Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.08 16:26 - ПРОШКАТА Е БОЖЕСТВЕНОТО В ЧОВЕКА
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 113 Коментари: 0 Гласове:
1



 ПРОШКАТА Е БОЖЕСТВЕНОТО В ЧОВЕКА

А Исус казваше: Отче прости им, защото не знаят що правят”

Евангелие на Лука, гл.23, ст.34.

         

          Днешният човек с развиваща се съзнателна душа, ако е духовно просветен, може се стреми към идеалите на християнския импулс за любов към всички същества, към цялото творение. А главно условие за това е една от най-трудно постижимите добродетели, развиваща духовни сили – прошката.

          Имаме пред себе си два велики примера – единият са думите на Исус Христос при  Мистерията на Голгота и разпъването му на  кръста. Един Бог, който изтърпя в тялото на Исус най-страшните мъки - до смърт, можа да прости на своите мъчители с думите: ”Отче прости им, защото не знаят що правят”.

          Другият пример е част от  единствената молитва дадена от самия Христос на учениците му, за да се молят за духовното си усъвършенстване всеки ден: “. . .и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си. . .” Ако тази молитва не се казва механично, а с дълбоко чувство на вяра и единение с божественото, с Бога  -  тя също е път за постигане на прошката. Човек получава сила да прощава и да благодари за всичко, което получава.

          Но, днес ние сме в епохата на най-развития материализъм изпълнена с атеизъм - водещ до безнаказаност, агресия, насилие, нетърпимост, негативни енергии. Сега сме във време на началното развитие на духовната /съзнателна/ душа на човека.        Индивидът често има силен Аз, но необлагороден, не достатъчно подтиснат, който се изявява с егоизъм, себелюбие, себеизтъкване.

          Ето защо, за да се развият морално-етичните ценности, да се възпитат или самовъзпитат добродетели и особено  прошката е необходима дълга подготовка и предварителни условия.

          Още в детска възраст е необходимо да се възпитава у децата положително отношение към хората и външната действителност. Да се научат да виждат и търсят у всеки човек доброто, да не критикуват необосновано, без да са размислили дали тяхното мнение е най-правилното, да не са агресивни и изпълнени с негативна енергия и отрицание.   

          Необходимо е постигане на някои качества и добродетели, за да се стигне до прошката, а те са: търпение, добронамереност, състрадание, смирение, жертвоготовност, благоговение /почит/, готовност за жертвено служене.

          За хората търсещи духовно познание и път за духовен растеж антропософията дава цялостен мироглед с дълбоко християнско знание и път за постигане на добродетели и морално-етични ценности.

          Ето някои от тях.

          Търпение. Търпението е трудно за усвояване, както за възпитание  на децата, така и за самовъзпитание, особено при млади хора. В днешния забързан живот, със заливаща ни информация и реклами, времето не стига за нищо. Търпението е това, което обединява силите на Духа. Нетърпението води до необмислени действия, припряност, прибързаност, понякога и грубост. И като последствие - грешки в поведението спрямо хората,  негативна енергия. Единствено чрез търпение можем да проникнем в душата и проблемите на другия човек, за да можем да простим, ако ни обиди и причини зло.                                                    Д-р Рудолф Щайнер препоръчва да се усамотим поне за пет минути на ден в тишина и мълчание да си направим обективна самооценка - къде сме сгрешили, кого сме огорчили при избухване или нетърпение. Тогава трябва непременно да му се извиним и да поискаме да ни прости. Така се стремим да не повтаряме грешките Най-ценните резултати, най-значимите постижения по пътя на проникновеното духовното познание се постигат с търпение.

          Състрадание /съучастие/. Състраданието блика от любящото сърце, което изживява болката и страданието на друга личност като свои, собствени. За един лекар е трудно да се изолира от болките на пациентите си, особено ако ги изживява емоционално. Казвам го от личен опит. Моята племенница е студентка по медицина и искаше да става педиатър. Успях да я разубедя, защото е много чувствителна, а  най-трудно  се понасят болките на децата от лекаря

          Тази добродетел обединява хората в общност на взаимна помощ. Ние сме свидетели на такава взаимна помощ при  земетресения, атентати и пр.

