• Т

Човек има един обикновен Аз, който ръководи духовно-душевните процеси при ежедневната съзнателна дейност в обикновения живот. Но човек има и един висш Дух /Аз/, божествена искра. На осъзнаването на висшия Аз е израз стихотворението на поета Михаил Кендеров:

Аз съществувам

извън знанието за това,

извън света

със железен смисъл.

Аз съществувам

вън от смисъла.

Отвъд – отвъд,

пулсирам някъде в безкрая –

сърце пронизано от светлина,

око в средата на Вселената –

безимен остров

в свободната и недосегаема

самотност.

Духът съдържа високи морално-етични начала, идеали, съвест. Точно този висш Аз, който реализира стремежите на човека към духовното развитие в земния си живот, е безсмъртен и напредва в духовната си еволюция като се усъвършенства, прераждайки се от един живот в друг живот. Защото само на Земята, чрез своите дела, преживявания и опит, чрез познание, творчество и упорит труд, човек може да расте като духовно същество.

От всеки индивид зависи доколко ще подхранва със своите дела нисшия си Аз, дали това ще е егоистично консуматорско настроение за задоволяване на всичките си желания, страсти, нагони, или ще увеличава богатствата на висшия си Аз с морални действия: да служи и помага на другите, да върши добро по своя воля. Защото двата Аза са като скачени съдове – от нисшия Аз се отнема толкова жизнена сила, колкото се влага в израстването и усъвършенстването на висшия Аз.

Човек може да се отдаде старателно и упорито в духовно учение и духовни упражнения за усъвършенстване на своя висш Аз. Но ако той не подкрепя и на подпомага другите хора, като ги дарява с духовните си постижения, познания и опит, той е духовен егоист.

Д-р Р.Щайнер пише: „Никой не може да роди един здрав висш Аз, без да живее и мисли по здрав начин във физическия свят. Природосъобразният и смислен живот е основата на истинското духовно развитие.”

Според него Духът във всеки момент от живота носи в себе си от една страна спомена за минали изживявания и от друга страна вечните закони за добро, красота, истина. Тези два основни фактора определят делата на човека. За да разберем дали един човек е напреднал в своето развитие, трябва да знаем доколко се съобразява с тези вечни закони и какви богатства на душата той е събрал в миналото. Духовно развития човек си казва: „Моят висш Аз се ражда, когато мисля истинно, чувствам красотата, върша добри дела”.

В душевния живот трите сили на душата – мисли, чувства и воля са вплетени едно в друго, вървят заедно и се предоставят на Аза. Обикновеното съзнание не може да разграничи Аза от волята. Тя е вплетена в Аза. Човек казва: “Аз искам”, “Аз правя това и това”. Духът се пробужда и живее в действията на човека. Азът се засилва едва там, в човешките действия, работа, дела. От едната страна са мислите, от другата страна е волята. Между тях са чувствата.

Но истински свободните действия на човека могат да произлязат само от “чистото мислене”. То е истинно, без предразсъдъци, обективно и достига до духовната същност на нещата, проява на висшия ни Аз. Когато подтикът ни за действия произхожда само от чувствата, самото действие не е истински свободно.

Във волята живеят мотивите на нашите морални мисли. Когато волята действа за извършване на добри дела и полезни за хората действия, тогава се изявява нашият висш Аз.

Волеви действия, продиктувани от нисшата Азова природа се изявяват в консуматорско, агресивно и злонамерено поведение във вреда на други хора.

Морално-етично съдържание на Аза

Прекалено развитото Азово чувство в нашия съзнателен живот води до себелюбие, до егоизъм, до прекомерно нарастнало Себе. Възможността да се развиваме духовно се състои в известно заглушаване на Азовото чувство.Така се възпитават благородни нравствени сили – съчувствие към ближния, жертвоготовност и любов към всички живи същества. Алтруистичната любов представлява изживяване на мъки и успех на друг човек в нашата собствена душа. За да се разгърне това изживяване трябва да се завоалира Азовото чувство. Но точно това направено по собствена воля засилва нашия Дух.

За човека алтруистичната любов е най-великото достояние, целта на духовното му развитие на Земята. Духовният свят се изявява на Земята в състраданието и любовта на човека. Когато личността позволи духовните сили да заглушават егоизма и да се проявяват като любов към хората и към цялото творение, укрепват силите на собственото му съзнание, на неговия Дух.

Когато Азовото чувство не е облагородено и силно, то преминава през етерното - чак до физическото тяло. А засиленият егоизъм отслабва етерното тяло и жизнеността на човека, колкото и парадоксално да изглежда това. Ето защо егоизмът вместо да дава сили на човека го прави слаб, с намалена енергия.

Човек трябва да има доверие в добрите сили в света, защото източниците на човешките сили от Космоса са неизчерпаеми.

В човека и природата действат добри и съзидателни сили, както и разрушителни, агресивни. Същността, ядката на моралния живот, укрепващ Духа, е Христовия Импулс, който ние приемаме и живеем с него тук на Земята.

Изграждането на силен Дух зависи ли от самовъзпитанието?

Днес е особено важно личността да има изграден силен, но неегоистичен Аз. Съвременният човек е потопен в агресивна и натрапчива информация, която го затрупва от всички страни чрез медии, интернет, книги, филми и пр. Лице с по-слаб Дух лесно се поддава на демагогия, манипулация сугестиране и става зависимо от волята на други личности с по-силни Азове, най-често недобронамерени, с желание да властват над другите. Така духом по-слабите личности биват подвластни на групови, несамостоятелни прояви като: анархизъм, тероризъм, шовинизъм и пр., водещи към ксенофобия, агресивност и нетърпимост към хора с други убеждения.

Духовните тела у човека – етерното, астралното и духовното постепенно се въплътяват и изграждат у човека до двайсет и една годишна възраст, когато е развит и въплътен неговият Аз.

Това е времето, когато младият човек се обучава, избира професия, поставя си цели, избира своя път в живота. За да отстоява себе си, да се бори успешно в днешния агресивен свят, младежът трябва да самовъзпитава силен, но неегоистичен Аз. Това изисква духовно себепознание за изграждане на пълноценен мироглед, обхващащ и двата свята – материален и духовен.

Повелята на днешния ден е: „Млади хора, потърсете духовно-научното познание, подходящо за интелекта на западния човек, опознайте духовната си същност, което води до съзнателна вяра в Бога и опознаване на Космоса”. Така се създава силен Дух и човек е готов да преодолее всякакви трудности и препятствия в живота, за избере своя индивидуален път, според заложбите и способностите си, да се стреми към идеал за извършване на дела, полезни за другите.

„Който наистина копнее да бъде духовно излекуван, ще се опита да направи всичко възможно и невъзможно, за да се приближи до това изцеление. Тази собствена дейност трябва винаги да излиза от сърцето на човека и така да оказва влияние на цялото жизнено състояние.” - пише Ян ван Райкенборг.

Личност със силен, но неегоистичен Аз, с пълноценен светоглед, има хармоничен, здравословен духовен живот, без страхове за своето бъдеще.

Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.