В първите дни с д-р Георгиева работихме заедно, докато ме въведе в работата. Тя вече ме беше подготвила за трудностите и проблемите, които има здравната служба, но се оказа, че те са много повече от казаното от нея.
На първо място тук бяха спешните случаи, травмите, порезните рани, измръзванията. След това идваше лечебната работа на населението от градчето и околните села. Бях стресната от предстоящата дейност за спасяване на пострадали работници на място, с бърза помощ и то без линейка, без необходимите апарати и уреди за реанимация. Дали ще мога да се справя?
Трябваше бързо да си възвръщам уменията, които имах по време на работата си в сектор “Бърза помощ” в голямата Биеланска болница във Варшава, където бях работила три години. Тогава трябваше да се справям с пострадали от отравяния, катастрофи, травми, кръвоизливи и други – всичко, което можеше да се случи в празничен ден, когато Биеланската болница изпълняваше дежурство за “Бърза помощ”.
Това беше сериозна школа за мен и придобитият опит можеше да ми послужи. Но в ход, бързо трябваше да придобивам и нови умения – в реанимация, в хирургия, кръвоспиране и поддържане жизнените функции на пострадалия при транспортрането му на 45 километра – до районната ни болница.
Имах и едногодишен опит като хирург в амбулатория във Варшава. Но сега трябваше да навляза в спецификата на тукашните разкъсни рани предимно от бензинови резачки. Имаше също и много наранявания от битови травми, от порязвания с ножове или счупени бутилки, особено при пиянски сбивания. Наложи се да се уча сама на пластично-козметична хирургия, защото имаше порязвания в областта на лицето. Бързо придобих опит да изрязвам и прекроявам смачкана и увредена кожа, за да прилегнат крайщата добре и раната да се затвори първично, с най-малък белег.
Но големият проблем беше, че нямаше оборудвана операционна, нямаше всичко необхадимо за оперативна работа и реанимация при шок.
Здравната служба се състоеше от лекарски кабинет, зъболекарски кабинет, манипулационна, сестринска стая и чакалня. С големи борби, чак след няколко месеца извоювах разширение на здравната служба, като оборудвах малка операционна стая с операционна маса и гинекологичен кабинет. Проблем бяха даже хирургичните инструменти, някои от които бяха изтъпени и направо за изхвърляне. Но успях да снабдя почти всичко необходимо за амбулаторна реанимация: с противошокови, противоболкови средства, кръвозаместители, кислородна бутилка и др. Извоювах също набор от нови хирургични инструменти и с големи заплахи и разправии – нова линейка, която обаче беше – джип.
По-късно имах и много добри помощници в спешната помощ: хирургът д-р Атанасов и медицинските сестри Стефка, Виолета, Няголова, Румяна.
Трудностите изникваха една след друга. Научих, че често пътят до Усогорск е непроходим – затрупан със сняг при големи снеговалежи, или при разтопяване на снега, а също при поройни дъждове, когато той се превръщаше в река. И тогава трябваше сами да се справяме с оказване на помощ на място – в здравната служба и то амбулаторно, без болнични легла.
Още в първите дни на работата ми в Благоево ме извикаха да спасявам двегодишно дете, което се беше отровило с хапчета на майка си. Детето било оставено само, успяло да достигне хапчетата и мислейки ги вероятно за бонбони ги беше нагълтало. Добре, че д-р Георгиева беше педиатър и вече имаше тригодишен опит от работата си тук в Коми. Трябваше да правим промивка на стомаха с неутрализиращ разтвор на толкова малко дете.
Но нямаше и минута време, за да се закара детето до болницата в Усогорск. Трябваше да се справим двете с д-р Георгиева сами. Детето беше спасено, след това закарано в болницата. Сега си давах сметка и се ужасявах при мисълта какво ли още ме чака тук в бъдеще.
Още в първия месец на работата ми в Благоево, в кабинета донесоха детенце на три години, което беше паднало въху радиатора. То имаше дълбока разкъсна рана на челцето с голям кръвоизлив. Въпреки опойката момиченцето се дърпаше и пищеше – две сестри не можеха да го удържат. И досега си спомням отчаяните и страшни писъци от болка на това детенце. А трябваше да му се направи добра козметична операция. Добре, че имах най-тънки и малки игли и фини конци. С болка в сърцето, измъчена и цялата в пот, най-сетне успях да зашия разкъсаната кожа. Въпреки че детето се движеше и извиваше отчаяно в ръцете на сестрите, шевът беш добър, козметичен и останалият белег беше почти незабележим.