          Духовното познание ни разкрива, че изпитвайки състрадание ние не загубваме своята независимост и правилното разсъждение. Състраданието е добродетел на духовно извисената личност и често е интуитивно. Съучастието увеличава духовната ни сила. Чрез тази сила ние сме в състояние да помагаме на друга личност да преодолее страданието, болката, за да понесе по-леко съдбата си. А на лицето изпитващо състрадание, носи чувство на огромно удовлетворение, че страдащият ще понесе достойно своята болка и в крайна сметка своята карма/съдба/. Д-р Рудолф Щайнер пише: “Където в живота се ражда любов и състрадание, там се чувства вълшебното влияние на Духа, пронизващ сетивния свят”.

          Добронамереност /вежливост, учтивост/. Тази добродетел е много важна за укрепване на душата. Учтивостта обикновено се разбира като добро възпитание. Но добронамереност означава уважение към другата личност, която също притежава божествен Дух. Вежливостта не трябва да се разбира като лицемерно външно поведение за по-лесно общуване. Тя е особено важна като противовес на грубостта, безпардонността и агресивното поведение, така често срещани днес у много хора, даже и у деца с недобро възпитание. Добре е малкото дете да бъде научено да казва при  първите си думи, освен “мама” - “моля”,“прощавай” и “благодаря”.                       Тактичността е начин да се даде възможност на другия човек да ти се открие, да ти се довери. Тя дава много възможности за сърдечна привързаност и приятелство. Това е особено необходимо днес за всеки човек, за да живее спокойно и уравновесено.

          Жертвоготовност /самоотверженост/. Жертвоготовност е да заглушиш егоизма си и да дадеш на друго същество, или на много хора, нещо от себе си, понякога даже живота си. Не е силен този, който само получава, а този който дава свободно, от любов, без да е задължен. И колкото повече раздава човек от себе си материални блага, познания, енергия, духовни блага, толкова повече получава такива от духовния свят. Това е неотменим космичен закон. Пред нас е великият пример, единствен по рода си в човешката история и еволюция,  за саможертвата на един Бог – Христос, за цялото човечество. Друг пример е ранната смърт на д-р Рудолф Щайнер, който се пожертва съзнателно като пое цялата карма на антропософското общество.

          Смирение. Това е много трудна добродетел, но важна за съвременния човек. Защото днес много хора считат, че в днешния свят преуспява самоизтъкването, себичността, даже агресивността. Смирението изисква нашето Себе да се овладява и отдръпва в сянка, особено когато ни се иска да блеснем със своите успехи, резултати, дарования, слава и да търсим признание за тях. Тази добродетел ни позволява да осъзнаем, че все още сме далеч от истинското съвършенство. Ако всеки ден си правим самооценка, разбираме своите грешки и се стремим да не сме тщеславни, самолюбиви и суетни, за да имаме духовен напредък.                                                                                                                  Поетът Михаил Кендеров пише: “През деня прегазена тревичка – в мълчанието растна и досягам с духа си всичко”.                   В духовната наука се казва, че висините на Духа могат да бъдат превзети само, ако се мине през портите на смирението. Никой не може да стигне до истинско духовно познание, без да изпита смирение пред него.

          Благоговение /почит, преклонение/. В днешната материалистична култура тази добродетел трудно се придобива. Много хора нямат понятие какво е това благоговение, почит, особено атеистите и неверниците. Защото не може да изпитва благоговение човек, който не вярва в нищо, даже в Бога. Тя е позабравена добродетел и сякаш оставена в миналото. А благоговението е една от най-висшите добродетели на истински духовната, силна личност. Благоговението е преди всичко преклонение пред Бог, пред Христос, пред духовните водачи на човечеството, а също и пред Духа на друга индивидуалност, заслужаваща почит. Аз изпитвам преклонение пред писателката и един от пионерите на въвеждането и разпространението на антрпософията у нас - Вера Гюлгелиева. Тя ме въведе в духовната наука, която промени живота ми, даде му цел и смисъл. В благоговението блясва живото мислене, чрез което Духът ни се открива. Д-р Рудолф Щайнер пише: “Чувството на почит – това е възвишена, магнетична сила, издигаща ни до най-високите сфери на свръхсетивния живот. . . Без това чувство не може нищо да се постигне”.

