Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.11.2020 15:51 - ПОЛЯРНИТЕ НОЩИ И ДУШЕВНИЯ МРАК
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 125 Коментари: 0 Гласове:
1



 ПОЛЯРНИТЕ НОЩИ И ДУШЕВНИЯ МРАК

 

СИЯНИЕТО И МРАКЪТ В ДУШИТЕ ПРЕЗ ПОЛЯРНИТЕ НОЩИ

 

През зимата в Коми бяха черните денонощия, когато беше светло по обяд за два-три часа. Слънцето се показваше над тайгата като огромно червено кълбо, без топлина и без блестящ ореол от светлина - като при много тъмно, облачно време. През останалата част от денонощието беше непрогледен мрак.

Но някои от черните нощи имаха своята необикновена красота – северното сияние. То сякаш се появяваше, за да просияе в мрака на човешките души. Северното сияние се явяваше обикновено към полунощ в най-тъмните и особено студени полярни нощи. Изглеждаше като многоцветни блуждаеши огньове, които блясваха, изригваха като гейзери и угасваха на различни места по черното небе. Хубостта на сияещите, течащи огньове във всички краски на дъгата, с преобладаващ бял, зелен и синьолилав пламък трудно може да се опише с думи, или пък да  се  нарисува!

 Студът достигаше до-55 градуса С. В най-студените часове беше опасно дори да се покажеш навън, защото откритите части на лицето и пръстите измръзваха за минути. При такъв страшен студ синът ми Роберт беше вървял само около стотина метра навън и получи измръзване втора степен на ушите, бузите и носа - с мехури и свличане на кожата. Дълго трябваше да го лекувам докато се възстанови. На много от работниците измръзваха пръстите на ръцете и краката и ги лекувахме на място. Слава Богу не се стигна до ампутации.

В дърводобива се работеше на три смени. Черните нощи бяха много тежки за работа във всички сектори – и в гората и в т.нар. Долен склад, където трупите се нарязваха и товареха на вагони.

 При големите студове често машините се чупеха. При температури по-ниски от -35 градуса С стоманата ставаше крехка и се чупеше като стъкло. Затова в полярните нощи, освен измръзване имаше също така най-много порязвания, счупвния на кости, травми и катастрофи.

Но по-опасни бяха можеби душевните травми на хората тук, за които допринасяха полярните мрачни нощи. Някои от мъжете, особено самотните, без семейства понякога изпадаха в депресия.Имаше случаи на опити за самоубийство. Ако  това ставаше в селището можехме да ги спасим. Но имаше няколоко млади момчета, които отиваха в тайгата и не се връщаха оттам. Намираха ги чак през лятото, обесени на някой клон.

В тези зимни месеци някои от младежите имаха мрачни душевни изблици, сякаш за часове бяха осебени от демони и не бяха на себе си. Някои от младите мъже ги обхващаше някакъв необясним бяс, сякаш избликнал от мрака на полярната нощ и вършеха безумия. Често се опитваха да удавят този мрак в тежко пиянство, имаше намушквания  с  ножове,  удари  със  счупени  бутилки  и т.н.

Случваха се невероятни истории. Например, много мощен и силен мъж, дървосекач, бил толкова пиян, че се чудел какво да прави с огромния изблик на сила и агресия. Хванал с две ръце радиатора на парното отопление в квартирата си и го изтръгнал. Точно през зимата целият блок се наводни от бликащата гореща вода.

Друг случай. Много пиян дървосекач тръгнал за тоалетната, но сбъркал вратата, излязъл на балкона и  . . . прекрачвайки парапета паднал от втория етаж. Беше пострадал тежко –  с  два  счупени крака и счупена основата на черепа с вътречерепен кръвоизлив. Едва го спасихме – реанимирахме го в нашата амбулаторна операционна. После го закарахме  в болницата в Усогорск с малки шансове да оживее. Но той имаше късмет и млад, здрав организъм, който можа да издържи. Беше с едностранна парализа.

 След лечението и възстановяването  в  България  се върна отново на работа в Благоево. Кръвта в черепа се баше разнесла, парализата беше отзвучала, костите на краката му бяха зарастнали без последствия.

В една такава черна полярна  нощ  ме  повикаха  за спешен случай. Влязох в една квартира, където горски работници в почивните си дни бяха пили непрекъснато, без да изтрезняват.

  Един от тях познавах, защото беше известен – награден с орден за отлична работа. В пиянството си беше изпаднал в някакъв пристъп на самоунищожение. Причината беше, че го изоставила  любовницата му – една от известните “пеперуди” и си хванала друг любовник. Беше доста хубава млада жена, а също пееше в самодейната ни естрадна група и имаше много обожатели. Имали уговорка да се разведат и двамата и да се оженят.

 И този нещастник, изоставил семейство в България, сега  влюбен до полуда и пиян решил да се самоубие в присъствието на всичките си пияни другари. Най-напред  строшил  с юмрук една стъклена чаша и се опитал да си пререже вените, но те успяли да го спрат и озъптят.

 Междувременно ме бяха повикали да го спасявам. Заварих го при втори опит -  блъскаше си главата в големите железни остри куки, които стърчаха от закачалката. Искаше да си пробие черепа и да умре. Беше облян в кръв, с големи разкъсни рани по главата. Добре че черепът му беше здрав, издържал на ударите и не се беше пробил. Беше го обхванал такъв неудържим бяс, че приятелите му не можеха да го удържат.

За да овладея положението и да мога да сложа инжекция с кофеин трябваше да използвам изпитано средство, което ми помагаше при пиянско безумие. Със все сила му ударих два шамара. Не се страхувах, защото доктора тук беше неприкосновена личност. По този начин действах също и при хистерични припадъци.

Пострадалият изведнъж дойде на себе си и престана да си удря главата. Сложих му инжекция, обработих и превързах раните, докато той вече поукротен тихичко скимтеше и стенеше. Напъните за самоубийство постепенно изчезнаха.

Самотата, тъгата по близките, останали в далечната като сън България и особено тежките, сурови  условия на скования в лед Север  често сломяваше духът на някои млади хора тук. От черните полярни нощи сякаш изпълзяваха невидими чудовища, които завладяваха душите на по-слабите духом.

 Но, също така, имаше  голяма другарска помощ и солидарност. Тук колегата, другарят, приятелят беше   истински - винаги готов да помогне, да подаде ръка и да измъкне изпадналия в депресия човек от черната дупка. Имаше преданна, чиста дружба между тези младежи – всичките еднакво натоварени в най-тежък, труд и всеки можеше да разчита на другаря си.

Възхищавах се на голямата жертвоготовност и всеотдайност на работниците тук. Когато имаше пострадал  от  тежка  злополука и правехме съобщение по радиоуредбата   в здравната служба да се явят кръводарители с определена кръвна група – се нареждаха на опашка по тридесет -четиридесет души. На нас ни трябваха двама – трима, но те всички настояваха да дадат кръв за техния другар.

Никъде контрастът между извисените човешки качества на силните духом хора и проявата на долните, разрушителни инстинкти  под влияние  главно на  алкохола и мрака на полярните нощи не е бил толкова рязко очертан, както в Коми. И никъде благородството и чистия порив у тези млади хора не е бил толкова ярко изразен, както в условията на суровия север в  комската тайга. В този груб и примитивен живот намираха проявление големите човешки стойности. Това беше сиянието на чистите души в мрака на полярните нощи.

 

 




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 431742
Постинги: 495
Коментари: 74
Гласове: 307
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728