На Алекс и Антъни
Благословени са
преизпълнените с любов.
Те както дишат – обичат.
Раздават се като Слънцето,
без да искат нещо в замяна.
Дар Божий е любовта.
Няма по-наказани хора
от необичащите.
Михаил Кендеров
Точно преди сто години /1916 г./ духовният изследовател д-р Рудолф Щайнер, създател на духовната наука Антропософия /Мъдрост за човека/ очерта най-важните идеали на човека със съзнателна душа, които са валидни даже още повече днес.
“Истините, които търсим с помощта на духовната наука, не трябва да са за нас нещо мъртво, а живо познание, което може реално да навлезе в живота навсякъде, във всички най-важни области на този живот. Много хора считат, че духовната наука е абстрактна без полза за практическия живот, но тя е нещо живо, плодоносно, приложимо във всяка човешка дейност”- подчертава духовният учен.
Идеалът за социално разбирателство
Днес ние се намираме в Петата следатландска културно- историческа епоха започнала от 1413 година и ще продължи до 3573 година, в която се развива съзнателната /духовна/ душа на човека. Но сега сме едва в първата третина на този период, когато тази душа все още не е достатъчно развита. В нашата епоха, когато се развие съзнателната душа различните народи трябва да работят заедно, без национализъм, конфликти и войни.
Но, за хората с недостатъчно развитата съзнателна душа е характерно, че са твърде индивидуализирани, себелюбиви, с липса на интерес към другия човек, трудно се доверяват. Това става, защото в нашето време човекът е Азов, егоист, самотен, затворен в себе си. Сега поради наличие на интернет, мобилни телефони, медии се създават повърхностни връзки, понякога отдалечени в пространството, без взаимно разбирателство и често продиктувани от симпатия и антипатия. Необходимо е повече време на личностите, за да се опознаят, да си имат доверие и да се сближат или сприятелят, а често то именно липсва. И това е най-същественото, че в началното развитие на съзнателната душа хората се затварят в себе си, стават недоверчиви, с все по-изолиран живот.
Друго характерно за началното развитие на съзнателната душа е неразбирането на кармичните връзки. Срещите ни с други хора често не е случайна – пътищата в живота ни водят към среща с човека, с който сме свързани кармично. Във всяко въплъщение и минал живот на Земята създаваме нови връзки, нова Карма, а в настоящия – кармични връзки за в бъдеще. За развитие на съзнателната душа на човека е много важно инстинктивно, чрез чувство да се припомни, да се осъзнава какво е преживяно с другия човек, взаимно да се опознаят, за да изгладят противоречията, дължащи се на тяхната индивидуалност. Важно е за човек да осмисли противоречивите чувства при изграждане на приятелство, или по-дълготрайна връзка. На това се дължат многото разводи днес. С това се обяснява все по-малкото разбирателство между родители и деца, между ученици и учители, между различни групи хора, между различните поколения.
Противоречията между хората политически, идеологически, религиозни са причината за войни, агресия, стълкновения и военни конфликти.
За развитието на съзнателната душа като първи идеал е социалното разбирателство, добронамереност. Човек трябва да бъде приеман такъв, какъвто е, а не да бъде критикуван вследствие на предразсъдъци и предубеждение към него. Социалното разбирателство предвижда липса на националистически чувства, и идеологии, налагани на сила.
Да се усмихнеш и погледнеш непознатия човек в очите – огледало на душата. Да се отнесеш към него с добронамереност и вежливост, съчувствие и състрадание – ето това са прояви на съзнателната душа. Колко малко е необходимо за да създадеш около себе си атмосфера на доброта, особено към човека различен от теб по народност, религия, раса, социално положение, образование и пр.
Идеалът за мисловна свобода и слово
В днешно време индивидуализма води до известно опустяване на религиозния живот. В минали епохи е трябвало да се развият групови религии с общи закони, догми, постулати. Но индивидуализирането на човека не води до разбиране на религията на други народи, или групи от хора. Необходима е толерантност и свободен мисловен религиозен живот на всеки човек. Днес сме свидетели на ужасяващата война без граници, атентати на войнстващия ислямизъм и особено на т.нар. Ислямска държава, при които загиват десетки хиляди невинни хора. Виждаме страшни последици от погазване на религиозната мисловна свобода и свободното слово в някои държави.
