Постинг
23.04.2019 12:10 -
ИДЕАЛЪТ КАТО ПЪТЕВОДНА НИШКА В ЖИВОТА
ИДЕАЛЪТ КАТО ПЪТЕВОДНА НИШКА В ЖИВОТА „Ако имаме усет за идеала, може би ще се опитаме да кажем: погледнете този човек, той носи на Земята небесата, той носи като скъпоценност това, което няма груба реалност, носи го като пътеводна нишка на хората”. Д-р Руудолф Щайнер В нашият материалистичен свят човек, който има идеал се счита за мечтател, фантазьор, непригоден за днешната действителност. Но, ако човек има идеал с възвишена, благородна цел в полза на хората, и работи със самоотверженост и усърдие за изпълнението му, тогава той се чувства изпълнен с жизнени сили, удовлетворен, щастлив. Човек има обикновен Аз /Дух/ и висш Аз /Дух/. С обикновения Аз /Дух/, който ръководи всички тела /физическо, жизнено и душа/ живее живота си на Земята. Азът ръководи духовно-душевните процеси при ежедневната съзнателна дейност в обикновения живот. Азът /Духът/ е неповторимата духовна същност, която прави от човека уникален по рода си индивид и му дава самоличност. Човек е единственото живо същество на света /за разлика от животните/, което може да каже „Аз съм”, като се отделя от останалия свят и му се противопоставя. Но, човек има и един висш Аз /Дух/, божествена искра. Азът съдържа високи морално-етични начала, идеали, съвест. Точно този висш Аз /Дух/ е , който ръководи стремежите на човека към духовното развитие в земния живот. Той е безсмъртна индивидуалност и напредва в духовната си еволюция като се усъвършенства, прераждайки се от един земен живот в друг земен живот в различни епохи. Защото само на Земята чрез своите дела, преживявания и опит, чрез познание, творчество и упорит труд човек може да се развива като духовно същество. От всеки човек зависи доколко ще подхранва със своите дела нисшия си Аз, дали това ще е егоистично, консуматорско настроение за задоволяване на всичките му желания, страсти нагони, удобства и материални блага. Или ще увеличава богатствата на висшия си Аз /Дух/ с морални действия, с импулса на Христос да обича хората, да служи и помага на другите, да върши добро по свободна воля. Защото двата Аза са като скачени съдове – от нисшия Аз се отнема толкова жизнена сила, колкото се влага в израстването и усъвършенстването на висшия Аз. Когато човек има идеал и работи за осъществяването му в служене и за полза на хората, това е проява на висшия му Аз /Дух/. Човек има извор на духовни сили, които действат в него. Той може да черпи от тях, да ги реализира в две големи направления: в идеали / чрез Аза/ и в творчество, изкуство /главно чрез душата. Тези висши духовни сили помагат също така и в оздравителни процеси са самолечение – например лечение с изкуство /арттерапия/, а също лечение с идеал . Човек трябва да знае за тези сили, да има духовно познание, за да ги задейства осъзнато. Това е мъдростта на организма. Ако човек се отдава на нещо заради идеал, в името на нещо ново, той влага мисъл, идея. Когато той приложи воля за изпълнението на идеята, това е идеал и се осъществява от висшия Аз /Дух/. Тук на Земята идеалите ни свързват с Духовния свят. Идеалистите внасят духовната мъдрост в живота на Земята и в духовното развитие на човечеството. В нашата физическа действителност има нещо, което е изпълнено със значение, макар да не е от материално естество. Това са идеалите – великите идеали на човечеството. Това са идеалите, които за грубата материална реалност нямат никакво значение. Но, тези идеали са от огромна важност, защото те внасят насочващи импулси в живота на човека. Те са необходими. И личност, която има идеали, те изпълват живота й със смисъл и значение. За човек с материалистичен мироглед идеалите са нещо нереално. Но, ако физическата действителност бъде лишена от идеали, тя би била безжизнена, скована, втвърдена. Идеалистите внасят в нашия живот импулс от духовния свят, който е изпълнен с огромно значение. Така идеалистите осъществяват връзката на човечеството с духовния свят. Те импулсират, подтикват развитието на човечеството. Ако вършим едно дело, което е наш идеал, участваме с всички сили на душата, нашият висш Аз /Дух/ е дълбоко ангажиран и става мощен. За лечебната сила на идеала Ако човек , който има идеал даже да е тежко, неизлечимо болен може да настъпи самолечение чрез засилване на жизненото/ етерно/ тяло. В книгите на прочутата американска писателка Луиз Хей са дадени многобройни примери за чудодейно излекуване. Това се постига със съзнателен самооздравителен процес при постигане на идеал. Д-р Емихофен, прочут холандски лекар – антропософ пише за следния случай от своята практика. Той се заел да лекува двайсет и три годишно момиче, което било неизлечимо болно от три години. През последните три месеца не ставало от леглото и вече не поемало храна, било в предсмъртно състояние. Никой лекар на можел да го излекува. Д-р Емихофен попитал момичето има ли идеал. То отговорило, че преди да се разболее имало идеал – искало да стане медицинска сестра. Докторът й казал че все още може да стане медицинска сестра. Лицето на девойката се озарило, тя повярвала и в течение на три месеца постепенно започнала да се храни, да ходи и оздравяла. Ключовото изречение, което стимулирало нейните етерни /жизнени/ сили чрез Аза /Духа/ било „дали има идеал”. Стремежът да изпълни своя идеал излекувал момичето. След като оздравяла младата жена завършила училище за медицински сестри и станала една от най-известните медицински сестри – новатор и организатор на домове за лечение на бавноразвиващи се деца в Холандия. В наше време отец Иван от Нови хан, с идеал вдъхновен от импулсът на Христос за любов към хората, извърши невиждани дела. В течение на двайсет години, с помощта на дарения, отец Иван е построил приют и домове за деца сираци, самотни майки, които там отглеждат децата си, и хора изпаднали в беда През приюта и домовете са преминали над деветстотин души намерили храна, облекло и подслон. Това е пример за живия Христос, чиито импулс се изявява в идеалът на отец Иван да служи и помага на много хора. Идеалът е необходимост за одухотворяване живота на човека. Това е връзката на личността с духовния свят. И ако човек намери своята идея, която с постоянство, воля, сили и много труд превърне в идеал, тогава се осъществява истинският смисъл, живецът, който осмисля и движи животът му, дава му нови жизнени сили. На това трябва да учим и да подкрепяме децата още от малки. Да намерят и осъществяват своят идеал, пътеводната нишка в живота им. „Всяка идея, която не превръщаш в свой идеал убива в душата ти една сила, но всяка идея, която превръщаш в идеал, пробужда в тебе нови жизнени сили” – пише д-р Рудолф Щайнер, учен ясновидец. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 621