Постинг
27.05.2019 12:23 -
ЗА СИГУРНОСТ В ЖИВОТА
ЗА СИГУРНОСТ В ЖИВОТА „Ние знаем безкрайно малко. Бавно, постепенно сме проучили от божествената мъдрост. Но, точно, когато приемем най-хубавите и важните неща от мъдростта, те ни подканят към смирение. Те показват колко малко можем да обхванем живота с мислите, които имаме. Д-р Рудолф Щайнер Обикновено днес човек няма сигурност в живота. Материалистичният светоглед не дава сигурност, защото личността има единствен живот на Земята и смъртта слага край на съществуването му. Всичко е несигурно, защото зависи само от материалните неща, които са нетрайни, разрушими, , временни. Каква сигурност може да има човек, когато си мисли, че утре, или след години ще умре и живота свършва? Външните, природните науки, изучаването на материалния свят също не дават сигурност в живота, защото не се разкрива духовната първопричина на нещата, както и духовната същност на човека, който живее на Земята с много прераждания в различни епохи. Духовната наука дава надежда, сила и сигурност в живота, ако се разбира правилно, задълбочено се изучава, и се прилага в практическия живот. Тя не е само теория, абстрактно познание. Познанието от духовната наука, прилагана всекидневно, дава сигурност в живота за самия човек и за вечното съществуване на света. Духовното познание ни дава смисъл, изпълва ни със сила, дава ни увереност в изпълнението на задачите в работата ни, цели за постигане на идеалите ни. Осъзнаване на съдбата, Кармата ни помага да преживеем изпитания, нещастия, болести като заслужени, но също и да се радваме на хармоничен живот, щастливи събития, за които сме допринесли. Познанието за духовната същност на Земята и Вселената ни дава оптимизъм, освобождава не от страха за края на Земята и света. Едно от важните неща е да се знае как духовните, невидими тела на човека са свързани с физическото, как действат в зависимост от по-плътното или по-свободното свързване с него. По-рехавото свързване на духовните тела с материалното дава възможност за свръхсетивни възприятия чрез духовни сетива. Докато плътното навлизане, потъването на духовните тела - жизнено, душа и Аз във физическото е предпоставка за прекъсване на връзката с духовните същества и осъзнаване на тяхното влияние. В миналите епохи, до слизането на Христос на Земята, хората са имали естествено ясновидство, ясночуване и интуиция, имали са директна връзка с духовния свят и са приемали сила и мъдрост от духовните същества. Христос даде импулс, тласък са развитие на собствения Дух /Аз/ на човека и чрез него човек да стигне до духовния свят, за да приема мъдростта, силите и влиянието му и без да има развити свръхсетива . Днес човек има избор – или да остане в рамките на ограничения мироглед за материален свят, което води до несигурност в живота, и много често до невроза, депресия, чувство за безмислен живот. Или да поеме пътя на духовно обучение и познание, даващо оптимизъм, спокойствие, сигурност в бъдещите дни и години от живота. Духовното познание е трудно, постига се бавно, стъпка по стъпка, изисква усилия, задълбочена работа и време. Но си заслужава, защото това е богатство на душата, което тя отнася и след смъртта. Духовната мъдрост получена през живота на Земята, ни е близка, разполагаме с нея и през живота между смърт и ново раждане. След смърт сме по-умни, по-мъдри отколкото във физическия живот на Земята. Тогава душите ни са проникнати от духовни сили на висшите духовни същества. Както тук живеем всред природата, сред животни, растения и минерали, така след смърт живеем сред ангели, архангели и архаи. Ние сме включени в тяхната същност, както на Земята сме включени във физическите вещества. Те действат в нас, и тяхната сила и мъдрост навлизат в нас по времето на живота ни между смърт и ново раждане. Ако сме обучени в духовно познание и знаем това, ние се изпълваме със смирение, като осъзнаем каква малка част от висшата духовна мъдрост на тези висши същества сме поели до сега по време на живот на Земята. Тогава осъзнаваме, че трябва да се отдадем на духовния свят с чувство на смирение, почит, благоговение. Когато човек си помисли, че в живота си след смърт и ново