 

 

 

                             ПРОШКАТА                                                                       Сергей Прокофиев пише в  книгата си за прошката:”      Цялата острота на проблема за прошката в наше време е същевременно отражение на необходимостта  от ново, съзнателно отношение към Христос и свързаното с това разкриване на висшия духовен смисъл и мировата мисия на прошката”                                                                                                   Днес у нас живеем във време на хаос и омраза. От една страна властва пандемията от Co vit 19, която отново бележи ръст - четвърти пик на новозаразените. Паника, страх, неизвестност обвзема хората.                                                                                        От друга страна живеем в пик на  публична изявена  омраза  и противоборство на партиите за надмощие във властта.                        Но, ние живеем в демократична страна, а не в строй с диктатура, при който омразата е основа на управлението.             Омразата, негативната енергия, злобата в отношенията в обществения и политически живот, противопоставянето в партиите, както и в отделния човек е най-пагубното чувство и последвалото го волево действие. Тя уврежда душевно самият мразещ човек.       Тя не води до развитие, просперитет, успехи както на страната ни, така и на отделния човек.                                                     У нас, затъваме все по-надолу в икономически, социален и здравен статус. Няма взаимодействие, компромиси, доброжелателство между партиите, владеят разрушителни сили. Но, трябва да се прощава, за да  се върви напред.                                                               Прошката като духовна сила                                   Необходими са няколко добродетели, като подготовка за постигане на прошката: добронамереност, великодушие, почит, търпение състрадание /съучастие/, смирение. Защото тя не е само добродетел или морално качество, а огромна духовна сила, която ни издига в развитието и усъвършенстването.           Духовно развитата личност е готова да прости като прониква в душата и разбира друга индивидуалност нанесла й обида или зла постъпка. Това дава  възможността да разберем характера и проблемите  на друг човек като свои. Всяка неспрведливост, неправда, обида извършена към друг човек, също преживяваме като свои. Великодушие е умението да прощаваме на тези, които са ни навредили, огорчили. Затова може да се каже, че прошката е толкова възвишена постъпка,  че е Божествена сила у човека.                                                                   На прошката е посветен прекрасен християнски празник на всеопрощението - Неделя Сиропустна /Заговезни/. Традицията е по-младите хора /с повече грешки/  да искат прошка от по-старите   личности, ако съзнателно или несъзнателно са ги обидили с нещо през изтеклата година. По стара традиция на този ден човек иска прошка от всички свои близки, приятели и други  хора за допуснати грешки спрямо тях. Прошката е стимул, даващ възможност за разширяване кръга на приятели, близки, на хората които обичаме и обхващаме с нашия Аз.                                   Благодарността също развива духовни сили у човека. На нея  е посветен голям празник – “Ден на благодарността”.

          Изтъкнатият учен, известният антропософ Сергей Прокофиев написа безценна книга за духовната сила  на прошката -  “Окултното значение на прошката”.                                      Ще цитирам важен пасаж от тази книга: “В резултат на активизираната от индивидуалния Аз - морална воля, която и предизвиква самия акт на прошката – т.е. съзнателното забравяне на причиненото ни зло или несправедливост – в непрекъсващия поток на паметта, който пронизва нашия Аз и носи нашето Азово съзнание, се  образува нещо като “незапълнено от паметта пространство”, в което тогава може да се излее субстанцията на Висшия Аз или Духа – Себе, която преобразява всяко зло”. Така човешкия Аз постепенно се преобразява и одухотворява. Да се стремим да прощаваме на всеки и винаги, ни издига чак до Висшия ни Аз. Ето защо прошката дава огромна сила за духовен растеж.

          За хората с развита съзнателна душа, търсещи духовно познание, антропософията дава това знание проникнато от християнски морал и ценности. За такива хора не външните закони налагат справедливост, а вътрешните интуиции за морални постъпки по свободна воля.                                                 Тези личности според д-р Рудолф  Щайнер  са етични индивидуалисти, които действат със свободен Дух с идеи от интуициите. “Едно действие е свободно, когато е отражение на идейна интуиция при етичен индивидуалист” – пише д-р Р.Щайнер в най-известната си книга “Философия на свободата”. „В бъдещите епохи всички мои книги може да изчезнат, или се забравят, но “Философия на свободата” ще остане” е казал д-р Р.Щайнер.

          За духовно издигната личност можем да говорим, ако не само прощава винаги и на всекиго, но даже и поема част от кармата /съдбата/ на този, който го е обидил или му е сторил зло.  Такава личност, приела Христовия импулс в сърцето си се учи да носи не само своите болки и страдания, но и да облекчава  част от мъките и изпитанията на други индивидуалности, които трудно понасят своята карма/съдба/.

         

                                      Доц.д-р Иванка Кирова,к.м.н.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 500981
Постинги: 601
Коментари: 92
Гласове: 359
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930