В миналото йезуитизмът е бил също така насилствено налаган с войни и изгаряне на клада на свободномислещите и еретиците. Йезуитството налага догми, с които е властвал над хората и не позволявал религиозна свобода.
Друга пречка за мисловната свобода е абсолютната вяра в авторитета, което противоречи на собствената преценка. Често мисленето е пасивно и ни се налага драстично мнение на авторитета поднасяно от медии, интернет, често с натрапливи реклами и пр., а това пречи на развитието на съзнателната душа, което изисква свободната, активна мисъл и слово.
Абсолютната вяра в авторитета може да се срещне във всички сфери на живота ни днес и пречи на личната преценка.
Развитието на съзнателната душа изисква да се отстоява правото на собствена трезва мисъл и преценка.
Идеалът за духовна просвета
В днешно време сме свидетели на интелектуалното развитие на човека извършил огромен технически прогрес и овладяване на естествените науки. Материалният свят, за който имаме сетива до голяма степен е проучен в детайли.
Но за духовния свят сетивата ни ще се развиват едва в далечно бъдеще. В нашата епоха има изключителни личности, които и днес имат развити сетива за духовния свят. Такава личност е д-р Рудолф Щайнер. Той е проучвал и описал духовни факти и явления, влиянието на духовните същества върху човека. Друга личност надарен със свръхсетива е Учителят Петър Дънов /с духовно име Беинса Дуно/
Със свобода на трезва логична мисъл всеки който пожелае може да получи духовно познание и без да има свръхсетива. А то е необходимо, защото ние живеем едновременно в два проникващи се свята – духовен и материален. И тъй като духовният свят е първопричината за изява на материалния свят духовното познание е житейски необходимо за развитие на съзнателната душа на всеки човек. То ни дава осмисляне и правилно действие в различните периоди от нашия живот.
Така всеки може да си постави правилни цели и идеали в своя земен път. Духовната наука е нещо живо, практически полезно за всеки човек, тя не е фантастика и импулсира всички усилия за по-добър живот тук и сега. В нея са неизменните истини и мъдрост. “И ще познаете истината. Истината ще ви направи свободни” - е казал Исус Христос.
Идеалът за Христовия импулс на любовта
Ако човек има развита съзнателна душа той ще може по нов начин да разбира дълбокият смисъл на Мистерията на Голгота и да приема Христос в себе си , както е казал апостол Павел : ”Не Аз, а Христос в мен”.
“Защото ние изграждаме реална връзка с духовните светове, като се учим да разбираме как тези светове се отнасят към централния импулс на земното развитие, към Христовия импулс. Христовият импулс ще стане наша реална връзка с духовния свят под влияние на мислите, които струят от него към земното битие. Защото в земното битие след мистерията на Голгота в човешките души могат да просияят мисли, утешаващи като ярки звезди. . . “, пише д-р Рудолф Щайнер.
Импулсът на любовта бе даден, когато Бог стана човек в Исус Христос и ни даде любовта. Христовата любов е такава, че можем да обичаме ближните си и да им помагаме даже и след нашата смърт.
В любовта, алтруистичната, общочовешка любов човек изживява своето отношение към Христос. Приемайки в себе си Христовия импулс на любовта човек като безсмъртна индивидуалност ще я пренесе в душата и Духът си и след смъртта и ще застане пред светлината – Христос. Тогава ще са верни думите: “Обичай Бог повече от всичко и твоят ближен колкото себе си”.
Ето за такава любов пише поетът Михаил Кендеров в горното стихотворение – „ . . . Дар Божий е любовта” “
И така за изграждане и развитие на съзнателната ни душа можем да се стремим към идеалите на нашето време: социално разбирателство, свобода на мисълта и словото, духовна просвета, и най- важният от тях – импулсът на Христовата любов в сърцето.
Доц.д-р Иванка Кирова, к.м.н.
