Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02 16:34 - ОТНОВО В КОМИ
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 169 Коментари: 0 Гласове:
1



 ОТНОВО В  КОМИ

 

Цялото ни  семейство  бяхме  отново  в Коми, за да продължим работата си по договора. Всички наши приятели – и българи и руснаци много ни се зарадваха Имаше поредица от празнувания по случай оздравяването ни, особено това на Драго. Всяка вечер имахме гости и се забавлявахме с песни, танци, музика и шеги. Споделихме с приятели български деликатеси – ядене и пиене, за които всички бяха зажаднели. Драго раздаваше подаръците, които донесоха много радост на нашите близки приятели.

Пред всички поддържах версията, че мъжът ми е излекуван от доброкачествен тумор в белия дроб.

 Ръководството на предприятието показа разбиране и Драго беше преназначен – от тежката работа като дърворезач на Долен склад – на инспектор по охрана на труда. Тази работа беше лека, на нормален работен ден, без смени.

Драго изглеждаше добре, чувстваше се напълно здрав. Помагаше на Роби за уроците, тъй като беше  отсъствал цял месец от училище. На мен също ми съдействаше понякога при оказване на първа помощ, както и за да ме подкрепи и окуражи при тежки случаи.

 Кракът ми се беше подобрил, раната се затвори с един дълбок грозен ръбец, който стигаше до надкосницата и сякаш прерязваше на две части цялата предна повръхност на подбедрицата. Кръвообращението беше много затруднено – кракът се подуваше, беше синкав и студен. И до днес тези последици на раненият ми крак ме измъчват и ми напомнят всеки ден за тежката катастрофа. Но все пак ходех вече без бастун и можех да  върша отговорната си работа пълноценно.

Животът ни потече в нормалния си ритъм, както преди да се разболеем. Но, дълбоко отвътре ме гризеше скритата  мъка  за  коварната болест на Драго, която можеше да се изяви всеки момент. Бях постоянно нащрек, взирах се и наблюдавах  съпруга  си, даже когато заспи.

 За мое щастие той нищо не подозираше – беше весел, спокоен. При събиранията ни вкъщи с приятели Драго беше душата на компанията, измисляше всякакви забавления, просто се радваше на живота.

 Нашият приятел Любомир Дамянов имаше любителска кинокамера и ни направи няколко филмчета по време на празнуванията вкъщи. В тях се виждат буйните ни танци (рокендрол, туист) и песни, както и дългата маса, отрупана с ядене и пиене.

Драго живееше наистина пълноценно и щастливо, както искаше – тук в Коми. Излизаше на лов с местните хора. Ходехме заедно с приятели на дълги разходки, особено през март и април, когато започваха слънчевите бели денонощия  на фона на искрящия, бял сняг. Разходките ни бяха до р. Вашка, в тайгата, по “Пътеката на здравето”, която водеше до обширна поляна и голямо блато, както и до съседни комски села, където имахме приятели – комяци. Отивахме  на гости  у семейство Тихонови, у Нина Ивановна и те идваха у нас. Винаги имаше повод за приятна компания на чай и блини, само на чай с малиново сладко, или просто на разходка заедно.

Този желан  от Драго прост и щастлив живот всред тайгата точно сега -  в снежната и бяла северна пролет бяха подарените последни месеци от оставащия му кратък живот, когато се чувстваше здрав. Всеки ден си казвах, че си струваше да поема бремето да се завърнем в Коми с неизлечимо болен съпруг, само той да е щастлив.

От време на време се опитвах да забравя, че милият ми съпруг има рак. Опитвах се дори да си внуша искрица надежда, че може наистина да е станало чудо, ракът да е излекуван, щом първичният тумор се беше стопил. Нали има описани случаи на чудодейни излекувания?

 Това трябваше да ми помага да играя ролята си на весела и оптимистична съпруга, да поддържам тона на добро настроение не само пред Драго, но и пред всички останали. Единствен, най-близкия ни приятел – д-р Гриша Темелков знаеше тайната ми, но той добре я пазеше.

Имала съм няколко ярки, значими, предсказателни сънища, които се запомнят за цял живот.

Една нощ в края на  април  (29 или 30) 1977 година имах такъв сън. Сънувах, че в тайгата е построена тясна дървена къщичка от цели дървета, толкова малка, че да събере един човек изправен в нея. Вътре в къщичката стои Драго и ме гледа през отворения прозорец. Аз се приближавам към него и искам да вляза, а той ме спира с протегната ръка и казва:

 ”Стой там, не приближавай нито крачка повече, това е моят дом и тук не можеш да влезеш, няма място за тебе. Ние вече сме разделени!”

 Започнах да  плача  на сън защото сме разделени и аз не мога да отида при моя любим мъж. Цяла обляна в сълзи се събудих от кошмара много рано в слънчевата бяла нощ. Бях потресена от този сън, но нищо не казах на мъжа ми.

Станах от леглото и отидох в кухнята, където Драго се бръснеше пред голямо огледало над мивката. Погледнах в огледалото и когато видях лицето му – замръзнах, краката ми се подкосиха. Лицето му беше тъмно-жълто - той имаше жълтеница. Накарах го да отиде до прозореца, за да видя по-добре склерите на очите му – те също бяха жълти.

Първата мисъл, която ме преряза и блесна като мълния беше:”Ето  я метастазата в черния дроб. Не може да бъде инфекциозен, епидемичен хепатит, тук в селището нмаше такива случаи. Това може да бъде само голямо, рязко притискане на жлъчните канали от тумор в черния дроб и жлъчката вместо да се излива в дванадесетопръстника се връща в кръвта. Не може да е друго. Драго нямаше камъни в жлъчния мехур или чернодробно-жлъчно заболяване.” Като лекар светкавично правех диференциална диагноза наум.

Драго също забеляза, че е пожълтял и каза:

 ”Защо съм жълт, нищо ми няма, добре се чувствам, сигурно съм се заразил от хепатит”.

Веднага заминахме в българската болница в Усогорск за преглед и подробни изследвания. Те показаха притискане в черния дроб. За жалост диагнозата ми се потвърди.

Д-р Стрезов, който беше в течение на нещата ми каза:

”Колежке приключвайте тук и заминавайте незабавно в София. Ясно ти е, че Драго има метастази в черния дроб. Няма никакво съмнение. Тук не може да бъде лекуван. Трябва да отидете веднага след пристигането си в Онкологичния институт в София да предприемат  специализирано  лечение доколкото е възможно!”

Следващият кръг от ада на изпитанията беше настъпил. Изгасна последната надежда за някакво чудодейно излекуване на мъжа ми. Случи се  това, от което най-много се страхувах – поява на метастази при Драго, далеч от България, в затънтената тайга на Далечния Север на Русия, където нямаше специализирана медицинска помощ.

Сега ми предстоеше тежката задача да се  справя  с приключване на договор, приготвяне и заминаване час по-скоро и транспортиране на тежко болен човек на хиляди километри – до България. Но как ще убедя Драго, че това е неотложно и крайно необходимо, без да разбере истината – че има метастази? А очаквах, че всеки момент ще се появят и болките.

Мисля си, че съм с чиста съвест пред Бога. Бях изпълнила единственото и последно желание на мъжа, който обичах. Той преживя щастливо три месеца наистина “на края на света”, в любимата си тайга на Коми. Сега си струваше да понеса   всичките  изпитания, които трябваше да преживея, за да изпълня тази негова мечта.

 

 

 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 452307
Постинги: 526
Коментари: 77
Гласове: 323
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930