по-голям.                        П.Димков обръща особено внимание върху въздействието на смеха, на усмивките, на радостта от малките неща за ведро, оптимистично настроение, което дава стимул и положителна енергия в живота.                                           При обяда със семейството си - той е  усмихнат, радостен. Благославя храната и благодари на Бога за нея. Димков казва, че хората се зареждат с енергия с благославянето на хляб и яденето, с усмивките, с доброто настроение. „Смейте се по време на ядене, благословете хляба, така храната дава сили на човека” – казва той.                                         Следва почивка  около 45 минути и започват отново прегледите. Димков приема не по-малко от 30 болни на ден.                                                                                                                                               Вечер  взима душ за премахване на умората. И отново молитва с благодарност към Бога.                                                     Въпреки,че има само един бял дроб, това не пречи в един ден в седмицата Лечителят да се качва в планината. Той е обиколил всички български планини и се е изкачил на най-високите им върхове. Там той се зарежда с  духовни енергии и физически сили.                                                                                                 Димков препоръчва на всеки болен  да ползва изобилните енергии, океан от живителни сили на Природата, които се излъчват от всичко – от въздуха, растенията, от планините, реките и морето. Всичко това ни се дава даром от Природата.                                                                               Можем да поемем енергия, когато сме уморени от някое голямо, яко дърво, без изсъхнали клони – най-добре дъб или бук. Сядаме до него облегнати с гръб на ствола му. Така можем да поседим 20-30 минути и ще се почувстваме ободрени.                                                                                                                                   Димков редовно отива на почивка на море. Отива на брега преди изгрев слънце, поема въздуха с йодовите изпарения от водораслите. Диша дълбоко, с йогийско дишане. Наблюдава изгрева на слънцето. Това засилва зрението. След това се разхожда по пясъчния бряг.  Прави слънчеви бани по следния начин. Покрива тялото си с едри зелени листа / на лопен ,   слънчоглед и др./.  Тези бани не само предпазват от изгаряне от слънцето, но едновременно се поема действието на хлорофила от листата и се предизвиква пречистващо изпотяване. На плажа остава до десет и тридесет часа.                                                                                                                  Димков също препоръчва да се разхождаме и седим около планински потоци, бързеи, водопади или при разбиване на морски вълни. Там има мощни енергийни потоци, които ни зареждат с енергия и се премахва умората.                                                                                                                                       Лечителят препоръчва босото ходене, особено по росни поляни. Така се поемат енергии директно от земята и от тревата. Той казва: „Земята е наша майка, тя ни храни, тя ни лекува. Близостта до земята, до Природата дава здраве, лекува”                                                                                                                   Днес всеки човек може да води живот хармоничен с Природата, въпреки всички вредности на цивилизацията. И написаното и казано от Духовния предводител  и Лечител Петър Димков  е приложимо, ако човек пожелае да го следва. Лечителят пише  през 1980 г. в книгата „Новият човек  - творец на съдбата си:                                                                          „Природосъобразен живот значи живот, нареден според природните закони. А тези закони изискват от нас разумни усилия, които трябва да бъдат насочени за култивиране на добри и благородни мисли, желания и постъпки и за приобщаване към здрав, разумен хранителен режим, освободен от алкохолизъм, пушене тютюн, месоядене, преяждане и други отрови, с широко използване на водата, въздуха и слънцето, при умерен физически и умствен труд и хигиенично жилище; такъв живот ще създаде силни и калени организми, които по-рядко или никак няма да боледуват.                                                                                Освен това да се приближим и обикнем природата – извора на здравето; благодатното влияние на слънчевите лъчи и чистия въздух, чистотата /физическа и морална/ и духовната бодрост, които трябва да станат навик на всекидневния ни живот, за да станем истински човеци, калени и здрави, т.е.хора, които не живеят с постоянни кръпки от „хапове и инжекции”, а хора, които водят една истинска „борба за съществуване” здрави и силни. С други думи : „Природата обича само онези, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюбени деца и по име ги знае””       .                                                                                                                                                                              Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        V