раждане трябва да е отдаден на висшите духовни същества ще се запита каква е най-добрата подготовка за това. Отговорът е: най-добра подготовка е още сега, в земния живот, независимо от възрастта си, да изградим това чувство на отдаденост на духовните същества и на Христос - чувство на смирение, страхопочитание, набожност и то прониква във всички душевни преживявания. Когато човек започне да мисли и живее така, тогава се явява чувство на хармония с окръжаващия го свят. Тези мисли внасят спокойствие, равновесие, хармонизират останалите усещания. Имайки духовно познание човек започва да изследва своята съдба с духовен поглед. Спокойно и смирено приема своята Карма, преценява своите сили и способности. Придобива се търпение, когато търсим отговор от духовните същества за проблемите си. И когато идва подходящия момент, човек получава вътрешен знак и мъдростта от духовния свят, която дава отговор. Когато човек се обучава в духовна наука, чрез тези познания той може да овладява своите чувства и усещания, така че да стигне до спокойствие, равновесие и хармония. Това става, защото ние проникваме душата си чрез нашия Дух /Аз/, така че тя поема истините, мъдростта от духовния свят и те изпълват душата. Така душата се прониква с духовната мъдрост. Но, това има значение не само за живота на Земята, но и за този след смърт. Ако човек в земния живот остава атеист, материалист, който отрича съществуването на духовен свят – след смърт живее в тъмнина, мрак, не може да се ориентира внего. Ако в земния живот човек приеме духовните истини, които са проникнали в душата му, в живот след смърт и ново раждане ще стане извор на светлина, ще живее в светлина. До слизането на Христос на Земята човечеството е приемало директно духовната мъдрост, без човек да прави нищо, като нещо, което му е било даденост. Но, след Мистерията на Голгота мъдростта приемаме чрез Христос. „Само мъдростта, която хората поемат чрез Христос като кажат - „Не Аз, а Христос в мен”, само тази мъдрост е осветяваща светлина за бъдещото преминаване на човека през портите на смъртта. Така ние приемаме християнизираната наука за духа, за да имаме един извор на светлина в астралното тяло, когато преминаваме през портите на смъртта” – пише д-р Рудолф Щайнер в 1911 година. И когато приемем това пропито с Христос духовно познание, то остава не само като мъдрост в мислите, но преминава и в нашите чувства . Това, което се приема в душата като мъдрост се променя в доброволна отдаденост на мировите отношения и обхваща душата. Така се подготвя пътя за развитие на духовните тела. Силите на пропитата с мъдрост душа преминават в жизненото /етерното/ тяло и то става по-жизнено, по-силно. Когато сме набожни, смирени, скромни, даваме жизнени сили на етерното тяло. Така духовната наука ни дава не само духовни истини и мъдрост, набожност и смиреност, но и жизнени сили. Съзнателната взаимовръзка с Христос и духовните същества ни дава жизнени сили. „Сигурността в живота извира от осъзнаването, че човекът странства във вечността на духа. Може ли един човек, който се корени във вечността на духа да е слаб? Познанието на духа е това, което все повече ще влива сили в нас” пише д-р Рудолф Щайнер. И ето какво се поражда от тази духовна сила. Мъдростта дава на душата тази сила, чрез която ние все повече ще надмогваме пречещите сили, ще се борим със страховете, с изкушенията, заблудите, илюзиите, лъжите, агресията. Набожността, смирението преклонението пред Бога, дават мощни сили на етерното тяло, на нашата жизненост. А това, че ние знаем за нашата връзка с вечното, с духовното ни дава сигурността в живота и тя се проявява в силите на физическото тяло. И така чрез духовна мъдрост, смиреност и набожност укрепваме душата, жизненото тяло, даже и физическото тяло. Ние имаме сигурност в живота, която можем сами да постигнем чрез духовно познание. Първо то ни дава духовна мъдрост. Тя ни води към набожност и смирение. И след това получаваме сигурност в живота, спокойствие, равновесие и оптимизъм. Тревогите, несигурността и страховете изчезват. Човек вече не се страхува от смъртта. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Няма коментари