Д-р Георгиева, за да не ме уплаши и стресне и да се откажа от тази работа, само бегло ми беше споменала за всички останали дейности, извършвани от персонала на здравната служба за които отговаря, както и за всчко останало главният лекар.
Климатът в Коми беше полярен – със страшно дълга мразовита зима и кратко, но често горещо лято. Бях пристигнала в по-благоприятният сезон в кратката пролет с белите нощи. Сега нямаше измръзвания и простудни заболявания. Но имаше да се справяме с хигиената и да не допускаме епидемии. През пролетта и лятото цяла напаст бяха огромните комари, които на рояци навлизаха навсякъде. Те бяха особено опасни за малките деца и алергичните хора. През този сезон се явяваха летни вирусни стомашно-чревни епидемии.
Имаше големи проблеми с хигиената, особено в дървените бараки, в столовите в обществените кухни, хранителните магазини. Специално назначеният санитарен фелдшер, минаваше на проверка почти всеки ден. В училището и детската градина често имаше въшки, които идваха от местните деца от околните села. В дървените бараки трябваше да се води борба с дървеници, хлебарки и мишки. А те бяха навсякъде – по блоковете, в хранителните заведения и магазините.
Освен всичките си многобройни задължения, работещите в здравната служба трябваше да осигуряват медицинска помощ при всички мачове, които се играеха в празничните дни. Така че и празниците не ни бяха свободни. През целия летен сезон, когато тук лятото беше необикновено топло /температурата достигаше често до плюс 30 – 34 градуса С/ имаше охраняем плаж на брега на р.Вашка. Тук също по график осигурявахме медицинско обслужване на пострадалите хора.
Имаше опасност и от венерически болести. Пристигащите два пъти месечно руски проститутки т.нар. “Прелетни птици” често донасяха на работниците гонорея /трипер/ и катари на пикочните пътища, които ние трябваше да лекуваме. Имахме също два случая на сифилис, които изпратихме в болницата. Добре, че още не се беше появил СПИН.
Някои от работниците и началниците бяха тук със семействата си и имаше много деца. Здравната служба трябваше да извършва всички имунизации и ваксинации на децата. Провеждаха се също периодични прегледи на хронично болни и бременни жени.
Но това не беше всичко. В целия район, в селищата около Благоево нямаше руска здравна служба, нито лекар. Някои от тях имаха само медицинскяа сестра или фелдшер, без никаква готовност за бърза помощ. Затова спешна помощ на пострадали руснаци и комяци, както от Благоево, така и във всички селища наоколо трябваше да оказвам аз, придружена от руския комендант.
През зимата главният лекар трябваше да следи и при температура по-ниска от – 35 градуса С, да сигнализира и изисква от директора на предприятието да спира всякаква работа на открито.
Много често се случваше, в бъдещата ми работа, когато температурите спадаха под това ниво, директорът да не спазва това законно изискване на охрана на труда, за да се изпълнява планът. Тогава аз направо издавах заповед по радиоуредбата за спиране на производството на открито.
Директорът много ядосан ме викаше в кабинета си, за да се разправя с мен: ”Как си позволяваш да спираш производството, тук ти ли си директор или аз”?
Отговарях му: ”За здравето и живота на работниците директор съм аз. Не можеш никъде да се оплачеш от мен, защото машините се чупят от студа под – 35 градуса С и такива са законите на охрана на труда – при по-ниски температури да не се работи на открито. Щом ти не издаваш заповед, аз ще спирам производството”
Поради това и за други разправии с ръководството, за медицинските ми изисквания по охрана на труда на работниците, аз никога не получавах премиални и си останах с мизерната заплата от 250 –280 рубли месечно.
Всичко това се стовари върху главата ми още в първия месец на работа в Благоево. Наистина трябваше да имам силен дух, кураж и твърдост, за да приема предизвикателството, което съдбата ми поднасяше - да бъда лекар в затънтената, отдалечена от цивилизацията тайга на Коми.
